Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 220
19.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 4 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.С.Т. ***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 1970з-1391/18.12.2020г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
Заповедта се оспорва с доводи за издаването ѝ
при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта
на закона. Твърди се, че същата е незаконосъобразна, тъй като в нея липсвало
уточнението „но за не-повече от 18 месеца“, с което се ограничавал срокът на
действие на мярката. На следващо място, не били налице фактически правни
основания за издаване на оспорения акт, а именно, управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух. Сочи се, че
обектът на наложената със заповедта ПАМ бил изпробван с техническо средство,
което не било равносилно на установяването на алкохол в кръвта. Установяването
на алкохола в кръвта на Т. било извършено в нарушение на Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози. Не му бил предоставен талон за медицинско
изследване. В нарушение на чл.6, ал.4 от цитираната наредба, не му била дадена
възможност да направи избор дали установяването на концентрация на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, с поставяне на подпис срещу направения избор. Адресатът
на заповедта бил отведен до ЦСМП при МБАЛ – Хасково, но не бил представен на
медицински специалист по чл.12, ал.1 от Наредбата, който да опише състоянието
му, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, абсистентните му
прояви.
По изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващия. Излага се твърдение за нищожност на атакуваната
заповед, с аргумента, че деянието, за което е издадена не представлява
административно нарушение, а престъпление по чл.343в от Наказателния кодекс,
тъй като установената с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта била по-висока от 1,2 промила. Счита се, че е
налице съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, като в тази връзка отново
се посочва, че на проверяваното лице не била дадена възможност да направи
избора, който предвиждал чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково /В.Ж.Д./, оспорва жалбата. Заявява, че водачът бил
тестван с техническо средство, след което придружен до спешно отделение, където
в присъствието на дежурен лекар отказал да даде кръвна проба. Счита издадената
заповед за законосъобразна и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.12.2020г. срещу жалбоподателя В.С.Т. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 280897, за това че на същата
дата в 03:00 часа в гр.Х. на ул.„Ц. С.“, до кръстовището с ул.“О.“ в посока към
ж.к.“Б.“, управлява собствения си лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № ********,
с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,82 промила, установена с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0174. Връчен бил Талон за изследване №082622. Отбелязано
е, че са иззети като доказателства СУМПС №*********; КТ №67100, СРМПС №*********,
два броя рег. табели с номер ********. Посочено е, че с това В.С.Т. виновно
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, от двамата
свидетели по акта и от нарушителя.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №1970з-1391/18.12.2020г., младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково /В.Ж.Д./, на основание чл.172, ал.1 и чл.22
от ЗАНН е наложил на В.С.Т. принудителна административна мярка по чл.171
т.1 б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е обоснована с това, че В.Ж.Д.,
на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково
е съставил АУАН № GA 280897 от 18.12.2020г. против В.С.Т. за това, че на 18.12.2020
г., около 03:00 часа, в гр.Х.о, на ул.„Ц. С.“, управлявал лек автомобил „Фиат
Фиорино“ с рег.№ ******** след употреба на алкохол, изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, ARNA - 0174, който отчел 1,82 промила в издишания въздух, с
което виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 18.12.2020г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 04.01.2021г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Талон за
изследване №082622, Протокол за медицински изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
18.12.2020г., както и заповед, удостоверяваща компетентността на издателя на
оспорения акт.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед
№272з-906/20.03.2019г., Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.9)
държавните служители от сектор „Пътен контрол“ при ОДМВР Хасково – полицейски
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и
чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна
дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР).
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа
изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно
и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал
постановяване на процесния акт. Следва да се посочи, че производството по
издаване на АУАН и това по издаване на оспорената заповед имат различен
характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от тях, имат различна
функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални процесуални
нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да доведат до
отмяна на последващите актове, издадени в административно наказателното
производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на процесния акт. В
настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и
същото е протекло при пълно спазване на административно производствените
правила.
Не са налице
твърдените процесуални нарушения, конкретно тези, че на Т. не бил предоставен
талон за медицинско изследване и, че в нарушение на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози не му била дадена възможност да направи
избор дали установяването на концентрация на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
с поставяне на подпис срещу направения избор. В тази насока съдът констатира,
че такъв талон е бил предоставен на жалбоподателя - Талон за изследване №
082622. Същият е подписан от Т., с което се удостоверява, че екземпляр от него
му е бил връчен на 18.12.2020г. в 03.15 часа. В талона е отразено, че лицето е отказало даване на кръв за
изследване за алкохол.
Не се установява
и да е налице нарушение на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. Съгласно
текста на цитираната норма, „в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши
с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване
се приемат отчетените показания от техническото средство“. Според чл.6, ал.9 от Наредба №1
от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, очевидно е приложима
хипотезата на установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на показанията на техническото
средство - Алкотест Дрегер 7510 ARNA – 0174, с оглед факта, че адресатът на
заповедта за ПАМ е отказал да даде кръв за изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Това означава, че употребата на алкохол е установена
законосъобразно и не е необходимо да са налице резултати от медицинско
изследване на биологични проби за да се направи извода, обективиран в АУАН и
оспорената заповед, а именно, че лицето В.С.Т. на 18.12.2020г., около 03:00
часа, в гр.Х., на ул.„Ц. С.“, до кръстовището с ул.“О.“ в посока ж.к.“Б.“, е
управлявало лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ ******** след употреба на
алкохол 0,5 промила.
Така
установената от актосъставителя и възприета от административния орган при
издаването на заповедта, употреба на алкохол е била потвърдена от водача на МПС
„Фиат Фиорино“ с рег. № ******** на 18.12.2020г., малко след съставяне на АУАН GA
№ 280897, видно от обективираното в Протокол за медицински изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 18.12.2020г., в който Т. е посочил, че е употребил „ракия 140 гр.“.
Протоколът е подписан от жалбоподателя. Противно на твърдението в жалбата, от протокола
става ясно и, че адресатът на заповедта е бил отведен до ЦСМП при МБАЛ –
Хасково и представен на медицински специалист – лекар, в съответствие с
предписаното в чл.12, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г., който е описал
състоянието му.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав приема, че решението на проверяването лице
за избор на начина за установяване употребата на алкохол в кръвта не е
съществен елемент от фактическия състав на реалното установяване на употребата
на алкохол, доколкото в случая е приложим чл.6, ал.9 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща, в приложимата ѝ към датата на
издаване на заповедта редакция, временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно
основание е и съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, без изискуема кумулативност, с
което и да било друго основание по същият законов текст. В случая административният
орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта,
че със съставения АУАН е установено, че на конкретната дата и място, В.С.Т.,
като водач на лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ ********, управлява същия с
концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух 1,82
промила. Това описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото
правно основание за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма - чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП, и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние.
Нарушението на водача се установява с приложения Акт за установяване на
административно нарушение, който, като съставен редовно от компетентни
длъжностни лица от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила
относно установените с него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила,
по отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на
надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени в него, а именно, че на 18.12.2020г., в гр.Хасково, жалбоподателят
е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство и, че на същата
дата в това му качество е бил под въздействието на алкохол. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят, както
доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН
управление на МПС и отразената в същия стойност на употреба на алкохол от
страна на водача, настоящ жалбоподател.
Твърдението за нищожност
на заповедта, аргументирано с довода, че деянието, за което е издадена същата
не представлява административно нарушение, а престъпление по чл.343б от
Наказателния кодекс, тъй като установената с техническо средство концентрация
на алкохол в кръвта е по-висока от 1,2 промила, е неоснователно. Това, че
извършеното правонарушение осъществява и състав на престъпление не е основание
за игнориране на правото на административния орган да приложи ПАМ. Производството
по прилагане на принудителна административна мярка е самостоятелно и независимо
от образуваното наказателно производство във връзка с извършено престъпление.
Наличието или не
на висящо наказателно производство за деянието, чието преустановяване се цели
посредством прилагане на определена принудителна административна мярка, е без
правно значение за валидността, процесуалната и материална законосъобразност.
Когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти
би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът
е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо
основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната
отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо
коя от двете отговорности се реализира, за налагане на принудителната мярка е
релевантно, дали са налице предпоставките визирани в нормата на чл. 171, т.1,
б.“Б“ от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 промила. Обстоятелството, че управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, води до съставомерност по чл. 343б от НК не
се отразява на допустимостта и задължителността да се приложи принудителна
административна мярка.
В разпоредбата на
чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП изрично е посочено, че мярката се
прилага, когато е налице управление на моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, без да се уточнява горната граница. Тази
разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
обосновават приложимостта на принудителната мярка винаги, когато органът
установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, независимо от това
дали деянието е административно нарушение или престъпление.
Не се споделя възражението, че неизписването в
заповедта на пълния текст по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП представлява нарушение
на материалния закон. В административния акт цифрово е цитирана приложената
правна норма, което е достатъчно адресатът на ПАМ да разбере на какво правно
основание е приложена същата. Текстът на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предписва поведение
на административния орган при прилагане на ПАМ от този вид в условията на
обвързана компетентност – т.е. прилагане на нормата такава, каквато е, без
възможност за избор на времева рамка на действие на административната принуда.
Срокът на действие на временната мярка е
дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на конкретната правна
норма, поради което непосочването му (текстово) в заповедта не съставлява порок
на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Същият е определен в ЗДвП на „не повече от 18 месеца“.
Съдът намира процесната ПАМ за приложена и в
съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на
движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, след
употреба на алкохол.
Предвид изложеното съдът приема, че административният
орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически
основания за прилагане на процесната ПАМ,
които по делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на
предпоставките на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, административният орган действа
при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо, законосъобразно
с оспорената в настоящото производство
заповед административният орган е
приложил процесната ПАМ, при спазване на процесуалните правила, в съответствие
с материалния закон и неговата цел.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Т. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1970з-1391/18.12.2020г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: