№ 5328
гр. Варна, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502446 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Висше училище по мениджмънт“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Оборище
№ 13А, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
3073/12.08.2024 год., постановено по гр. дело № 20243110103475 по описа на
РС-Варна за 2024 год., с което са уважени предявени от М. Г. Д. от гр. Добрич
против въззивника обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ уволнението на М. Г. Д. от гр. Добрич и е отменена Заповед №
20/2023г., издадена на 12.10.2023г. от ректора на Висше училище по
мениджмънт с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. "Оборище" № 13А, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и М. Г. Д. от гр. Добрич е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент" в катедра
"Туризъм", Стопански факултет, с място на работа Висше училище по
мениджмънт с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул."Оборище" 13А,на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно е
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата по делото, както и до
необсъждане на относими към правния спор доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано. Твърди се, че съдът е обсъждал
доказателства относно факти, които не са елемент от фактическия състав на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, а
1
не е обсъдил други доказателства, вкл. и предстнавени от ищцата,
установяващи относими към повдигнатия правен спор факти, съборазно и
наведените от ответника, настоящ въззивник възражения и доводи против
предявените искове, с което на практика се е отклонил от спорния предмет.
Навежда също, че първоинстанционният съд е формирал изводи относно
въпроса дали ищцата е била допусната, респ., не е била допусната до работа
след отмяната на предходното й уволнение и възстановяването й на
предишната работа, което няма отношение към правния спор. Формирайки
изводи по този въпрос първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, което е довело и до погрешен извод по съществото на спора.
Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон -
първоинстанционният не е съобразил актуалната към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата разпоредба на чл. 58,
ал. 1, т. 3 от ЗВО, а е изследвал и приложил цитираната разпоредба в
предходна редакция, неприложима в настоящия случай.
Твърдят се и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото,
разпределението на тежестта на доказване в процеса и нарушение на нормата
на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението е
неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлмени. Претендира и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, л. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемата, ищца по предявените искове,
оспорва жалбата, счита, че е нередовна, тъй като липсвала представителна
власт за адв. Ал. Т. да представлява ВУМ, със седалище Варна във въззивното
производство. Навежда, че адв. Ал. Т. не бил упълномощен от настоящия
ректор проф. д-р Красимира Станева да представлява висшето учебно
заведение пред въззивния съд.
Оспорва жалбата и по същество, като счита, че е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски. Излага съображения по наведените в жалбата
оплаквания.
С отговора на въззивната жалба са представени писмени доказателства,
с искане за приобщаването им към делото.
При извършената проверка относна редовността на въззивната жалба,
въззивният съд констатира, че същата е редовна, тъй като на л. 160 от гр. дело
№ 3018/2023 год. по описа на РС-Добрич, преобразувано след изпращането му
по подсъдност в гр. дело № 3475/2024 год. по описа на РС-Варна, се съдържа
пълномощно от ректора на ВУМ, с което същият е упълномощил адв. Ал. Т. да
преставлява учебното заведение по делото до окончателното му приключване
2
във всички инстанции. Смяната на законнния представител на висшето учебно
заведение (ректора) не прекратява учредената представителна власт – чл. 41,
ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав, като се запозна с делото и съобрази оплакванията
във въззивната жалба за неизпълнение на задължението на
първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 2 ГПК, счита, че в нарушение на
цитираната разпоредба съдът не е указал на ответника, настоящ въззивник, че
не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, с които обосновава
законността на уволнението на ищцата, а именно: не сочи доказателства за
броя на студентите в Професионално направление „Туризъм“ във ВУМ, със
седалище гр. Варна, за периода 2018/2019 год.; 2019/2020 год; 2020/2021 год;
2021/2022 год.; 2022/2023 год. и 2023/2024 год., като на страната следва да се
даде възможност да посочи и ангажира доказателства за горното в срок най-
късно в съдебното заседание.
По искането на въззиваемата за приобщаване на представените с
отговора й на въззивната жалба доказателства съдът ще се произнесе след
като изслуша становищено на насрещната страна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Висше училище по
мениджмънт“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. Оборище № 13А, въззивна жалба срещу Решение №
3073/12.08.2024 год., постановено по гр. дело № 20243110103475 по описа на
РС-Варна за 2024 год.;
УКАЗВА на ответника, настоящ въззивник, „Висше училище по
мениджмънт“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. Оборище № 13А, че не сочи доказателства за броя на студентите в
Професионално направление „Туризъм“ във ВУМ, със седалище гр. Варна, за
периода 2018/2019 год.; 2019/2020 год; 2020/2021 год; 2021/2022 год.;
2022/2023 год. и 2023/2024 год. и му ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок
най-късно в съдебното заседание да посочи и ангажира доказателства за
горните обстоятелства;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.12.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4