Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14342 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.
Образувано е по иск на Т.Б.Т. предявен срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, за присъждане
на сумата 60000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17,11,2017г., около 18.15ч, в
гр.София, на ул. „Осми Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“
към ул. „Борис Стефанов“, след автобусната спирка, причинено виновно от Б.Е.П.,
при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, с рег. № *****, който в
нарушение на ЗДвП, приближавайки към
повдигната пешеходна пътека пред блок – 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни
знаци, не намалил скоростта си до безопасната и комфортна, поради което
преминавайки през нея най задните колела на автобуса се повдигнали до механично
най-висока позиция, в резултат на което тялото на пътуващата на последна
седалка, до прозореца, вляво Т.Б.Т. се отделило от седалката, паднало надолу и
се ударило в седалката, вследствие което
получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била
застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“
АД, с ВG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 15.05.2018г. – датата на, която
предоставила банкова сметка ***, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания
търпяла, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпяла
множество медицински изследвания, оперативна намеса, продължителен период на
лечение на легло, през който и след него, през периода на възстановяване била
поставена в зависимост от помощта на трети лица, както и период на
рехабилитация. По време на лечението, поради необходимостта да лежи загубила
връзка с близки и приятели, а поради спецификата на травмите не могъла да осъществява трудовата си функция.
За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица и образувано
досъдебно производство. Твърди, че депозирала пред застрахователя на
29.12.2017г. и на 15.05.2018г. извънсъдебна претенция за обезщетение на вреди,
но обезщетение не било изплатено.
В отговора на исковата молба ЗАД „ОЗК З.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение на автобус марка: „МАН“, модел СГ
„262“, с рег. № *****, управляван от Б.Е.П..
Оспорва механизма на ПТП и виновното поведение на водача на автобус марка:
„МАН“, модел СГ „262“, с рег. № *****.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при пътуването в
автобуса не е седнала на осигурените за това седалки и не се е държала никъде,
което е станало причина за падането и при преминаване през неравност на пътя.
Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърденият вредоносен резултат,
а в евентуалност оспорва настъпилите вреди по интензитет с възражението, че
придружаващите заболявания на пострадалата са допринесли за интензитета на
получените травми и за продължителният период на възстановяване.
В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск за неимуществени вреди
по размер. Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главният
иск.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата КСМАТЕ се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на
17,11,2017г., около 18.15ч, в гр.София, на ул. „Осми Декември“, в посока от
ул.“Кл.Охридски“ към ул. „Борис Стефанов“, след
автобусната спирка, където Б.Е.П., при управление на автобус марка: „МАН“,
модел СГ „262“, с рег. № *****, приближавайки към повдигната пешеходна пътека
пред блок – 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни знаци, не намалил скоростта си
до безопасната и комфортна. При преминаването през нея, когато колелата на
най-задната, трета ос са се движили върху пътеката /гърбицата/, най-задната
седалка е била вдигната до механично най-високата си позиция. Когато
най-задните колела са преминали през пешеходната пътека, поради еластичността
на свитото пневматично окачване задната част на автобуса продължила да се вдига
нагоре и е придобила максимална вертикална скорост. При по-висока от критичната
хоризонтална скорост на автобуса, тялото на пътуващата на последна, задна
седалка пътничка се отделила за кратко
от седалката, докато гравитацията преустанови вертикалното си движение нагоре.
След това тялото започнало падане надолу, ускорявайки се от гравитацията и се
ударило в седалката си със скорост, която реализира инерционна сила надолу. При
удара седалката генерира ударна сила в посока нагоре. По този начин създалите
се двойка равни но противоположни сили са натиснали и компресирали горната част
на тялото на пътничката и са настъпили твърдените травматични увреждания.
Съгласно заключението при по-висока скорост на автобуса – 30-40км/ч, т.к.
седалките са пластмасови и ако пострадалата е седнала плътно до облегалката на
седалката, поради дъговидното движение по време на повдигането се създава сила
на изтласкване на тялото напред, и поради ниският коефициент на триене е
възможно да изпадне от седалката и да се удари.
