Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 10.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04304 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, чрез адв.
И., срещу Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
647,67 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от
07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. за имот с адрес гр. П., кв. ***, ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.04.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 13,78 лв. /тринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.04.2018 г.
до 27.03.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 1866/08.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №02470/2019 г. на РС
– П..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, свързано с доставката на електрическа
енергия до имот с адрес гр. П., кв. ***, ***, с ИТН 300103130988. Излага се, че
ищецът доставял електрическа енергия за процесния период и имот, за което са
издадени фактури, първата с дата 16.03.2018 г. и последната с дата 14.02.2019
г. Твърди се, че съгласно общите условия на дружеството вземанията по фактурите
са платими в 10-дневен срок от издаването им, след изтичането на който
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За
събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но тъй като същата не е влязла в сила, се породил правен интерес от
предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба чрез назначения от съда особен представител адв. К.К., с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява ответникът да е собственик
или ползвател на посочения имот, поради което между страните не е налице
твърдяната облигационна връзка. Оспорва годността на СТИ, както и количеството
на доставената елекрическа енергия. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявенит искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По
заявление на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, е издадена Заповед
№ 1866/08.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 02470 по описа за 2019 г. на РС-П. срещу Т.П.С., ЕГН **********, за сумата 647,67 лв., представляваща главница
за ползвана ел. енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. За имот на
адрес: гр. П., кв. „***, с кл. № 300103130988, както и сумата 13,78 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11.04.2018 г. до 27.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 647,67 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 05.04.2019 г., до
изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приети общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и лицензия за доставка на електрическа енергия №
Л-409-17/01.07.2013 г.
От приетата по делото справка от Агенция
по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида
на лицето Т.П.С., ЕГН **********, се установява, че на 25.11.2002
г. същата е закупила недвижим имот, находящ се на адрес: гр. П., кв. „***,
върху който на 01.03.2016 г. е вписана възбрана в полза на „Устои“ АД.
По делото е прието извлечение от
счетоводния регистър на ищцовото дружество, в което са отразени издадените
фактури, отчетните периоди и начислените суми по сметка на името на ответника, фактури,
издадени в периода 16.03.2018 г. – 14.02.2019 г., и справка за консумация на
клиент Т.П.С., с кл. №
300103130988, по редовен отчет за периода 06.07.2016 г. – 06.06.2019 г.
По делото са използвани специални знания
чрез заключение на вещо лице по проведена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните. Според експертното мнение на вещото лице счетоводството
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е водено редовно по отношение на издадените
фактури и същите са осчетоводени от дружеството като задължение. По партидата
на ответника не е отразено плащане в счетоводството на дружеството на фактурите
за процесния период, като последното плащане е по фактура ********* от
17.10.2016 г. Задълженията по процесните фактури са в размер на 647,67 лв. –
главница за периода 07.02.2018 г. – 06.02.2019 г., а лихвата за забава е в общ
размер 13,78 лв. от изискуемостта на фактурите до 27.03.2019 г.
По делото е
прието заключение на вещо лице по проведена съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните. От същото се установява, че в регистрите на ищцовото
дружество за процесния период има открита партида с абонатен номер № 21034123106 и клиентски ИТН № 300103130988,
за имот с адрес: гр. П., кв. „***“ бл. 3, на името на т.П.С.. През процесния
периода отчитането на консумираната електроенергия е извършено в съответствие с
изискванията, като отчетът е извършен дистанционно. Данните по последната
фактура съвпадат с тези на електормера. СТИ отговаря на метрологичните и
техническите характериситки съгласно нормативната уредба. Размерът на дължимите
суми за ел. енергия за процесния период 16.03.2018 г. – 14.02.2019 г. е 647,67
лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица като обективно и компетентно дадени.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена електрическа
енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на
текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за
главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна
връзка за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, изпълнението
на задължението за реално доставяне и точно отчитане на консумираната ел.
енергия за процесния период, както и нейната стойност.
От
представената лицензия за доставка на електрическа енергия №
Л-409-17/01.07.2013 г. се установява, че ищцовото дружество е лицензиран
доставчик на електрическа енергия като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от
ДР на ЗЕ.
От приетата справка от Агенция по
вписванията по персоналната партида на Т.П.С., се
установява, че от 25.11.2002 г. ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. П., кв. „***.
Не
се спори, че общите условия на дружеството са публикувани по предвидения в ЗЕ
ред, поради което и предвид качеството на ответника на собственик на процесния
имот, съдът приема, че страните по делото се намират в облигационно отношение
по продажба на електрическа енергия.
От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на доставената
електрическа енергия за процесния имот за периода 16.03.2018 г. – 14.02.2019 г. е на стойност 647,67 лв лв., а от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не е извършено плащане от
ответника.
С оглед
изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е основателен в
пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 05.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия, плащанията на потребената
електрическа енергия следва да се извърши на 10 – то число на следващия месец,
за който се дължи месечното задължение. Следователно ответникът е изпаднал в
забава след изтичането му, с начален момент на забавата за вземането по първата
фактура 11.04.2018 г. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава върху вземанията по
процесните фактури е в общ размер 13,78 лв. за периода 11.04.2018 г. – 27.03.2019 г.
С оглед
изложеното, съдът прави извод, че предявеният акцесорент
иск е основателен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за производството в пълен размер, а именно: сумата 662,00
лв. - разноски за исковото производство, и сумата 83,00 лв. – разноски за
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център, сумата 647,67 лв.
/шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
главница за доставена електрическа енергия за периода от 07.02.2018 г. до
06.02.2019 г. до имот с адрес гр. П., кв. ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
05.04.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 13,78 лв. /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода 11.04.2018 г. до 27.03.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 1866/08.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02470 по описа за 2019 г. на РС
– П..
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, сумата 662,00 лв. /шестстотин
и шестдесет и два лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 83,00 лв. /осемдесет и три лева/ - разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила
изисканото ч.гр.д. № 02470 по описа за 2019 г. на Районен съд – П. да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.