МОТИВИ
към присъда № 24/17.04.2018 г. по н.о.х.д. № 1082
по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
На 17.08.2017 г. Районна
прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 1052/2016 г. по описа на Първо РУ
на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство
пред първа инстанция срещу С.С. ***, за извършено престъпление от общ характер,
наказуеми по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че С.С.П. в периода от
месец ноември 2015 г. до месец юни 2017 г. включително, в град Добрич, след
като е бил осъден с влязло в сила на 01.05.2010 г. решение № 59 от 06.04.2010
г. по гр. дело № 4126/2009 г. по описа на Районен съд – Добрич да издържа свой
низходящ – детето си А.С.С. с ЕГН **********, роден на *** г. с месечна
издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 20 /двадесет/
месечни вноски, като общия размер на задължението възлиза на 1600.00 /хиляда и
шестстотин/ лева, като деянието е извършено повторно.
Преди започване
на разпоредителното заседание, пострадалият А.С.С., действащ със съгласието на
своята майка Н.М.П., чрез повереника си, заявява, че желае да се конституира в
качеството на частен обвинител в процеса.
Съдът, като
взе предвид, че молбата на пострадалия е предявена своевременно и на основание
чл. 76 и сл. от НПК, конституира А.С.С., действащ със съгласието на своята
майка Н.М.П. в качеството на частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша
страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което:
1. Делото е подсъдно на Районен
съд - Добрич.
2. Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство;
3. На досъдебното производство не
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия;
4. Не са налице са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма основания делото да се
разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице основания за
промяна на мярката за неотклонение „Подписка“ в по-тежка, като направеното
искане от повереника на частния обвинител за замяна на мярката за неотклонение
„Подписка” в по-тежка, съдът е намерил за неоснователно и оставил без уважение,
в която насока се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание.
7. Налага се събирането на нови
доказателства, поради което съдът е определил да се изиска справка от СИС при
Районен съд – Добрич, от която да е видно какви плащания са извършени по изп.
дело № 85/2010 г. по описа на СИС на Районен съд – Добрич във връзка с
дължимата на А.С.С., ЕГН ********** издръжка за периода месец ноември 2015 г.
до настоящия момент.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът е насрочил делото в едномесечен
срок от разпоредителното заседание с призоваване на лицата по списъка към
обвинителни акт.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и повереникът
на частния обвинител заявяват, че не възразяват производството да протече по
реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и
с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на Добричка районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление
по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание пробация,
със следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и
наказание обществено порицание. Пледира се наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража” да бъде заменена с „Подписка”.
Повереникът на частния обвинител пледира за налагане
на наказание, съразмерно на тежестта на обвинението, както и присъждане
на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на исканите от прокурора наказания и замяна на мярката за неотклонение
„Задържане под стража” с „Подписка”.
По пренията подсъдимият П. заявява, че се придържа
към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият П. заявява:
„Каквото реши съдът” /цитат/.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 23.11.1996 г.
подсъдимият С.С.П. и св. Н.М.П. сключили граждански брак. От съвместното
съжителство, по време на брака им се родили две деца, а именно – св. П.С.С., роден
на *** г. и частния обвинител А.С.С., роден на *** г.
С
Решение № 59 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 4126/2009 г. по описа на Районен съд
– Добрич, влязло в сила на 01.05.2010 г., гражданският брак между подсъдимия С.П.
и св. Н.П. бил прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство. Родителските права върху двете родени през време на
брака деца били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на
лични контакти. Със съдебния акт подсъдимият П. бил осъден да заплаща на
непълнолетния си син А.С.С., чрез неговата майка и законен представител Н.М.П.,
месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
След
влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подсъдимият П. не извършвал необходимите
плащания за издръжката на своето дете. С оглед неизплащане на дължимата
издръжка, на 13.09.2016 г., Н.М.П. депозирала в Районна прокуратура – Добрич жалба,
въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и
досъдебно производство.
За
периода от м. ноември 2015 г. до м. юни 2017 г. включително, подс. С.П. останал
неиздължен към А.С.С. със сумата от 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева,
представляваща размера на 20 /двадесет/ месечни вноски, видно от заключението
на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза.
До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, подс. С.П. не е погасил задълженията
си.
Съобразно
представените по делото доказателства, през 1999 г. подс. П. е извършил
продажба на своя идеална част от самостоятелен обект в сграда с площ 67.120
кв.м., находящ се в град Добрич, *, като същият не притежава недвижими имоти и
земеделски земи, не е бил регистриран като земеделски стопанин и не е бил
подпомаган от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Добрич. С.П. е бил
регистриран в Дирекция “Бюро по труда” гр. Добрич като безработен за периода 05.06.2015
г. – 26.02.2016 г., като през инкриминирания период няма друга регистрация. От
изготвената от сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич справка се
установява, че на името на С.С.П. няма регистрирани пътни превозни средства.
Видно от приложената по делото справка актуално състояние на всички трудови
договори, изготвена от ТД на НАП – Варна, в периода 18.07.2016 г. до 29.10.2016
г. подс. П. е работил по трудово правоотношение въз основа на сключен и
регистриран трудов договор със „*” с БУЛСТАТ *********.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България; Жалба с рег. № 1633/13.09.2016г.; Препис от Трудов договор
№ 4 /18.07.2016г.; Препис от
удостоверение и решение по г.д. № 4126/2009 по описа на Районен съд –
Добрич; Препис от присъда по НОХД №
1710/2015г. на Районен съд – Добрич; Препис от
решение по ВНОХД № 281/2016г. на Окръжен съд – Добрич; Препис от удостоверение за раждане от ***г.; Препис от
удостоверение за раждане от ***г.; Уверение от ИУ Варна; Справка за платени
суми от Община град Добрич; Справка за съдимост № 2405/22.11.2016 г.; Справка
за съдимост № 1783/2017 г.; Характеристични данни за лице; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на
обвиняем; Протокол за разпит на свидетеля П.; Протокол за разпит на свидетеля
Ал. С.; Протокол за разпит на свидетеля П.С.; Оценъчна експертиза; Препис от
решение по г.д. № 4126/2009 на Районен съд – Добрич; Справка от ОС Земеделие;
Справка от ТД НАП Варна; Справка за трудови договори на лице; Справка от
Агенция по вписванията; Справка от Търговски регистър; Справка от Агенция по
заетостта; Справка от ИУ Варна; Справка от ДСП и Справка от СИС.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият С.С.П. от обективна и
субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 4
във вр. с ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец
ноември 2015 г. до месец юни 2017 г. включително, в град Добрич, след като е
бил осъден с влязло в сила на 01.05.2010 г. решение № 59 от 06.04.2010 г. по
гр. дело № 4126/2009 г. по описа на Районен съд – Добрич да издържа свой
низходящ – детето си А.С.С. с ЕГН **********, роден на *** г. с месечна
издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 20 /двадесет/
месечни вноски, като общия размер на задължението възлиза на 1600.00 /хиляда и
шестстотин/ лева, като деянието е извършено повторно.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведените престъпни състави.
От обективна страна
изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на
задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в
размер на повече от две месечни вноски. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подс. П. не е изпълнил
задължението си спрямо своя низходящ – А.С.П. в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 20 /двадесет/ месечни вноски, като
общия размер на задължението възлиза на 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.
С влязла в сила на 03.10.2015 г.
присъда № 21/26.04.2016 г. по н.о.х.д. № 1710/2015 г. по описа на Районен съд -
Добрич, за извършени в периода от месец април 2014 г. до месец октомври 2015 г.
две престъпления по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, на подс. С.П. с
приложението на чл. 23, ал. 1 от НК е било наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено за срок
от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като към общото наказание било
присъединено наказанието обществено порицание.
С оглед на това осъждане, деянието
на подсъдимия П. се явява повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като
подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, както и преди
изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна съдът намира,
че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието
следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му
дезинтересираност от съдбата на неговия низходящ.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните за личността му и установи следните
обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:
С.С.П. е *, ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: липса на образувани
други наказателни производства, много добри характеристични данни по
местоживеене и проявеното критично отношение към извършеното.
Провеждането
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че П.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на други
осъждания, изключая осъждането, определящо
квалифициращия признак „повторност”.
Относно
вида и размера на наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните
принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36
и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на
законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези
принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през
конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвидените
наказания за извършеното от подсъдимия С.С.П. престъпление по чл. 183, ал. 4
във вр. с ал. 1 от НК са лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание.
В
нормата на чл. 183, ал. 4 във
вр. с ал. 1 от НК
законодателят освен кумулативно предвиденото наказание
обществено порицание е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде
възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените
наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би
съдействало да се постигнат целите на наказанието. В настоящия случай отчитайки
ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни
наказания, а именно – наказанието пробация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на
престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Нормата на чл. 58а, ал. 5 от НК изрично изключва посочената в ал. 1 техника на
индивидуализиране на санкцията за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 – т. 11,
към които по силата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК принадлежи наказанието
пробация. С други думи – правилата по ал. 1 – 4 се прилагат единствено и само
за наказанията доживотен затвор, лишаване от свобода и доживотен затвор без
замяна.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на най-тежкото
алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от конкретната тежест
на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях е възможно и при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи максимално
предвидения размер на наказанието по най-леката алтернативна санкция, ако то е
най-подходящо за дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.
В
настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в” от НК, т.е. да замени наказанието
пробация с глоба от сто до петстотин лева, като следва да определи вида и
продължителността на пробационните мерки, съобразно чл. 54 от НК.
С
оглед личността на подсъдимия, съдът определи наказание пробация в следната
съвкупност от пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице – два пъти седмично.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание пробация, в тази съвкупност и с тази продължителност на пробационните
мерки ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Тази продължителност на пробационните
мерки съдът намира за съобразена и с обстоятелството, че на подсъдимия вече са били
налагани наказания пробация с различна продължителност на пробационните мерки,
които наказания явно не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля.
С оглед императивността на
разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК, съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание, като с присъдата на основание чл. 239 от ЗИНЗС
указа същото да се изпълни чрез поставяне на обявление на определеното за това
място в Община град Добрич.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието пробация времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 12.04.2018 г. до 17.04.2018 г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия С.П. за виновен, съдът го осъди да
заплати сторените по делото разноски в размер на 74.06 лева /седемдесет и
четири лева и шест стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич и 60.00
/шестдесет/ лева по сметка на Районен съд – Добрич, както
и да заплати на А.С.С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка Н.М.П., сторените от него разноски в размер на 400.00 /четиристотин/
лева, представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.
На основание чл. 309
от НПК и с оглед наложените наказания пробация и обществено порицание, съдът замени
мярката за неотклонение „Задържане под стража” с “Подписка” до влизане в сила
на присъдата, като на основание чл. 309, ал. 4 от НПК освободи подсъдимия в
съдебна зала.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/