Вида на получените травматични увреждания у ищцата сочи, че скоростта на
автобуса при преминаване през неравността е била над безопасната от 10-15км.ч.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е движението на автобуса
със скорост по-висока от безопасната, която за автобуси не трябва да е
по-висока от 15км/ч, като препоръчителната, комфортна скорост е до 10км/ч.
Пътничката е седяла на задната,
най-лява седалка, при което е могла да се държи за дръжката на облегалката на
седалката пред нея, което хващане помага на пътничката при хоризонтални инерционни
сили напред и при странична центробежна сила. В случая максималната инерционна
сила на тялото е в посока надолу, а ударната сила от реакцията на седалката
действа нагоре, директно върху седалищните части на тялото и. Затова е без
значение дали се е държала или не.
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила: „Компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен
прешлен на гръбначния стълб“. При
приземяване на тялото то е паднало върху по твърдия ръб на седалката,
при което гръбначния стълб е извършил усилено, принудително „сгъване напред“.
След ПТП, при засилващи се болки при движение, ищцата е получила спешна
медицинска помощ. Извършени са множество изследвания, при които са установени и
дегенеративни промени според възрастта. Приета е на стационар и поставена при
условия на строг постелен режим с включени терапии.
На 27.11.2017г. е оперирана под обща анестезия. Извършено е наместване на
счупения прешлен и трайно обездвижване чрез „задна метална стабилизираща
система“, обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени. Включени са към
медикаментозната терапия антибиотици и седативни
средства. Изписана е на 04.12.2017г., с продължило амбулаторно лечение, с
назначени контролни прегледи, режим и обезболяващи средства.
Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и страдания в
продължение на 5-6 месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца
след злополуката и извършената костна операция, както и около 3-4 седмици и по
време на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди е търпяла само
периодично явяващи се болки в поясната област при
промяна на времето, когато е била принудена да ползва значително повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 2 месеца е провеждала лечението си повече при
условията на постелен режим, през който период е
имала нужда от намесата на чужда помощ при обслужването и в ежедневието. След
този период е започнала да се придвижва с помощни средства. При преумора е
получавала единични болки в зоната на извършената операция.
Към момента е в стабилно състояние, без настъпили усложнения. В поясната част има остатъчен, траен постоперативен белег с
размери 13-0.5см, леко повдигнат в средата. Счупеният прешлен е със
стабилизирана форма, но в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени няма
възможности за движение. Гръбначният стълб е с леко видима „гърбица“ в поясната област, а движенията се извършват от горностоящите торакални прешлени.
Движенията на ищцата при флексия са ограничени и трудно връзва обувките си. Ротаторните движения в поясния
отдел също са ограничени, но възможни за обслужване. Металната стабилизираща
система е трайно имплантирана и не се предвижда отстраняването и, поради
крехката костна тъкан, от която е изграден прешленът.
Към момента ищцата се движи самостоятелно, без помощни средства, с нормална
походка. Възможно е и и сега при рязка промяна на времето да получава единични локи в зоната на фрактурата, които отзвучават след употреба
на аналгетици.
От заключението по приетата КСППЕ се
установява следното:
По време на инцидента ищцата е понесла остър емоционален стрес, силни
болки, впоследствие страх от предстоящите медицински интервенции и от инвалидизиране, както и неудобства през болничния и
възстановителния период.
Понесла е неблагоприятни последици освен в емоционален, също и в
професионален план, поради възникване на несигурност и страх от несправяне със
служебните изисквания. Бил е прекъснат за продължителен период от време
обичайният и активен начин на живот, преживяла е тревога и безпокойство от
невъзможността да бъде полезна на близките си. Имала е прояви на избягващо
поведение спрямо мястото на инцидента поради възникване на напрежение и
актуализиране на спомена за преживяното, които не са отзвучали и към момента.
Налице е леко повишено невротично ниво, причина за което може да се търси в
преживяванията и последиците от ПТП, без обаче да могат да се изключат и други
съпътстващи житейски обстоятелства. ПТП не е довело до усложнения и нужда от
психиатрични прегледи и лечения.
От показанията на свидетеля Б.Д.Т.се установява, че е син на ищцата. След ПТП получил обаждане от майка си от
болницата. Посетил я веднага. Намерил я много зле. Изпитвала страх, паника,
шок, ужас. Плачела по телефона. Доста дни била на легло. Оперирали я и поставили имплант.
