№ 22971
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110175081 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът „Т С“ ЕАД е предявил против М. И Л. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 5 053,65 лева (пет
хиляди петдесет и три лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
1 245,56 лева (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 56 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 29.07.2024 г., както и държавна такса в
размер на 125,98 лева (сто двадесет и пет лева и 98 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).за които суми има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 15.09.2024 г. по ч.гр.д. № 47529/2024 г. по описа на СРС,
126-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния
недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
1
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание,
проведено на 26.06.2025г. ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че не е налице облигационна връзка между страните. Прави възражение за погасяване
по давност на претенциите. Не оспорва доставката на топлинна енергия и сумите,
които се претендират. Представя касови бонове, от които е видно, че сумите са
заплатени.
По делото е конституирано трето лице-погамач „Д Е“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 47529/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че 15.09.2024. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поправена на основание
чл. 247 ГПК с разпореждане от 29.04.2025г., съгласно която е разпоредено М.
И Пашулова, да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена лично на длъжника, като в едномесечния срок е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
дал указания по чл. 415, ал. 1, т. ГПК на ищеца з от а предявяване на иск. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради
което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
2
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от стра, дело № на на топлопреносното
дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители,
респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са
физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 73, том 1, рег. № 3696, дело № 259 от 1999г. М. И. Л.,
Григорина Махайлова Л. и Петя Михайлова Л. са признати са собственици по
наследство на процесния топлоснабден имот при квоти: 2/3 за М. Л., 1/6 за
Григорина Л. и 1/6 за Петя Л.. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба
№ 32, том 2, рег. № 3764, дело № 265 от 1999г. Петя Л. е продала на сестра си
Григорина Л. притежаваната 1/6 идеална част от процесния имот. С молба-
декларация от 27.08.2002г. ответницата М. И. Л. се е легитимирала като
собственик на процесния топлоснабден имот и е заявила желание да бъде
открита партита в ответното дружество на нейно име. Доколкото
извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за
сключване на договор с дружеството, то действията на М. Л. са довели до
възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на
топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е
станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните
от Григорина Л. идеални части. В този смисъл, съдът приема за доказано, че
ответницата М. Л. има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на
ЗЕ. Този извод не се променя и от извършено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 116, том 10, рег. № 12350, дело № 1446 от 2022г., с което М.
Л. и Григорина Л. даряват процесния имот на Мирела Емилова Маринова,
доколкото видно от договора ответницата си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху топлоснабдения имот.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Не се спори между страните доставката на топлинна енергия и размера
на претендираните суми.
Във връзка с въведеното от ответника твърдение, че процесните суми са
заплатени по делото е прието заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло. Видно от същото приложените
касови бонове от ответника касаят процесния период, извършени са плащания
след изравнителните сметки и са отразени в исковата молба. Платени са суми
3
от ответника, както следва: 1808,28 лева – главница, 230,16 лева – лихви и
6,48 лева – суми за дялове разпределение. Според експертизата дължимите
суми след изравняването (-603,30 лева), след извършено плащане /-1808,28
лева/ и след приспадане на кредитно известие /-1404,70 лева/ дължими са
главница в размер на 5053,65 лева, от които 54,92 лева за дялово
разпределение и 4998,73 за ТЕ. Съгласно заключението мораторната лихва за
забава за процесния период е в размер на 1015,90 лева.
С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва
да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 05.08.2024г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания
на ищеца, станали изискуеми преди 05.08.2021г. са погасени по давност. В
случая претендираните от ищеца вземания единствено за м. 05.2021г. са
погасени по давност, като на основание чл. 162 ГПК приема, че размерът на
погасените по давност суми възлиза на 248,76 лева.
Съдът намира, че с оглед заключението по ССчЕ главницата за ТЕ за
процесния имот е в размер на 4998,73 лева, а не както е посочено в исковата
молба 5053,65 лева, тъй като разлика според заключението е представлява
главница за дялово разпределение, а такъв иск не е предявяван. Като взе
предвид частичното погасяване на вземането за главница по давност, то съдът
намира, че искът за главница топлинна енергия следва да бъде уважен до
размера от 4749,97 лева, а за горницата до пълния претендиран размер –
отхвърлен. (4998,73 – 248,76=3576,27).
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера предвид
частичната основателност на иска за главница и с оглед заключението на
вещото лице съдът намира, че възлиза на 1002,51 лева.
По разноските:
4
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 525,98 лева в исковото,
от които 125,98 лева за д.т., 300 лева – депозит ССчЕ, като е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които съдът на осн. 78,
ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът
има право на разноски в общ размер на 480,33 лева в исковото и 160,71 лева
разноски в заповедното.
Ответникът също има право на разноски с оглед частичната
неоснователност на исковете. Същият е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение, като видно от Договор за правни услуги от 12.06.2025г.
между процесуалния представител и страната е уговорено възнаграждение в
размер на 400 лева, като същото е заплатено в брой. С оглед частичната
неоснователност на искове, ответникът има право на разноски в размер на
34,72 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. И Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Л“ БЛ ** ВХ ** ЕТ *** АП ***, дължи на „Т С“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Я” 23Б, сумата
в размер на 4749,97 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 1002,54, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 47529/2024 г. по описа на СРС, 126
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за главница
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4749,97 лева до
пълния претендиран размер от 5053,65 лева, както и иска за мораторна лихва
върху главница топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1002,54 лв. до пълния предявен размер от 1245,56 лева.
ОСЪЖДА М. И Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“ БЛ **
ВХ ** ЕТ *** АП ***, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Я” 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 480,33 лева, разноски в исковото и 160,71 лева, разноски в
заповедното.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Я” 23Б, да заплати на М. И Л., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „Л“ БЛ ** ВХ ** ЕТ *** АП ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 34,72 лева, разноски в исковото производство.
5
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Д Е“ ЕООД,
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6