№ 817
гр. Плевен, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430100883 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от „*** ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 срещу П. М. М. с
ЕГН ********** от гр.П*** №12. Ищцовото дружество твърди, че на
25.01.2021г е подписано Приложение №1/15.02.2021г. на основание чл.1.3 от
сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания на основание чл.99 ЗЗД между „**** с ЕИК ********* и „*** с
ЕИК ********, по силата на което вземането произтичащо от договор за
потребителски кредит с № **********, сключен между „**** и ответника П.
М. М. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество „*** ЕИК ******** с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е
индивидуализирано в приложение №1 /15.02.2021г. към рамковия договор от
31.08.2018г.
Твърди, че съгласно чл.3.6 от рамковия договор за цесия, „*** ЕИК
******** в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има
1
изрично пълномощно от „****. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3
ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „**** Към настоящата
искова молба ищецът прилага заверено копие от уведомлението за цесията и
моли съда да я връчи на ответника с оглед съдебната практика в Решение
№3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г.
по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иска на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99
ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право.
Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на
15.10.2018г. Договор за потребителски кредит №********** между „**** и
ответника П. М. М., съгласно който кредитора е предоставил на ответника
кредит в размер на 2361,92 лева, и която сума ответникът се е задължил да
върне ведно с уговорените лихви до 15.10.2020г. на равни месечни вноски
като общо дължимата на банката сума е в размер на 2928,31 лева. Съгласно
чл.9 от договора, за получената главница, ответникът дължи възнаградителна
лихва в размер на 21,55 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4 - в размер
на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на
просрочието. В чл.11.2 от договора в същия е инкорпориран погасителния
план, съгласно който първата погасителна вноска е с падеж 15.11.2018г.,
последната – 15.10.2020г. Към момента на подаване на заявлението,
ответникът не е погасил и дължи главница в размер на 2304,81 лева,
договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г. –
15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода
15.11.2018г. - 03.12.2020г. Твърди, че до подаване на исковата молба сумите
не са погасени.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените суми главница в размер на
2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г.
– 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода
2
15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендира разноски.
Ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по
исковата молба.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 6854/2020г., ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК
срещу ответника. С изп.лист заявителят образувал изп.дело и на длъжника
била изпратена покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена чрез залепване на адреса, тъй като длъжникът не е
открит. Съдът е спрял изпълнителното производство и указал на заявителя, че
в едномесечен срок може да предяви установителен иск. Съобщението е
получено от кредитора на 24.01.2024г. и в едномесечния срок – на
16.02.2024г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 6854/2020г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок ответницата не е представила писмен отговор и не
е изразила становище по предявените искове. Копие от исковата молба заедно
с доказателствата е връчено лично на ответницата. В отрязък от съобщението,
с което са връчени книжата, ответницата е уведомена за разпоредбата на
чл.41 ал.2 ГПК, за задължението в случай, че е призована веднъж на
посочения адрес и го е сменила, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес,
както и последиците от неизпълнението на това задължение.
За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена на
3
същия адрес, откъдето е върната в цялост. Адресът е посетен три пъти в
рамките на един календарен месец, като при посещенията, ответницата не е
открита за връчване на призовката, нито е установено друго лице, на което да
бъде връчена.
Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба,
така и в призовката, ответницата е уведомена, че в случай, че не представи в
срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу нея или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по
връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответницата е
редовно призован за съдебно заседание.
В проведеното на 14.06.2024г. ответницата не се е явила и не е подала
молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представен е с исковата молба договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 15.10.2018г., подписан от страните. Видно
от приложения в него погасителен план, договорът е изтекъл на 15.10.2020г. с
плащане на последната погасителна вноска. Договорът е подписан от
страните и подписите не са оспорени от страните. С исковата молба е
приложена фактура, подписана от страните, в която е отразено, че
ответницата е получила закупената с договора за кредит стока. Представено е
уведомително писмо, което е изпратено на ответницата на 25.11.2021г, след
изтичане на срока на договора, но което няма данни да е узнато от
ответницата. Тъй като ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост,
съдът приема, че приложеното уведомление е правноирелевантно по делото.
4
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При
така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха
посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с
което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на
ответника е да представи доказателства за извършени плащания на
дължимите суми.
С оглед обстоятелството, че ответницата не е оспорила исковата молба
и приложените с нея доказателства, съдът не е назначавал съдебно-
счетоводна експертиза.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че предявените
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на
основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде
признато за установено, че П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П*** №12
дължи на „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.****
№25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 главница в размер на 2304,81 лева,
договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г. –
15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода
15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на сумата, които суми представляват дължими по
договор за кредит главница и лихва и за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №6854/2020г. по описа на РС Плевен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 170,55 лева, от които 70,55 лева
държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение. За заповедното производство
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 120,56 лева,
от която 70,56 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П***
№12 дължи на ищеца „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на
5
управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 главница в размер на
2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г.
– 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода
15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 16.12.2020г. до изплащане на сумата, които суми представляват
дължими по договор за кредит № **********/15.10.2018г., главница и лихва
и за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261233/17.12.2020г.
издадена по ч.гр.дело № 6854/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК П. М. М. с ЕГН **********
от гр.П*** №12 дължи на ищеца „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4, разноски в исковото
производство в размер на 170,55 лева и разноски по ч.гр.д. № 6854/2020г. на
ПлРС в размер на 120,56 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6