Била в болнични 6 месеца. Няколко седмици или дни била на легло. Първите ставания били кошмарни. Виело и се свят, много трудно и
било. Грижели се за нея през цялото време. В началото много и помагали. Така и
не се възстановила изцяло. Върнала се на работа след болничния, но изкарала
два, три месеца и напуснала и то четири месеца преди пенсия. По време на
инцидента дъщерята на свидетеля била болна, а съпругата му родила дете и
очаквали помощ от ищцата.
От показанията на свидетеля М.С.С.се установява, че пътувал в автобуса
и бил свидетел на процесния инцидент. Автобусът бил
доста пълен и се движел доста бързо. Свидетелят пътувал прав с приятелката си,
в крайната част на автобуса. Ищцата била седнала в най-крайната част на
автобуса, на последните седалки. До нея имало и други хора. Автобусът минал
през „легнал полицай“ и подскочил. Задната част подскочила най високо. Т.
подскочила от седалката нагоре и при падането надолу се ударила в таза в края
на седалката. И други хора подскочили, но само тя се ударила по сериозно.
Автобусът не спрял и продължил. След това слезли на спирката в Студентски град
заедно с още едно момче и помогнали на Т. да се придвижи, пореже и било трудно
да ходи след удара. Придружили я до мястото в Студентски град и тя казала, че
вече може да си тръгват. Взела им телефоните за връзка.
От показанията на свидетеля Б.Е.П. се установява, че управлявал процесният автобус
при настъпване на инцидента. Рейсът бил стар, от старите, оранжеви модели.
Карал 8 часа и нещо, никакъв инцидент нямало, не го били спирали, никой не му
се обаждал, че е станало нещо, не идвала Бърза помощ или КАТ. За инцидента
узнал на следващият ден, когато го повикали полицаи да отиде в гаража. Там му
казали, че имало някакъв инцидент в рейса, но и те не знаели какво точно.
Тогава посетил ищцата в Пирогов.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че е налице застрахвателно правоотношение по задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ВG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., по
отношение процесният автобус марка: „МАН“, модел СГ
„262“, с рег. № *****, управляван от Б.Е.П..
Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че на
29.12.2017г. и на 15.05.2018г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция за
обезщетение на вреди пред ответното дружество, но обезщетение не е изплатено.
Съдът намира заключението по приетата КСМАТЕ и КСППЕ за обективни,
безпристрастно и компетентно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло. Кредитира изцяло и свидетелските
показания, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви, последователни и във връзка едни с други и с
останалите доказателства по делото. Тези на св. Б.Д.Т.цени при условията на чл.
172 ГПК и им дава вяра, т.к. са последователни, дадени в резултат на
непосредствени впечатления и във връзка с показанията на останалите свидетели и
в съответствие с другите доказателства по делото.
Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, причинено от Б.Е.П. - водач
на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, с рег. № *****, както и установена
вреда - причинени твърдените телесни увреждания на ищеца, респ. настъпилите в
резултат на същите болки и страдания.
Установява се, че с поведението си водачът Б.Е.П. е нарушил правилата за
движение установени в ЗДвП, управлявайки автобуса с превишена, над комфортната
и безопасна скорост, което е станало причина при преминаване през обозначената
неравност на пътя за рязкото движение на задната част на превозното средство,
където се е намирала седалката, на която е седнала ищцата вертикално нагоре и
отскачане на тялото и във височина и впоследствие придвижването му надолу, и в
резултат - настъпилият удар на тялото в седалката, довел до травматичните
увреждания: „Компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначния стълб“.
Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано.
Установява се, че при ПТП ищцата е била седнала в задната част на превозното
средство. Без значение е дали се е държала или не, т.к. в случая максималната
инерционна сила на тялото е в посока надолу, а ударната сила от реакцията на
седалката действа нагоре, директно върху седалищните части на тялото и.
Доказани са твърдените болки и страдания. В резултат на ПТП ищцата е
търпяла засилващи се болки. Претърпяла е множество изследвания и спешна
оперативна намеса под обща анестезия. Извършено е наместване на счупения
прешлен и трайно обездвижване чрез „задна метална стабилизираща система“,
обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени.
Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и страдания в
продължение на 5-6 месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца
след злополуката и извършената костна операция, както и около 3-4 седмици и по
време на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди, както и към
момента е търпяла и търпи периодично явяващи се болки в поясната
област при промяна на времето, когато е принудена да ползва значително повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 2 месеца е провеждала лечението си на постелен режим, през който период е била поставена в изцяло
зависимост от помощта на трети лица при обслужването и в ежедневието. След този
период е започнала да се придвижва с помощни средства.
Към момента е налице траен, загрозяващ постоперативен белег с размери
13-0.5см, леко повдигнат в средата. Налице са трайни, ограничаващи движенията
последици - в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени няма възможности за
движение, гръбначният стълб е с леко видима „гърбица“ в поясната
област, а движенията се извършват от горностоящите торакални прешлени. Движенията на ищцата при флексия са
ограничени и трудно връзва обувките си. Ограничени до възможност за обслужване
са и ротаторните движения в поясния
отдел. Металната стабилизираща система е трайно имплантирана, без възможност за
отстраняването и, поради крехката костна тъкан, от която е изграден прешленът.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 60000,00лв., поради което и предявения иск е изцяло основателен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за жена на 53
години към датата на произшествието. Претърпените травматични увреждания са
тежки и трудни до лечение, довели до оперативна намеса и продължителен период
на възстановяване – 5-6 месеца, първите два от които на постелен
режим, през който е била поставен изцяло в зависимост от помощта на трети лица
за задоволяване на ежедневните си нужди. Довели са на ищцата болки и страдания
най интензивни през първите 2 месеца след злополуката и извършената костна
операция, както и около 3-4 седмици и по време на проведената рехабилитация. В
резултат на ПТП за ищцата са налице остатъчни последици с траен характер,
влошаващи в значителна степен качеството на живот: налице траен, загрозяващ
постоперативен белег, трайни, ограничаващи движенията последици - в зоната на
2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени, леко видима „гърбица“ в поясната
област, движенията при флексия и ротаторните движения
в поясния отдел са ограничени. Металната
стабилизираща система е трайно имплантирана, без възможност за отстраняването
и. И към момента търпи болки при преумора и промяна на времето и ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с физическите
болки ищцата безспорно е търпяла и емоционални и психически такива – болка, изнервеност, неудовлетвореност, страх за бъдещето,
отчуждение от близки и познати.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди съобразно
направеното искане считано от 15.05.2018г. – датата на, която предоставила
банкова сметка ***, до окончателното и изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ищцата.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. В.О. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
4006.42лв.
Съобразно уваженият иск ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Адв. В.О., в качеството на процесуален
представител на ищеца сумата 5550,00лв., представляваща възнаграждение за
защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400.00,00лв. и
сумата от 1305.00лв. разноски заплатени от бюджета на съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Б.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адв. В.О. – САК, сумата
60000.00 /шестдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17,11,2017г., около 18.15ч, в
гр.София, на ул. „Осми Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“
към ул. „Борис Стефанов“, след автобусната спирка, причинено виновно от Б.Е.П.,
при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, с рег. № *****, който в
нарушение на ЗДвП, приближавайки към
повдигната пешеходна пътека пред блок – 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни
знаци, не намалил скоростта си до безопасната и комфортна, поради което
преминавайки през нея най задните колела на автобуса се повдигнали до механично
най-висока позиция, в резултат на което тялото на пътуващата на последна
седалка, до прозореца, вляво Т.Б.Т. се отделило от седалката, паднало надолу и
се ударило в седалката, вследствие което
получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била
застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК З.“
АД, с ВG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 15.05.2018г. – датата на, която
предоставила банкова сметка ***, до окончателното и изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Адв. В.О. – САК, в
качеството на процесуален представител на Т.Б.Т., ЕГН **********, сумата 5550,00 /пет хиляди, петстотин и
петдесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 2400.00,00 /две хиляди и четиристотин/лв.,
представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата
1305.00 /хиляда триста и пет/лв. - разноски заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: