Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………………..2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Т.
МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бажелкова
въззивно гражданско дело № 1950
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29315/20.10.2017 г.,
подадена от С.Г.Н. – Х., чрез адв. З.Й., в която е обективирано
искане за допълване и изменение в частта за разноските на Решение № 1412/03.10.2017
г.
В молбата е отправено искане въззивният
съд да се произнесе с изричен диспозитив за отмяна на първоинстанционното
решение, в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника 120,84 лв.
разноски по отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Претендира се също да бъде изменено въззивното
решение в частта за разноските, като бъдат присъдени направените такива от
молителката в пълен размер. Излагат се съображения, че съдът неправилно е
редуцирал дължимото адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, в срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК, изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано във
връзка с подадени: въззивната жалба вх. № 41611/24.07.2017 г. от
С.Г.Н. – Х., чрез адв. З.Й., срещу Решение № 2904/14.07.2017 г. по гр. д. № 4137/2017
г. на ВРС, в отхвърлителните части и въззивна жалба вх. № 41246/21.07.2017 г. от МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД против Решение № 2904/14.07.2017 г. по гр. д. № 4137/2017 г. на ВРС,
в осъдителните части.
С
Решение № 1412/03.10.2017 г. съставът на Варненски окръжен съд е отменил Решение № 2904/14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 4137/2017
г. по описа на ВРС в частите, с които: е отхвърлен
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от С.Г.Н.-Х. за осъждане
на „МБАЛ
Света Марина“ ЕАД да й заплати
обезщетение за оставане без работа за периода от 30.07.2017 г. до 06.08.2017 г.
разликата над 2675,09 лв. до размера на 3867,60 лв; осъден
е работодателя „МБАЛ Света Марина“ ЕАД да заплати на С.Г.Н.-Х. сумата
от 325,79 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
като вместо е осъдил „МБАЛ Света Марина“ ЕАД да заплати на С.Г.Н.-Х. сумата
от 1192,51 лв., представлявяща разликата над присъденото от ВРС обезщетение за
оставане без работа, в следствие на незаконно уволнение от 2679,09 лв. до дължимото обезщетение в размер
на 3 867,60 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ; осъдил е „МБАЛ
Света Марина“ ЕАД да заплати на С.Г.Н.-Х.,
сумата от 863 лв. - разноски пред ВРС по
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и сумата 500,73 лв. – разноски в производството, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Видно
от петитума на въззивната жалба
С.Г.Н. – Х., въззивният съд е сезиран с искане да се
произнесе по отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на
ответното дружество разноски, съответни на отхвърлителната
част от иска.
С
решенето си въззивният съд не се е произнесъл по
отношение на дължимите разноски в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Съобразно
изхода на спора пред въззивната инстанция, възниква право на ответника за
репариране на направени разноски пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тежест на
ищцата следва да бъдат възложени разноски, възлизащи на 40,99 лв.
Доколкото
с първоинстанционното решение С.Г.Н.-Х. е осъдена
да заплати на „МБАЛ Света Марина“
ЕАД разноски в размер на 120,84 лв., молбата на С.Г.Н.-Х. за допълване на въззивното решение е основателна и решението следва да се допълни, като
се отмени първоинстанционното решение по отношение на присъдените в полза на
„МБАЛ Света Марина“ ЕАД разноски за горницата над дължимите разноски от 40,99
лв. до присъдените такива
от 120,84 лв.
С
оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция, съдът е разпределил
между страните тежестта за разноските, по правилата на чл. 78 от ГПК. Въззивният съд е възприел за основателно направеното
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което е редуцирал
адвокатското възнаграждение, съобразно предвидения размер в чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
тези съображения, не са налице предпоставки за изменение на решението в частта
за разноските. Молбата на С.Г.Н. – Х. за изменение на въззивното
решение в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл. 250 от ГПК, ДОПЪЛВА
Решение № 1412/03.10.2017
г., постановено по в. гр. дело № 1950/2017 г. по описа на ВОС, като:
ОТМЕНЯ Решение № 2904/14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 4137/2017
г. по описа на ВРС в частта, с които: е осъдена С.Г.Н.-Х.,
ЕГН ********** да заплати на „МБАЛ Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********
разноски пред ВРС по отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК за горницата над 40,99 лв.
до присъдените 120,84 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
29315/20.10.2017 г., подадена от С.Г.Н. – Х., чрез адв. З.Й., в частта, в която
е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за
разноските на Решение № 1412/03.10.2017 г., постановено по в. гр. дело № 1950/2017
г. по описа на ВОС.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.