Р Е Ш Е Н И Е
№ 446/31.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІІ –
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
При
секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
с участието
на
прокурора ПАУН САВОВ изслуша
докладваното
от
съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
по
КАНД № 401 по описа на съда за 2022 г.
Производство по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр.
Пазарджик, подадена чрез директора против Решение № 27 от 25.02.2022г.,
постановено по АНХД № 477/2021 г. по описа на
Районен съд гр. Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 333/02.12.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик, с което на С.С.О., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение, като постановено в нарушение на закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна, след
което да се потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. №
4050/09.05.2022 г., в което по изложени съображения законния представител на
касатора моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение,
съответно потвърди издаденото наказателно постановление. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – С.С.О.
редовно уведомен, се представляват от адв. С., която по изложени съображения
моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба и потвърди
оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски съгласно предоставен
списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния
съд за правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 333 от 02.12.2021 г., издадено на С.С.О., ЕГН **********
от Директора
на Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик на основание чл. 257, ал.1, чл.
275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по
чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 2 ЗГ, във връзка с чл. 47, ал.1, т.
2 и т. 6 и чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите
е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лв.
Настоящата инстанция счита, че решението
на Районен съд – Велинград е постановено при правилно прилагане и тълкуване на
закона, като споделя извода на съда за допуснати съществени процесуални
нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт.
За да отмени обжалваното наказателно
постановление, районният съд е приел, че Актът за установяване на нарушението и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи,
съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 ЗГ, във вр. чл. 198, ал. 1 ЗГ и Заповед РД
49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, във вр. чл. 275,
ал. 1, т. 2 ЗГ, в предвидените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Посочил е, че в конкретния случай
не се
спазени императивните изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
относно описание на нарушението, чрез посочване на обективните признаци от
неговия състав, като нито в АУАН, нито в НП е посочено коректно изложение на
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Посочени са само нарушените материалноправни
норми, но не и действията, респективно бездействията на ответника, с които е
извършил нарушенията. Действително данни за констатирани нарушения в подотдел
200 „б“ се съдържат в съставения при проверката Констативен протокол от
10.11.2021г., но нито актът за установяване на нарушението, нито наказателно
постановление препращат към него.
Съдът правилно е приел, че неяснотата
относно фактическите рамки на обвинението ограничава ответника да разбере въз
основа на кои приети за установени факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата
си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
Посочва, че наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който се ангажира отговорността на дееца за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и съдържание следва
да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. Всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да
се извлича от доказателствата по делото. За първи път в производството пред
въззивния съд се съдържат конкретни факти и обстоятелства, относими към
съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение, които
не са били отразени в него, което е недопустимо. На следващо място, в мотивите
си районният съд е посочил, че в наказателното постановление не е посочено по
коя конкретна хипотеза на чл. 257, ал. 1 ЗГ са подведени извършените от
ответника деяния, т.е. не е дадена правна квалификация на нарушението. Този
пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на
такава конкретизация прави волята на административнонаказващия орган неясна за
ответника и препятства възможността му да разбере за какво е санкциониран, и
коя е конкретната норма, която е нарушил санкционирания с поведението си.
Ето защо,
по изложените съображения, първостепенният съд е приел, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова го е отменил.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева. Неоснователни са
направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение доколкото същото е договорено и изплатено в размер близък до
минималния.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІI състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 27 от 25.02.2022 г.,
постановено по АНД № 477/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик,
ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на С.С.О., ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/