№ 477
гр. Варна , 05.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500153 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от мл. адвокат Явор Стойчев от АК-Варна,
в качеството му на особен представител на С. Г. Г. с постоянен адрес в гр. Варна срещу
Решение № 261607/09.12.2020 год., постановено по гр. дело № 2589/2019 год. по описа на
РС-Варна, в частите с които: 1) С. Г. Г. от гр. Варна е осъдена да заплати на Н. Ж. Г. от гр.
Варна сумата от 8 325, 64 лева (осем хиляди триста двадесет и пет лева и 64 ст.) –
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца Николай
Герджиков недвижим имот, представляващ апартамент № 103, намиращ се в гр. Варна, ул.
Царевец № 55, бл. 2, вх. 3, ет. 6, за периода месец септември 2016г. – месец ноември 2018г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 15.02.2019г. до окончателното и изплащане; 2) С. Г. Г. от гр. Варна е осъдена да
́
заплати на Н. Ж. Г. от гр. Варна сумата от 1151, 62 лева (хиляда сто петдесет и ден лева и 62
ст.) – мораторна лихва за периода 18.09.2016г. – 27.11.2018г. върху уважената главница.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост.
Твърди се, че ответницата по предявените искове Софийка Герджикова е била
нередовно призовавана, връчването на исковата молба също е било нередовно, при което и
не са били налице основания тя да участва в производството чрез назначен и от съда при
́
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.
Наведени са и оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно и по
същество. От доказателствата по делото не се установява ответницата Софийка Герджикова
да е владяла процесния апартамент или да е извършвала каквито и да е действия, с които да
възпрепятства ищеца Николай Герджиков да се ползва от имота. Липсват наведени твърдения,
липсват и доказателства, от които да се установи как ответницата е пречела на ищеца да посещава
и обитава апартамента, а освен това дори и да се приеме, че тя е живяла в жилището в процесния
период, ищецът не е ангажирал доказателства от които да се установи, че не е имал възможност да
ползва от жилището.
1
Твърди се също, че исковата претенция (обуславящият иск по чл. 59 ЗЗд) е
неоснователна тъй като противоречи на добрите нрави. Установено е по делото, че в полза
на ищеца е било извършено дарение на процесния недвижим имот от Софийка Герджикова
и нейния съпруг. Срещу това ищецът е дължал на дарителите благодарност и подкрепа в
старините им. Вместо това обаче той води три искови и едно изпълнително производство
срещу собствената си майка, която го е надарила, и предмет на всички тези производства е
не друго, а извеждането на майка му от същото това дарено жилище и задължаването й да
му плаща обезщетение за времето, в което е живяла в него. Счита, че дори ответницата да е
ползвала за жилищни нужди апартамента в процесния период, то нравствен дълг на ищеца е
било да позволи на своята майка да живее там и той няма право да претендира обезщетение
за изпълнението на този нравствен дълг, още повече, че в предходните съдебни дела, водени
между страните, са събрани доказателства, че ищецът не е полагал по друг начин грижи за
своята неработоспособна майка.
Изложени са и съображения, че присъденото обезщетение за лишаването от
ползването на имота е значително завишено и не отговаря на обективното състояние на
имота с оглед годината на построяването му – преди 1976 год. Отделно от това, във водения
процес между същите страни по гр. дело № 762/2017 год. по описа на ОС - Варна са
наведени твърдения, че в имота са извършени подобрения със средства на ответницата, без
които стойността на имота би била значително по-ниска. Няма данни ищецът да има принос
за извършените подобрения, поради което и няма право да се ползва от тях чрез увеличената
стойност на имота.
Отправеното с жалбата искане е първоинстанционното решение в обжалваните части
да се отмени и делото да се върне на РС-Варна с указания за повторно връчване на исковата молба
на адрес – гр. Варна, кв. „Изгрев", ул. „Глог" № 43, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 10135.2552.1581 с изградена в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2552.1581.1 и
провеждане на процедурата по чл. 131 ГПК. В условията на евентуалност се настоява за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 59 ЗЗД и по
чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени в тези части.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец)
Н. Ж. Г., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита че е неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваните части – за валидно, допустимо и правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
На процесуалния представител на ответницата (настоящ въззивник) следва да бъде
определено възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, съгласно чл. 47,
ал. 6 ГПК, в размер на 500 лева.
На ищеца, настоящ въззиваем следва да се укаже, на основание чл. 76 ГПК, вр. чл. 47,
ал. 6 ГПК, в срок най-късно в съдебното заседание, да внесе по сметка на ОС-Варна сумата
от 500 лева за възнаграждение на особения представител на ответницата за производството
пред настоящата инстанция и да представи доказателства за това. При неизпълнеие на
горното в указания срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото
производство – прекратено.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от от мл. адвокат Явор Стойчев от АК-Варна, в
качеството му на особен представител на С. Г. Г. с постоянен адрес в гр. Варна, въззивна
жалба срещу Решение № 261607/09.12.2020 год., постановено по гр. дело № 2589/2019 год.
по описа на РС-Варна;
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение на мл. адвокат Явор
Стойчев от АК-Варна, особен представител на ответницата – въззивник С. Г. Г. за
производството пред въззивната инстанция в размер на 500 лева (петстотин лева);
УКАЗВА на ищеца (въззиваем) Н. Ж. Г. от гр. Варна в срок най – късно в съдебното
заседание да внесе по сметка на ОС-Варна сумата от 500 лева (петстотин лева) за
възнаграждение на особения представител на ответницата-въззивник Софийка Герджикова
за производството пред настоящата инстанция и да представи доказателства за това, като
при неизпълнеие на горното в указания срок първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено, а исковото производство – прекратено;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 29.03.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3