Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр. Русе,
22 юли 2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 13 юли 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при
секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Пламен Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №238…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от Е.Б.Е., против Решение № 295/16.03.2022г., постановено по а.н.д. № 49/2022
г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4784185, издаден
от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 100 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Сочат се доводи в подкрепа на оплакването. Твърди се, че в ЕФ липсва посочено
място на извършване на нарушението, което може да се подведе и като допуснато в
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила и норми.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен
фиш.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена фактическата
обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд е приел, че той
е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е потвърдил санкционния акт.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
На 23.04.2021г., в 15:56
часа в гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“, посока Центъра, автоматизирано техническо средство TFR1-M
№655, засякло и заснело,
движещ със скорост от 68 км/ч. лек автомобил марка „Шкода
Октавия" с рег. № Р 1142 ВР. Мястото на контролирания пътен участък
е населено място, с ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл. Установено било, че
заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва
да се счита на 65 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 %/3 км/ч в полза на
водача).
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4784185 на ОД МВР гр.
Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП
на Е.Б.Е., в качеството му на собственик на МПС, засечено да се движи с
непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева, тъй като нарушението е в повторност.
Автоматизираното
техническо средство TFR1-M №655, към датата на заснемане на нарушението е годно
и калибрирано, видно от приложените по въззивното дело Удостоверение и Протокол
за проверка (л. 8 и сл.).
По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно
производство, които настоящият съд кредитира изцяло. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което правилно
са кредитирани от въззивната инстанция.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
Електронният фиш за
налагане на глоба, оспорен пред РРС съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание.
Вярно е, че не е посочено
в ЕФ по-конкретно мястото на извършване
на нарушението, а само, че е в гр. Русе, населено място, като булеварда по
който е засечен автомобила, движещ се с превишена скорост е „Христо Ботев“, за
което виждаме от придружаващите ЕФ документи, които са част от
административно-наказателната преписка по издаването му.
Посочено е, че същият е
издаден от ОД на МВР Русе, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено ограничението на скоростта,
която действа на това място по силата на закона.
Посочена е точната
измерена от автоматизирано
техническо средство TFR1-M №655 скорост. Посочена е също така и разликата между засечената
и разрешената скорост – 18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта.
Налице са и писмени доказателства
за годността на автоматизираното
техническо средство TFR1-M №655.
Единствено в ЕФ липсва посочена разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, но правилно е наложена санкцията за превишението
на скоростта и този пропуск не се явява съществен.
Всичко гореизложено кара
съда да приеме, че административното нарушение е безспорно установено и доказано,
като не са допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила
по издаване на ЕФ.
В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш,
в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал
от възможността по чл. 189, ал. 5 от
ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения
електронен фиш.
Наложеното на Е.Б.Е. административно
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. чл.182, ал.4
вр. с 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск. Една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен. Направените с касационната жалба възражения
са неоснователни.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5
от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат
към ОД на МВР Русе, които съдът определя в размер на 120 лева.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
295/16.03.2022г., постановено по а.н.д. № 49/2022 г. по описа на РРС, с което е
потвърден електронен фиш серия К № 4784185, издаден от ОД на МВР – Русе.
Осъжда Е.Б.Е., ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от
120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: