РЕШЕНИЕ

№ 416

гр.Бургас, 12.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 104 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Н.П.В. ***. В производството ищецът участва чрез пълномощник – адвокат С.И. ***.

Ответник е държавата, представлявана от Регионална здравна инспекция Бургас. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Б.П..

Страна по делото е и прокурор от ОП Бургас, съобразно изискването на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019г., издадено от директор на РЗИ Бургас, му била наложена глоба за извършено административно нарушение. Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд Бургас, а в последствие било изцяло отменено с решение по КАНД № 2358/2019г. на Административен съд Бургас. С оглед защитата си в двете съдебни инстанции ищецът ангажирал правна помощ, за което заплатил общо 800лв. При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в размер 800лв. за причинените имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, заедно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение, а именно от 04.11.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Иска се присъждане на разноски по настоящото дело. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10, ал.2 и 3 ЗОДОВ.

Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че същият не е доказан. Възразява, че договорът за правна защита и съдействие, с който ищецът ангажирал услугите на защитник за двете съдебни инстанции не бил изготвен съгласно изискванията на Висшия адвокатски съвет. Същият не бил издаден от прономерован и прошнурован кочан. Върху представения договор липсвал сериен номер, както и документ доказващ плащането на адвокатското възнаграждение пред районния съд. Договорът не съдържал реквизитите по чл.6 ал.1 от Закона за счетоводството. Във връзка с размера на претенцията за обезщетение възразява, че производството пред районния и административния съд не се отличавало с фактическа и правна сложност. Оспорва се началният момент, посочен в жалбата за начисляване на законна лихва. Претенцията на ответника е за отхвърляне на иска, евентуално за частично уважаване. Иска се присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложените АНД № 1695/2019г. на Районен съд Бургас и КАНД № 2358/2019г. на Административен съд Бургас. От тези писмени доказателства се установи, че с наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019г., издадено от директор на РЗИ Бургас, на ищеца Н.В. било наложено административно наказание глоба в размер 300лв. за извършено на 04.12.2018г. в гр.Бургас административно нарушение по чл.56 ал.1 от Закон за здравето. В. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд Бургас, който с решение № 949/22.07.2019г. по АНД № 1695/2019г. го потвърдил изцяло. Така постановеното съдебно решение било обжалвано пред Административен съд Бургас, който с решение № 1860/04.11.2019г. по КАНД № 2358/2019г. отменил решението на първоинстанционния съд и постановил ново по същество, с което отменил наказателното постановление.

Пред районния съд, в качеството на жалбоподател Н.В. е представил в оригинал договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019г. и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат С.И.И. да осъществява защитата му по оспорване на наказателното постановление пред всички инстанции до приключване на производството. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер 400лв. за всяка инстанция. В договора е отбелязано, че възнаграждението за първата инстанция било заплатено изцяло в брой от клиента на адвоката.

В производството пред касационната инстанция В. е представил на съда разписка, в която било отразено, че е заплатил на адвокат И. договореното с горния договор възнаграждение за тази инстанция в размер 400лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.8, ал.1 от Закон за здравето, регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. Следователно искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган – директор на Регионална здравна инспекция Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за правна защита и съдействие и разписка за платен хонорар в касационното производство се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление, за което е заплатил възнаграждение в общ размер на 800лв. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращия го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.

Възражението на ответника за нередовност на представения договор за съдействие и правна защита е неоснователно. Наистина представения договор не е изготвен върху образец от кочан, с отбелязване на адвокатската колегия, номера на кочана и договора, но липсва законово основание тези обстоятелства да се приемат като такива, имащи значение при преценката на доказателствената стойност на това писмено доказателство. Договорът и съдържащата се в него разписка надлежно удостоверяват, че упълномощеният процесуален представител на ищеца е бил ангажиран да осъществи защитата му пред районната и касационната съдебни инстанции. Отбелязването на обстоятелството, че веднага при подписването на договора е заплатена сумата от 400лв. за първата инстанция се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Доказано е и плащането на възнаграждение в размер 400лв. за представителство пред касационната инстанция.

Исковата претенция следва да бъде уважена до размера на заплатения адвокатски хонорар. Същият е близък до минималния предвиден размер по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство. Съобразена е разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредбата, като е договорен хонорар за всяка инстанция. Размерът на хонорарите е съобразен със сложността на делото при спазване на чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата, съгласно което размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Липсват основания да се приеме, че спецификите на делото налагат определяне на адвокатското възнаграждение към минимума. В изпълнение на договора за правна защита и съдействие защитникът на ищеца е изготвил жалби пред двете съдебни инстанции, участвал е и е ангажирал становища в проведените съдебни заседания.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума. Такава се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление до окончателното й изплащане, но в рамките на поисканото. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските по делото в размер на 310лв., от които 300лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар и 10лв. държавна такса.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от представлявана от Регионална здравна инспекция Бургас, да заплати на Н.П.В. ***, сумата от 800лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 1695/2019г. на Районен съд Бургас и КАНД № 2358/2019г. на Административен съд Бургас, във връзка със съдебно обжалване на наказателно постановление № РД-05-1/21.03.2019г. на директора на РЗИ Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.11.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Бургас да заплати на Н.П.В. 310лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :