№ 14140
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152537 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Б. Г. К. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1
244,01 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 140,29 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, 23,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 4,95 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Б. Г. К., в качеството й на
собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови
нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с
абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил
до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. Б. К., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати
стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1 244,01 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 140,29
лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата
за доставена топлинна енергия, 23,12 лева – главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,95 лева - лихва за
забава за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до
окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело №
13398/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и
срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б. Г. К., чрез
пълномощника си адв. Г. В. оспорва предявените искове като допустими, но по същество и
частично неоснователни. Не оспорва, че е ползвала топлинна енергия в претендираните от
ищеца количество и стойност, но възразява срещу дължимостта на вземанията, начислени за
периода от м. май 2019 г. до 14.06.2020 г. с довод за погасяването им с тригодишна давност.
Намира за приложим именни кратният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед
характера на вземанията като периодични плащания. По тези съображения ответницата
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Подпомагащата страна [фирма] (с предходно търговско наименование [фирма]) не
изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени установителни искове, имащи за предмет парични
вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По същество:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата, регулирано
от публично известни Общи условия (обусловено от притежавано от ответната страна право
на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
2
промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличие на основания за
спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Както се изясни, в настоящото производство ответницата не оспорва съществуването
на облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката, респ.
ползването на топлинна енергия до процесния имот.
За притежавани от Б. К. права по отношение на този имот свидетелстват и данните,
следващи от събраните по делото писмени доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.
№ 0822057/26.03.1998 г., справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. и протокол от 20.09.2002 г. от Общо събрание на ЕС с адрес: [адрес] с
обективиран списък на етажните собственици, сочещи, че процесният имот – апартамент №
8, находящ се във вх. А на жилищната сграда е деклариран пред Столична община от лицето
Г.К.К.. В декларацията е посочено, че деклараторът е изключителен собственик на имота на
основание покупка с посочен документ за собственост - нотариален акт № 82, том I, дело №
12/17.01.1958 г.
Установява се, че в списък на етажните собственици, обективиран в протоколно
решение от 20.09.2002 г. на ЕС от жилищната сграда, в която се намира процесният
апартамент № 8, за преминаване към индивидуално разпределение на топлинна енергия,
като титуляр на партидата към ищцовото топлофикационно дружество с абонатен номер ***
е вписано лицето Г.К.К. с посочен брой на радиаторите в имота 4 и 1 бр. водомер за топла
вода.
Изяснява се, че Г.К. е починал на 27.05.2006 г. към който момент е със семейно
положение „вдовец“, както и, че ответницата Б. Г. К. е негова дъщеря.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
3
че по силата на настъпилото наследствено правоприемство от своя баща на основание чл. 5
ЗН ответницата Б. К. е придобила права върху процесния недвижим имот, като част от
наследствената маса на своя наследодател.
По делото няма данни, нито твърдения за извършени последващи разпоредителни
сделки по прехвърляне на права върху имота, поради което съдът приема, че с придобиване
на изключителната собственост върху същия, както и в рамките на процесния период от м.
май 2019 г. до м. април 2021 г., ответницата става и страна по продажбеното
правоотношение с ищцовото дружество [фирма] във връзка с доставката на топлинна
енергия.
В случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на
изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на
топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.
С оглед твърденията и на двете страни и предвид конкретното оспорване, проведено с
отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад
по делото, обективиран в определението от 06.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, с
оглед липсата на оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че през процесния период до имота е доставена топлинна енергия
от ищеца, ползвана от ответницата, на твърдяната стойност, за който период е извършена
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от сочената ФДР, за която са начислени
процесните суми като месечни вноски, както и, че размерите на лихвите за забава върху
двете главници за процесния период възлизат на търсените от ищеца суми. За реално
извършена доставка, респ. потребление на топлоенергия през процесния период
свидетелстват и данните от представените от подпомагащата страна и приобщени по делото
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за абонатен номер *** и
формуляри за отчет (справки за показанията на измервателните уреди) на уредите за дялово
разпределение от 28.05.2020 г. и от 05.06.2021 г., в частност за апартамент № 8. Наред с това,
съдът съобрази и изводите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
съгласно които според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния
период в имота има 4 броя отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, както и 1 бр.
водомер за топла вода. Изяснено е, че са начислени суми и за топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, съгласно пълната отопляема кубатура на жилището по проект.
Ето защо, съдът достига до извод, че през периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г.
ищецът е изпълнил договорните си задължения като е доставил до имот с адрес: [адрес],
[адрес], ползван от ответницата Б. К., топлинна енергия, отчетена от уредите за дялово
разпределение, респ. начислена по нормативно установен механизъм (по отношение на
сумите за сградна инсталация). В тази връзка и в отговор на довода на ответната страна,
изложен едва в хода на устните състезания, съдът намира за необходимо да отбележи, че
макар действително съгласно съдебно-техническата експертиза общият топломер в
процесната жилищна сграда да е преминал през метрологична проверка след
законовоустановения двугодишен срок, то резултатът от същата, че "съответства", дава
основание за извод, че и през процесния период този топломер е бил годно СТИ.
Предвид това, ответницата, като потребител и насрещна страна по процесното
правоотношение поначало дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия,
за която не се спори, че възлиза на претендирания размер от 1244,01 лева.
Основният спорен въпрос по делото е относно конкретните дължими от ответницата
вземания с оглед въведеното от същата правопогасяващо възражение с твърдение, че част от
тях са погасени по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира
този довод за частично основателен, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
4
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 14.03.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 07.01.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. и доколкото изискуемостта на вземането за главница
за следващия месец – месец ноември 2019 г. е настъпила след 07.01.2020 г. и възлизащи на
сумата от 335,30 лева (определена от съда по реда на чл. 161 ГПК въз основа на данните за
помесечно дължимите суми в рамките на процесния период и за съответните изравнявания,
обективирани в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, допусната именно във
връзка с въведеното правопогасяващо възражение по чл. 111 ЗЗД).
Изложеното обуславя извод, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от
908,71 лева (разлика между общо дължимата по съвпадащи твърдения на страните от 1
244,01 лева и погасената по давност от 335,30 лева) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021
г., съответно отхвърлен да разликата от 335,30 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019
г. поради погасяване на тази част от вземанията по давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия поначало следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Изясни се, че по делото е безспорно, както възникването в тежест на ответницата Б. К.,
в качеството й на потребител и клиент на топлинна енергия за битови нужди, на
задължението за заплащане на ищеца на възнаграждение за дялово разпределение, така и, че
5
в рамките на исковия период действително е било извършено такова, в случая от
подпомагащата страна [фирма], чиято стойност възлиза на сумата от 23,12 лева.
Предвид това и при съобразяване на конкретния период, за който е предявено
вземането – 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г., по вече изложените съображения във връзка с
приложимия давностен срок и началния му момент, обусловен от настъпване изискуемостта
на вземането, съдът намира, че това вземане остава изцяло непокрито от приложимия
тригодишен давностен срок.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в пълния претендиран размер и да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, върху сумите следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от 908,71 лева за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното
вземане за лихва за забава, като такова не се дължи върху погасената по давност част от
главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., дължима върху главницата от 908,71 лева за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза на сумата от 105,22 лева, определена от съда на
основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид общия размер на начислената лихва за забава,
чийто размер не е оспорен, периода, за който е начислена и респ. размера и периода на
уважената част от главницата.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 140,29 лева или за
сумата от 35,07 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 4,95 лева за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.03.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
6
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 57,45 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от
365,25 лева – сторени разноски за държавни такси, депозит за съдебно-техническата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответницата следва да
бъде присъдена сумата от 53,14 лева – адвокатско възнаграждение в хода на заповедното
производство и сумата от 119,58 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Реалното извършване на разходите за последните съдът приема за установено с оглед
отразеното в представените договори за правна защита и съдействие (от 23.05.2023г. – л. 15
от ч. гр. дело № 13398/2023 г. и от 11.12.2023 г. – л. 48 от настоящото дело) заплащане на
уговорените възнаграждения в брой, в която част последните имат характера на разписка,
удостоверяваща получаването на сумите, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът, намирайки за основателно
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност, обективирано в
исковата молба, определи размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна в
настоящото производство на сумата от общо 450 лева, съобразявайки липсата на фактическа
и правна сложност на делото, конкретно ангажирания доказателствен материал,
извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна, изразяващи се в
депозиране на писмен отговор и представителство в проведените две открити съдебни
заседания, както и минималния размер на възнаграждението, следващ от разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлизащ на сумата от 441,23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Б. Г. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. К. дължи на [фирма] сумата от 908,71 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 105,22 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и сумата от 23,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
7
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
уважения размер от 908,71 лева до предявения размер от 1244,01 лева или за сумата от
335,30 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г.; за сумата над уважения размер от 105,22 лева до пълния предявен размер от
140,29 лева или за сумата от 35,07 лева - лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия, както и изцяло за сумата от 4,95 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Б. Г. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 57,45 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
13398/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 365,25 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Б. Г. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 53,14 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
13398/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 119,58 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма] (с предходно търговско наименование [фирма]).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8