Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
Гр.Елхово, 02.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на шести
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 150 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Т.Х.Б. ***, депозирана чрез адв. Д. Д.от АК – Сливен, против Заповед № РД – 134 от 22.02.2019 година на Кмета на община Елхово, с
която е наредено да се прекрати действието на Договор за наем №41 от 25.05.2015 година с рег. №2323 от 17.07.2015г., акт
№77, т.3, сключен между жалбоподателя и община Елхово, поради липса на
животновъден обект №**********, находящ се в с. Малък манастир, по отношение на
посочените в заповедта поземлени имоти, находящи се в землището на същото село,
считано от 01.03.2019 година. Искането
за отмяна на обжалвания административен акт е мотивиран с липсата на
уведомление до жалбоподателя от страна на община Елхово, че не отговаря на
изискванията на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и неспазване на клаузите на
договора за неговото прекратяване, конкретно чл.25 от договора. Твърди се, че
заповедта не е мотивирана, като поради всичко това се желае и нейната отмяна.
В
съдебно заседание жалбата
се поддържа от процесуалният представител на жалбоподателя адв. Д..
Ответната
страна по жалбата
– Кмета на община Елхово, чрез процесуалният си представител адв. Ч. в писмен
отговор – становище, депозиран по делото и поддържан в съдебно заседание,
оспорва жалбата с доводи за неоснователност, като се иска отхвърлянето й и присъждане
на направените разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 25.05.2015 година между община
Елхово, представлявана от кмета на общината Петър Киров и Т.Х.Б. ***, на
основание чл. 228– 239 от ЗЗД, чл.37и, чл.37о, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, чл.8, чл.9
и чл.14, ал.2 и ал.3 от ЗОС, чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба №5 за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Решение № 515/44/9 на общински съвет Елхово,
взето с Протокол № 44 от 26.03.2015 година и Протокол от 30.04.2015 година на
комисия, назначена със Заповед № РД – 294 от 14.04.2015 година, е сключен Договор
за наем на земеделска земя, публична общинска собственост на община Елхово, по
силата на който наемодателят – община Елхово, в качеството си на собственик,
съгласно приложените по делото актове за публична общинска собственост, е
предоставил на наемателя – Т.Х.Б. за временно и възмездно ползване недвижими
имоти – публична общинска собственост в землището на село Малък манастир,
община Елхово, с обща площ от 423.190 дка срещу задължението на наемателя да
заплаща годишен наем за съответната стопанска година в размер на 2962.33 лева.
Договорът за наем е сключен за срок от пет стопански години, считано от 25.05.2015
година до 01.10.2019 година.
Със Заповед № РД – 89 от 06.02.2019
година Кметът на община Елхово на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 37и,
ал.6 и 7, чл. 37м от ЗСПЗЗ, чл. 100, ал.1, 2, 3, 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, е назначил
комисия за извършване на проверка по реда на чл. 37м от ЗСПЗЗ, която комисия да
изчисли за всички ползватели пасища, мери и ливади, които не отговарят на
изискванията на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ за какви площи да се анексират
договорите, като е възложил на комисията да изготви констативен протокол.
В изпълнение на цитираната по – горе
заповед на кмета на община Елхово, комисията извършила проверка чрез справки в
Интегрираната информационна система на БАБХ за регистрираните към 01.02.2019
година животновъдни обекти на територията на община Елхово и установила по
отношение на жалбоподателя, имащ качеството и на наемател по договора за наем
от 25.05.2015 година, че към 01.02.2019 година същият няма животновъден обект в
село Малък манастир. Установено е било, че на името на Т.Х.Б. е регистриран
животновъден обект №********** /стар 8624 -0230/, но същият се намира в село
Голям манастир, община Тунджа. Констатациите на комисията са отразени в
Протокол от 08.02.2019 година. Комисията е взела решение за прекратяване на
сключеният между страните в настоящото производство договор за наем, за което е
изпратила уведомление до наемателя Т.Б., с покана, отправена до него да се яви
в община Елхово в 3 – дневен срок за подписване на допълнително споразумение за
прекратяване на договора. Поканата е връчена на лицето на 07.03.2019г., видно
от приложената по делото обратна разписка. По делото не са налице данни за
сключено допълнително споразумение за прекратяване на договора, като не се и
твърди от страните наличието на такова.
На 22.02.2019 година, след като се е
запознал с констатациите на комисията, отразени в Протокола от 08.02.2019
година и приложените към него доказателства, кметът на община Елхово е издал
Заповед № РД – 134 от 22.02.2019 година, с която е наредил да се прекрати
действието на договора за наем № 41 от 25.05.2015 година поради липсата на
животновъден обект № ********** /стар № 8742 – 0198/ към 01.02.2019г., находящ
се в село Малък манастир, община Елхово, по отношение на посочените в заповедта
два поземлени имота, находящи се в землището на село Малък манастир с обща площ
от 423.190 дка.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 28.02.2019 година.
Жалбата против процесната заповед е входирана
в община Елхово на 13.03.2019 година
От изисканите и приети като
доказателство справка от ОДБХ гр. Ямбол към МЗХ се установява, че в периода от
01.01.2018 година до 27.03.2018 година Т.Х.Б. е притежавал животновъден обект с
номер 8742 – 0198 в с. Малък манастир, община Елхово. На 23.03.2018 година
правото на собственост върху животновъдния обект е било придобито от Н.Т. С. от
с. Малък манастир, община Елхово. На 29.01.2019 година на Б. е издадено Удостоверение
№Я -525 за регистрация на животновъден, находящ се в село Голям манастир,
община Тунджа. Животновъдният обект,
находящ се в село Малък манастир, община Елхово с № ********** /стар № 8742 –
0198/, видно от изисканите справки от ОДБХ – гр. Ямбол, е регистриран на името
на Н. Т. С., въз основа на подадено за това заявление от Стоянова и декларация
от Т.Б., приложени по делото.
При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът
е сезиран от надлежна страна - участник в административното производство срещу
акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е
подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспорената в настоящото производство
заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 37м, ал.4, т.4
от ЗСПЗЗ, а именно кметът на община Елхово, в рамките на предоставените му от
закона правомощия.
Процесната заповед е изготвена в
установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.
37м, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ, който текст вменява на компетентния административен
орган – кмета на община, да прекрати договора за наем, след преценка на всички
данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Процесната заповед е мотивирана, като
настоящият съдебен състав не констатира тя да е издадена в противоречие с
материално - правни
норми или в несъответствие с целта на закона.
Договорът за наем на земеделска земя от общинския
поземлен фонд, който е прекратен с обжалваната заповед, е сключен на основание
чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ за срок от пет стопански години. Съгласно разпоредбата
на чл.37и, ал.1 от ЗСППЗЗ, пасищата, мерите и
ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда
по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Съгласно ал.4 на чл.37и
от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите се разпределят между
правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното
землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно
основание пасища, мери и ливади, като е определена и максимална площ за единица
животно.
Следователно,
законодателят е поставил като изискване не просто наличието на животновъден
обект, а необходимост този обект да е регистриран в съответното землище. Освен
това, от законовата разпоредба, предвид начина на определяне на размера на
площта, става ясно, че е необходимо и наличието на животни в регистрирания
животновъден обект. В настоящия случай, от данните по делото се установява, че
жалбоподателя към 01.02.2019 година не е имал регистриран животновъден обект с
номер ********** /стар номер 8742- 0198/ в землището на с. Малък манастир.
Жалбоподателят е имал регистриран друг животновъден обект, в друго землище, а
именно в землището на с. Голям манастир, общ. Тунджа. Липсата на животновъден
обект на жалбоподателя в с. Малък манастир, община Елхово, не дава право на
същия да участва в разпределението на пасищата, находящи се в землището на с.
Малък манастир, община Елхово. Ако се приеме обратното, би се дало възможност
на животновъди, които нямат регистрирани животновъдни обекти в конкретното
населено място и животни в тях, да участва в разпределението и да ползват
пасища в неограничен брой землища, каквато очевидно не е целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 37м,
ал.1 от ЗСПЗЗ, кметът на община, съответно директорът на областна дирекция
"Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по
чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по сключените договори,
съгласно ал.2 на чл. 37м от ЗСПЗЗ, се установява въз основа на
изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1
февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. Животновъдни обекти; 2. Собственици или ползватели на
регистрирани животновъдни обекти; 3. Пасищни селскостопански
животни в животновъдните обекти. Справката се утвърждава със
заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата
на агенцията.
В хода на извършената проверка по
чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ и установеното от извършената по реда на чл. 37м, ал.2
от ЗСПЗЗ справка от БАБХ за регистрираните към 1 февруари 2019 година в Интегрираната
информационна система на БАБХ обстоятелства по чл. 37м, ал.2 от ЗСПЗЗ, е било
установено, че жалбоподателят не притежава животновъден обект, находящ се в
село Малък манастир, община Елхово към датата на извършване на справката–
01.02.2019 година. Това обстоятелство не е оспорено и от жалбоподателят, като
от доказателствата по делото се установява, че към датата на проверката –
01.02.2019 година животновъдният обект в с. Малък манастир с № ********* /стар
№ 8742 -1098/ е собственост и е регистриран на името на друго лице– Н. Т. С..
Предвид на горното, правилно и
законосъобразно кметът на община Елхово с оспорваната заповед е прекратил
сключеният с жалбоподателят договор за наем № 41/15 от 25.05.2015 година, тъй
като е било установено, че липсва животновъден обект, находящ се в село Малък
манастир, община Елхово, регистриран на името на Т.Х.Б. към 01.02.2019 година,
в землището на което населено място са се намирали и пасищата с обща площ от 423.190
дка, предоставени на жалбоподателя с договора за наем по реда и при условията
на чл. 37и от ЗСПЗЗ.
Законът не е вменил задължение на
кмета на общината преди издаване на заповедта да извършва допълнителни проверки
относно това има ли друг регистриран животновъден обект на името на наемателя,
къде се намира той и пр. Законът е предвидил реда и начина за събиране на
информацията относно спазването на условията по сключените договори и това е официална справка от БАБХ в Интегрираната информационна система. Такава справка е извършена от оправомощено лице в
община Елхово, което се установява от представените по делото писмени
доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че
оспорената Заповед № РД
– 134 от 22.02.2019 година на Кмета на община Елхово, е законосъобразен
административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно - производствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Ето защо подадената срещу този
акт жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото, с оглед правилото на чл. 143, ал.4 от АПК
оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган
направените по делото разноски общо в размер на 300.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Елховският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.Х.Б., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, против Заповед №
РД – 134 от 22.02.2019 година на Кмета на община Елхово, с която на
основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 37м, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ, е прекратен
Договор за наем на общински пасища, находящи се в землището на село Малък
манастир, община Елхово с № 41/15 от 25.05.2015 година, вписан в СлВ с рег. № 2323
от 17.07.2015 година, акт № 77, т.3, сключен между жалбоподателя и община
Елхово, считано от 01.03.2019 година.
ОСЪЖДА Т.Х.Б., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, да заплати на Кмета на община Елхово сумата от 300.00
/триста/ лева, представляващи направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС – Ямбол чрез РС – Елхово в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: