Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8654 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 84047 от 08.05.2020 год., постановено по гр.дело № 50104/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 155 състав, е осъдено „Ч.Р.Б.“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център, представлявано от Т.П.и П.Х.,
да заплати на М.Н.Н., с ЕГН **********, К.
Н. Н., с ЕГН ********** и Н.Н.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1236,79 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева, и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване от
ответника без основание на фасадата на собствената на ищците сграда, находяща
се в гр.Мездра, ул.“********чрез монтиране на електроразпределителна кутия, за
периода от 30.10.2014 г. до 21.03.2018 г., с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
от която сума следва да заплати на М.Н.Н. сумата от 1030,65 лв. /хиляда и
тридесет лева, и шестдесет и пет стотинки/, на К. Н. Н. сумата от 103,07 лв.
/сто и три лева, и седем стотинки/ и на Н.Н.Г. сумата от 103,07 лв. /сто и три
лева, и седем стотинки/, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 982,29
лв. /деветстотин осемдесет и два лева, и двадесет и девет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, от която: на М.Н.Н. сумата от
818,57 лв. /осемстотин и осемнадесет лева, и петдесет и седем стотинки/, на К. Н.
Н. сумата от 81,85 лв. /осемдесет и един лева, и осемдесет и пет стотинки/ и на
Н.Н.Г. сумата от 81,85 лв. /осемдесет и един лева, и осемдесет и пет стотинки/,
като са отхвърлени исковите претенции за главница за сумата над 1236,79 лв. до
първоначално претендирания общ размер от 1517 лв. /хиляда петстотин и
седемнадесет лева/ и за периода от 20.10.2014 г. до 29.10.2014 г. С решението
на съда са осъдени М.Н.Н., с ЕГН **********, К. Н. Н., с ЕГН ********** и Н.Н.Г.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на „Ч.Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес
център, представлявано от Т.П.и П.Х., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК,
сумата от 46,18 лв. /четиридесет и шест лева, и осемнадесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, при квоти: М.Н.Н. 10/12 идеални
части, а К.Н.Н. и Н.Н.Г. – по 1/12 идеална част от общия размер на присъдените
разноски.
Срещу
решението на СРС, 155 с-в е постъпила
въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“
АД, ***, подадена чрез юрк.Л.Й., с искане същото да бъде отменено, в частта в която са
уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат подробни
доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ищци М.Н.Н., К.Н.Н. и Н.Н.Г.
не вземат становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищците М.Н.Н., К.Н.Н. и Н.Н.Г., искове с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД до общ размер на сумата от 1236,79 лв., за която същите са
уважени. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати
процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ответника
за допуснати процесуални нарушения от СРС,
изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. В
настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде
уважен иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде
доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за
сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да
защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от едни и същи факти. Правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова разпоредба се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите,
когато лице- несобственик
ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно
основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на
собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което
се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият
състав на предявен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД обхваща елементите : 1./ ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2./ ответникът да ползва фактически имота
без наличие на правно основание за това и 3./ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му
право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.Така
посочените елементи от фактическия състав на посочената правна норма са подробно обсъдени в мотивите на
обжалвания съдебен акт, които настоящият въззивен състав споделя изцяло.
На следващо място, съдът приема че с разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена
възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е
обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на
отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т.5 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не
причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а
наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването.
Съгласно приетото в решение № 92/
01.12.2017 год. по гр.дело № 4715/2016 год. на ВКС, ІІ г.о., монтирането на
фасадата на сградата, собственост на ищците на енергийно съоръжение/
електроразпределителна кутия/ от страна на ответника, макар и да не ограничава
упражняване на правото на собственост на общите части, съставлява използване на
чуждата собственост без разрешение. Настоящият въззивен състав приема, че в
процесния случай е налице едно неоснователно разместване на блага между
правните сфери на ищците, като съсобственици на сградата и тази на ответното
дружество - като собственик на енергийния обект и носител на сервитутното право
на ограничения на чуждата собственост, което право без съмнение от
доказателствата по делото е упражнявано в рамките на посочения период от време,
без да се заплаща цената на реализираната полза по отношение на фасадата на
сградата. Като намира, че размерът на присъденото обезщетение на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД за всяка една от ищците почива на доказателствата по делото и
закона, съдът приема, че предявените от ищците срещу
ответника искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явяват изцяло основателни и доказани за
сумата от 1236,79 лв., и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния съд за посочения размер.
С оглед на така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С
оглед изхода на спора, на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ишци по
делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 84047 от 08.05.2020 год.,
постановено по гр.дело № 50104/2018 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 155 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.