Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 2023 по
описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Eнерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ,бул. „Вл.Варненчик“, №
258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия, чрез адв. Н.Б., против решение № 3896/24.09.2019г. по гр.д. № 6192/2019г. на 48-ми
състав на ВРС, с което е прието за установено, че ищецът В.П.А., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на
„Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, сумата от 3525,37 лв. (три хиляди петстотин
двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща стойността на начислена за периода от 29.10.2017г.
до 26.01.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№
**********, с адрес на потребление гр.Варна, м-ст Ваялар 1360,
за която сума има издадена фактура № ********** от 16.04.2019г.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано
и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен
материал, по изложените във въззивната
жалба съображения за това, се моли да бъде отменено и постановено друго с което
исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от В.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Кр.Т., в който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, в случай, че размерът надвишава нормативния минимум
по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения.
В с.з. на 03.12.2019г.
„Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. В.Маринова поддържа въззивната си жалба, а В.П.А.,
чрез адв. Ив.Ганчев-писмения си отговор.
В исковата си
молба В.П.А., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Кр.Т. се моли да бъде прието за установено, че не дължи на
„Енерго про Продажби” АД сумата от
3525.37лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период – 29.10.2017г.– 26.01.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, м.
„Ваялар“, № 1360, с
абонатен № 010931989 и клиентски № 1100123984, за което
вземане е издадена фактура № 0279258360/16.04.2019г. Претендира сторените разноски. Оспорва дължимостта на посочената сума, понеже не й е било доставено и не е потребила такова количество ел.енергия. Оспорва констатациите, обективирани в КП №
1900863/26.01.2018г. и КП № 994/11.04.2019г., издаден от БИМ-РО-Варна. Действията на ответника при
извършване на проверката, довели до съставянето на КП от ЕРП Север не почиват на законов
регламент.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв.
Н.Георгиев оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 26.01.2018г. в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е
извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка
с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на
средството за измерване при която е снет и изпратен за експертиза в БИМ.
Установено е , че електромерът не позволява да бъде софтуерно прочетен. По
време на измерването електромерът отчита по тарифа 1.8.4, която не е
визуализирана. Часовникът отчита в 09.15г., че е 1.02ч. Електромерът не
отговаря на изискванията за точност при измерване. Приложена е корекционна
процедура. Процесното вземане се дължи на осн. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът им предвид
следното от фактическа страна:
Видно от констативен
протокол № 1900863/26.01.2018г. служители на „Енерго-про Мрежи“ АД са извършили проверка на
средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в
горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че няма пломба
ЕМТ, щит. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 508569. Протоколът е подписан от член на
домакинството на клиента-А.П.А.и
свидетел.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен
констативен протокол № 994/11.04.2019г. на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел Варна, в който
е отразено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба №
508569. При опит за софтуерно четене е установено, че електромерът не позволява
да бъде софтуерно прочетен. По време на измерването отчита по тарифа 1.8.4,
която не е визуализирана. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. В 09.15г. часовникът отчита 1.02ч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики, но не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
Със справка № 52243/15.04.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Енерго-про Мрежи“АД, въз
основа на констативен протокол от метрологичната проверка №
994/11.04.2019г. е начислено допълнително
количество ел. енергия за периода от 29.10.2017г. до 26.01.2018г. в размер на 18950.00кВтч общо, по клиентския
и абонатния номер водени на В.П.А.. В същата не е посочено на какво правно основание е извършена корекцията.
По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно
прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и подпериодите за
това.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото
количество ел. енергия като е издало
фактура № **********/16.04.2019г.
за сумата от 3525.37 лева, с получател В.П.А..
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по
допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство чрез софтуерно
въздействие върху паметта на електромера. По този начин се пренасочва
ел.енергия към ел.инсталацията в жилището, без да се измерва в цялост. Налице е
неизмерване поразди невъзможност на уреда да отчита по трите видими на дисплея
тарифи. Извършените математически изчисления по корекционната процедура са
математически верни и в съответствие с утвърдената методология. Количеството
ел.енергия изчислено по корекционната справка може да бъде доставено реално,
според пропускателната способност на комутационните проводници.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД
следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно
правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване
на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за
определяне на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на
посоченото от страната основание.
Безспорно е,
че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за
енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в
ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши
корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
За извършената
от „Енерго-Про Продажби“ АД корекция, представляващият дружеството е посочил,
че намира правното си основание в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “б”
от ПИКЕЕ. При липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни, за битови клиенти, както следва: при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния
ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Може да бъде
прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две
тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството
за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в
регистър 1.8.4. Вещото лице по изслушаната
СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията
на електромера, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие
на виновното поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно
прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има
извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Не се установява
със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при
което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата
ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за
дистанционен отчет, не
е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея.
В конкретния казус следва да бъде
съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както
процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при
констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на
проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила
за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна. Но разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 26.01.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда,
че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват
правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че заплащане на допълнително начислената
ел.енергия не се дължи.
Предявеният
иск е основателен.
Поради
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено изццяло,
включително и в частта за разноските.
При този изход
на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за
въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 500.00лв., представляваща размер на
заплатеното от А. адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна помощ и
списък по чл. 80 от ГПК на л. 28-29 по делото.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3896/24.09.2019г. по гр.д. № 6192/2019г. на 48-ми
състав на ВРС, с което е прието за установено, че ищецът В.П.А., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на
„Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, представлявано от П.С.С., Яна Маринова Димитрова и
Георги Коршия, сумата от 3525,37 лв.,
представляваща стойността на начислена ел.енергия за периода от 29.10.2017г. до 26.01.2018г., за партида с клиентски №
********** и аб.№ **********, с адрес на потребление гр.Варна, м-ст Ваялар 1360,
за която сума има издадена фактура № ********** от 16.04.2019г.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от П.С.С., Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, да заплати на В.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500.00лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3,
т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: