Решение по дело №875/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
И.Ю.П. от гр.**********, общ.**********, обл.Враца ул.„**********“ №5, с
ЕГН **********, е обжалвал №468 от 03.09.2024г. издадено от Директор на
Регионална дирекция на горите - Берковица, с което на основание чл.257 ал.1 т.1
от Закона за горите/ЗГ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 300 лева за извършено нарушение на чл.61 вр. чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 от
05.08.2011г. за сечите в горите.
В жабата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Цветомир
Стоев се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се иска отмяна му. Твърди, че при проверка на реквизитите на
оспореното НП се констатират допуснати процесуални нарушения по приложението на
императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не
било ясно описанието на административното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че
е налице неяснота относно периода, в който на жалбоподателя се вменява
извършването на нарушението, с което е нарушено правото му на защита. Изложени са
съображения, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно и
категорично доказано, като се изтъква, че в тежест на наказващия орган е да установи
по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на
деянието и в какво качество е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Алтернативно се лансира теза за приложение на чл.28 от ЗАНН, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, като в тази насока са развити
подробни доводи и съображения. Претендира се за присъждане на направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Марян Димитров, който депозира становище в подкрепа на издаденото
Наказателното постановление с искане, то да бъде потвърдено с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН вр. с ЗГ.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Наследниците на лицето ********** притежавали имот с кадастрален
№12259.292.1, в отдел 255, подотдел "щ", в землището на гр.Враца, общ.Враца,
обл.Враца с площно сечище от 2.300 хектара. Съответно ангажирали настоящият
жалбоподател И.Ю.П. от гр.**********, който бил лицензиран лесовъд на свободна
практика за маркиране с контролна горска марка на дървета за сеч, за провеждане на
сечта и издаване на документи за извоз на дървесината. В тази връзка било издадено
Позволително за сеч в посочения имот с №0765853/20.03.2024г. от инж.Йордан
Петров, а като получател на същото бил посочен лицензиран лесовъд И.П.. В
посоченото позволително било отразено като срок на провеждане на сечта и извозване
на дървесината от сечището период - 23.03.24г. до 31.12.2024г.
На 11.04.2024г. на сечището била извършена проверка от инспекторите
****************** и ******************, които установили на терена три броя
новосъздадени технологични просеки, които не били заложени в технологичният план
одобрен от инж.Йордан Петров. Направените констатации били отразени в изготвения
1

от ****************** КП от същата дата.
При направена срещата на 17.04.2024 г. в гр.********** във връзка с
направената преди това констатация служители на РДГ Берковица и по конкретно
актосъставителя св.******************, в присъствието на ****************** и на
нарушителя И.Ю.П. от гр.Враца съставил на последния - АУАН Серия А00 №0112471
от 17.04.2024 г. за извършено от него нарушение по чл.61 вр. чл.71 ал.1 т.6 от
Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, който акт нарушителя подписал с
възражение, че на гърба на технологичният план в т.3 от тех. указания има обяснения.
Последвало издаването на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №468 от
03.09.2024г. издадено от Директор на Регионална дирекция на горите - Берковица, с
което за това, че: като лицето, получило Позволително за сеч №765853/20.03.2024 г. за имот с
идентификатор 12259.292.1, отдел 255, подотдел "щ", землище гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца,
не е осъществило контрол по спазване на одобрения технологичен план от 20.03.2024 г. за добив
на дървесина от имота - на одобрения технологичен план, регистриран към позволителното за
сеч, няма заложени (планирани) технологични просеки, а на терен в рамките на имота има
новосъздадени три броя технологични просеки. Нарушението е извършено в периода от
20.03.2024 г до 11.04.2024 г. в имот с идентификатор 12259.292.1, отдел 255, подотдел "щ",
землище гр.Враца, общ Враца, обл.Враца.“ - на жалбоподателя И.Ю.П. от гр.**********, за
извършеното нарушение по чл.61 вр. чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите, било наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ - „ГЛОБА“ в размер на 300 лева. Недоволен от наложената му санкция
жалбоподател обжалвал визираното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
по делото св.****************** и св.******************, а и от приложените по
делото с адм. преписка писмени доказателства: Жалба, Наказателно постановление
№468 от 03.09.2024г., Известие за доставяне №ИД PS 3500 005NIF Е, АУАН Серия А00
№0112471 от 17.04.2024 г., Констативен протокол Серия А00 №149116 от 11.04.2024 г.,
Входящ лист с вх. №РДГ01-03456 от 29.04.2024 г., Позволително за сеч
№765853/20.03.2024 г. - инф. система на ИАГ,Технологичен план за отдел 255 „щ“-
инф. система на ИАГ, Обяснение № РДГ01-06829/02.04.2024 г.,Заповед РД49-
171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, пълномощни, Договор за
правна защита и съдействие от 25.09.2024г.;Списък на разноските; карнет опис,Скица,
Сортиментна ведомост, Договор за дейности, както и от останалите писмени
доказателствата приложени по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и изхождаща от легитимирана страна в процеса, разгледана по същество
същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, която
съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със съставяне на АУАН,
който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, тоест
чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административно нарушение,
повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение и се сезира
съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-
наказателна отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно
наказание.
Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно
определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание
2

и задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН и др.
На първо място към настоящият момент съдът може само да предполага, че
АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица имащи нужната компетентност,
съгласно разпоредбите на чл.47 от ЗАНН и чл.275 от ЗГ и цитираната в НП Заповед
№РД 49 171/23.05.24г. на МЗХ, тъй като наказващият орган въпреки изричното
указание на съда, че доказателствената тежест е негова, до приключване на съдебното
следствие не е приложил никакви доказателства в тази насока.Следва да се обърне
внимание, че Заповед №РД 49 171/23.05.24г. на МЗХ, касае единствено
компетентността на лицата издатели на НП, но не се отнася до лицата имащи
правомощия за съставянето на АУАН.
На второ място съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП, са издадени
въз основа на Констативен протокол Серия А00 №149116 от 11.04.2024 г., съставен от
св.****************** и както е отбелязано в НП същият заема длъжност Горски
Инспектор, но отново по делото няма представено, нито копие от трудов договор, нито
длъжностна характеристика тоест по делото не са представени никакви доказателства
относно компетентността за съставянето на АУАН по ЗГ, и за който свидетел по
делото се установява, че не е присъствал, по времето на извършването на твърдяното
нарушение в периода от 20.03.2024г. до 11.04.2024г. в землището на гр.Враца отдел
255, подотдел "щ".
Самото нарушение е констатирано на 11.04.2024г. когато за това е бил съставен
визираният КП Серия А00 №149116 от 11.04.2024 г.
Безспорно актосъставителят не е свидетел на извършването на твърдяното
нарушение. Принципно последното не е и необходимо, доколкото фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното
обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира
доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условия за
издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление, което по
мнение на настоящият съдебен състав последният не е сторил с необходимата
прецизност и пълнота.
На следващо място нарушението както вече се посочи е констатирано на
11.04.2024 г., докато АУАН Серия А00 №0112471 е съставен на 17.04.2024г. вместо с
двама свидетели присъствали при констатиране на нарушението, само със един
св.******************, който е свидетел на установяването и на съставянето на
АУАН и който също не е присъствал при извършването на твърдяното нарушение, но
тези обстоятелства не са отразени в така издаденият акт тоест от АУАН не става
ясно свидетелят от кои вид е.
Тези обстоятелства установени в хода на съдебно следствие, водят до извода, че
АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съгласно, които: „ Актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението.”
Второ в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН съгласно, които: „При липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.”В
действителност такъв свидетел при съставянето на АУАН изобщо липсва, очевидно
3

актосъставителя е счел, че втори свидетел по акта не е необходим.
Така при грубо нарушаване на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 от ЗАНН е съставен
процесният АУАН за нарушение констатирано с КП от дата 11.04.2024 г., този
протокол обаче е ирелевантен за процесният казус, защото дори и съставен не той
поставя началото на административното производство, нито доказва извършване на
нарушение, защото сам по себе си не се ползва с презумтивна доказателствена сила,
при това съгласно чл.36 от ЗАНН следва да се акцентира и на това, че едва със
съставянето на АУАН, се поставя началото на административно наказателното
производство, тъй като с него се повдига административното обвинение, за това и
АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и му се връчва препис от него, за да е
наясно за какво именно нарушение се ангажира неговата административно
наказателна отговорност, а и за да може да организира защитата си по това обвинение,
респективно да се ползва от правата си по чл.44 от ЗАНН.
На следващо място следва да се посочи, че в АУАН описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се изразяват във
следното:„Лицето получило Позволително за сеч, не е осъществило контрол по спазване на
одобрения технологичен план от 20.03.2024г.“ - тоест от това съдържание не става ясно,
нито кое е лицето, нито защо и в какво качество е получило Позволително за сеч. Не
става ясно визираното Позволително за сеч кои номер е и от коя дата е издадено, не
става ясно за кои имот е издадено и така нататък.Тези данни в описанието на
нарушението липсват.
Едва в т.2 от акта е отразен период на нарушението.
В т.3 от акта е отразено място на нарушението - „имот с идентификатор
12259.292.1, отдел 255, подотдел "щ", землище гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца“, като
неясно защо именно там е отразено - Позволително за сеч с №765853/20.03.2024 г.,
като поради липсата на отразяване не става ясно дали то се отнася за същият имот или
за някои друг.
От друга страна в НП описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се изразяват във следното: „Лицето И.Ю.П., получило
Позволително за сеч №765853/20.03.2024 г. за имот с идентификатор 12259.292.1, отдел 255,
подотдел "щ", землище гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, не е осъществило контрол по
спазване на одобрения технологичен план от 20.03.2024 г. за добив на дървесина от имота - на
одобрения технологичен план, регистриран към позволителното за сеч, няма заложени
(планирани) технологични просеки, а на терен в рамките на имота има новосъздадени три
броя технологични просеки. Нарушението е извършено в периода от 20.03.2024 г до 11.04.2024
г. в имот с идентификатор 12259.292.1, отдел 255, подотдел "щ", землище гр. Враца, общ.
Враца, обл. Враца.
Отделно от това според съдържанието на акта, както вече бе посочено по горе
нарушението се изразява в това, че „Лицето получило Позволително за сеч, не е
осъществило контрол по спазване на одобрения технологичен план от
20.03.2024г.“, тоест не става ясно, с какво имено действие се твърди жалбоподателя да
е извършил вмененото му нарушение „не е осъществило контрол по спазване на
одобрения технологичен план“.
Едва в НП, вече се сочи, че противоправното поведение на жалбоподателя се
изразява в: „липса на контрол по спазване на одобрения технологичен план
регистриран към позволителното за сеч, няма заложени (планирани)
технологични просеки, а на терен в рамките на имота има новосъздадени три
4

броя технологични просеки.“.
Така констатираното разминаване води до описание на фактическата обстановка
различна от посоченото в АУАН и НП, като това води и до непълно описание на
нарушението от една страна, което от своя страна е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а от друга сочи
на това, че нито актосъставителя, нито самия административнонаказващ орган са
счели за необходимо да изяснят в пълнота фактическата обстановка касаеща
процесното твърдяно нарушение.
Видно е, както вече бе посочено по горе, че с акта е констатирано, нарушение
изразило се в това, че „Лицето получило Позволително за сеч, не е осъществило
контрол по спазване на одобрения технологичен план от 20.03.2024г.“, контрол
които е подробно описан едва в НП. По повод не осъщественият контрол /без да е
описана/ в АУАН е прието, че имено това е изпълнителното деяние на ангажирания
административнонаказателен състав.
Както вече се посочи АУАН поставя началото
на административнонаказателното производство и това изисква яснота на
административното обвинение още към този момент с цел гарантиране правото на
защита на привлеченото към отговорност лице.
Отделно от изложеното до тук касателно допуснатите от административно
наказващият орган нарушения в конкретния случай, както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление страдат от
непълнота на описаното и вменено на жалбоподателя административно нарушение и
описание на обстоятелствата, при които е извършено - регламентирано от
разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещо
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази
връзка следва да се отбележи, че в чл.6 от ЗАНН е дадена легалната дефиниция на
административното нарушение, като деяние с определени характеристики. Същото
следва да бъде описано с всички съставомерни признаци - както в АУАН, така и в НП.
Поради това и с оглед визираните разпоредби на ЗАНН, да се опише нарушението -
безспорно означава да бъдат изложени всички относими факти и обстоятелства,
касаещи както обективната страна на деянието, така и субективната такава. В този
смисъл, следва да се посочи не само кога, къде и при какви обстоятелства е било
осъществено действието (бездействието), но и конкретно в какво се изразява то, какви
са проявните му форми, като наред с това следва да се посочат и доказателствата,
които го доказват и т.н.В случая това не е сторено по предписания в ЗАНН ред, с което
правото и възможността за защита на нарушителя е било ограничено.
Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ:
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни
или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях".
Съответно по долу в съдържанието на АУАН е посочен извършителя –
И.Ю.П..Никъде обаче в съдържанието на АУАН или пък в съдържанието на НП не е
посочено, че това лице е лицензиран лесовъд. Последното уточнение относно
качеството на нарушителя – лицензиран лесовъд очевидно е без връзка с
обстоятелствата, в които се изразява твърдяното нарушение. Липсват допълнения или
5

уточнения за отношението на това специално качество, притежавано от нарушителя,
към приетото за извършено. Не е налице каквото и да било релевиране на факти и
обстоятелства, отнасящи се към състава на нарушението по издаденото впоследствие
наказателно постановление.
Прието е, че И.Ю.П. не е упражнил контрол, каквото задължение именно в това
му качество и при издадено му позволително за сеч, той има на основание чл.108, ал.3
от ЗГ. Неупражняването на контрол във връзка с /конкретните наведени
обстоятелства едва в НП/ обаче е възприето и релевирано като административно
нарушение и в АУАН и в НП. Относно това административно нарушение не е
осъществена фазата на административнонаказателното производство по съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на такъв, т.е. не е повдигнато обвинение в
извършването му и не е дадена възможност на уличеното в нарушение лице да
упражни правото си защита както при съставяне на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Формалното наличие на АУАН, но за неясно какво нарушение, не осъществява
тази функция. Липсата на една цяло фаза от производството по установяване на
административното нарушение относно нарушението, за което е наложено наказание,
не е и не би могло да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Отделно от изложеното до тук е налице и още едно нарушение касаещо
нарушените законови норми - регламентирано от разпоредбите на чл.42 т.5 от
ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, съгласно които административният
орган следва да посочи в АУАН и НП законовите норми, които са били нарушени
виновно.
С АУАН е прието, че нарушителят виновно е нарушил чл.61 от Наредба
№8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка чл.71, ал.1, т.6 от Наредба
№8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Докато в НП е прието, че нарушителят виновно е нарушил чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ във връзка с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
чл.47, ал.1, т. 6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, но че това
обстоятелство не прави акта незаконосъобразен, тъй като по безспорен начин са
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
Посоченото отразяване на нарушените норми в АУАН и НП води до извод че, не
са спазени императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от
ЗАНН,
В този смисъл следва да е налице правно единство между цифровата и текстова
квалификация на нарушението, посочени в акта и отразени в НП.В случая съществува
противоречие между словесното описание на нарушението в АУАН и посочените в
него като нарушени разпоредби.
Допуснатите нарушения са се отразили върху цялото производство, като се има
предвид, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. В случая е налице противоречие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация, дадена в АУАН, което е довело до
ограничаване правото на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен и
възможността адекватно да организира защитата си, което обосновава
6

незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и на това основание
същото следва да бъде отменено.
Посоченото в АУАН разминаване между текстовото описание на нарушението и
цифровата му квалификация е било коригирано от наказващия орган, който се е
позовал на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и за същите обстоятелства по
извършване на нарушението е определил за нарушена разпоредбата на чл.275, ал.1, т.1
от ЗГ, във вр. с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с
чл.47, ал.1, т.6 от същата. В резултат на извършената от наказващия орган промяна се
е достигнало до недопустимо разминаване между акта и Наказателното постановление
относно посочените като нарушени законови норми. Различието в посочване на
нарушената норма в двата акта сочи за допусната нередовност на съставения АУАН,
която представлява съществено процесуално нарушение и обуславя
незаконосъобразността на издаденото впоследствие НП.
Действително с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност
за издаване на НП и при допусната нередовност на АУАН, стига по безспорен начин да
е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, датата на извършване на нарушението и т.н., какъвто не е настоящият случай.
Посочената правна норма не е основание за саниране на всяко нарушение в
АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия
акт и уредената в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това.
Недопустимо е по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН да се отстранява допуснато
противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена
правна норма, като за пръв път в НП се дава нова, различна от акта правна
квалификация, тоест по същество се повдига ново и различно обвинение от зададеното
с АУАН.
С допуснатите нарушения се е достигнало до неприемливо ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за него да
разбере естеството на вмененото му нарушение, коя конкретна разпоредба, от кой
нормативен акт е нарушил, за което е и бил санкциониран, да прецени срещу какво
нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички
случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам и е
основание за неговата отмяна. Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Отделно от горното, разглеждайки спора по същество съдът намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.3 от Закона за Горите, „лицето по ал.2,
на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и упражнява контрол по
извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището, като според
нормата на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите, „До освидетелстване на
сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и 48 от същата, както и
за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“
Казано иначе дължимият от лицето по чл.108, ал.3 от ЗГ контрол, включително
съгласно чл.61 от Наредбата е за изпълнение на технологичния план за добив на
дървесина, което, както се посочи по-горе, се отнася до спазването на изискванията и
на чл.47 ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. – за спазване на одобрения
7

технологичен план, в който план, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от
Наредбата, се определят включително схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища и технологични просеки (т.5). Неупражняването на
контролни правомощия от страна на наказаното лице, следствие от което бездействие
са прокарани непредвидени в технологичния план просеки и извозен път,
представлява административно нарушение по чл.257 ал.1 т.1 във вр. с чл.108, ал.1 от
ЗГ вр. чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите, вр.чл.47, ал.1, т.6 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. – каквото обвинение по делото няма повдигнато нито с АУАН, нито
с НП.
Съблюдавайки коректно състава на описаното нарушение, вменено във вина на
И.Ю.П., съдът намира НП за незаконосъобразно по същество.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че отговорността на И.Ю.П. е
ангажирана в качеството му на лицензиран лесовъд, за неупражнен контрол по
спазване на технологичния план за добив на дървесина, като едва в НП е посочено
конкретното нарушение - не е осъществило контрол по спазване на одобрения технологичен
план от 20.03.2024 г. за добив на дървесина от имота - на одобрения технологичен план,
регистриран към позволителното за сеч, няма заложени (планирани) технологични просеки, а на
терен в рамките на имота има новосъздадени три броя технологични просеки.
Наличието на несъответствие между двата акта, в частта относно самото
нарушение вече бе обсъдено и третирано от съда като съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл, обаче
съдът не може да обсъди осъществяването на състава на соченото нарушение от
обективна страна, доколкото не е ясно и какво е действието или бездействието, което
се вменява във вина на жалбоподателя.
Същевременно субект на нарушението по чл.61, както и по чл.108, ал.3 от ЗГ
може да бъде само и единствено лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, т.е. лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред,
определени в наредбата по чл.101, ал.3, но такова на което е издадено позволително за
сеч. Нито в акта, нито в НП се сочи, че жалбоподателя – нарушител е именно такова
лице. Безспорно той е вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, но твърдение в тази посока, че това е лицензирания лесовъд, на името на
който е издадено позволителното за сеч, не се твърди от АНО и твърдение в тази
посока няма в АУАН и в НП, а едва в хода на съдебните прения от юрисконсулта на
АНО.
При наличието на толкова много и неизяснени обстоятелства то и следва, че
твърденията на АНО почиват на предположения. Изложената фактология следва да се
извлича от съдържанието на АУАН и НП, а не по пътя на формалната логика. С начина
по който са изготвени двата атакувани акта се създава неяснота относно приетото от
административния орган за нарушение, доколкото деянието, противоречи на
предписаната в съответната норма правило за поведение, квалифицирано като
нарушение.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение по посочения от АНО текст, неговият извършител и
вината е на административнонаказващия орган.
Следва да се отбележи, за пълнота на изложението и че съгласно т.7 от
Постановление №10 от 28.09.73г. на Пленума на ВС фактическите констатации по
8

АУАН, нямат обвързваща сила за съда, до доказването им с допустимите от закона
средства. Посоченото от наказващия орган в процесните АУАН и НП касателно
описание на нарушението и обстоятелствата, при който е извършено не съответстват
на действителната фактическа обстановка, установена по делото от съда /чрез
писмените доказателства и свидетелските показания на служителите на контролните
органи/, при това положение е налице е неопределеност, неяснота на обжалваното
наказателно постановление и АУАН, по отношение на посочените задължителни
реквизити по ЗАНН, което води до липса на възможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно
наказание.
В допълнение, следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването
му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се
съдържат в НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и
т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за
акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42,
т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. При това те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка, тъй като това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
НП е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил
за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващия орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято
юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е
относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
При това положение, следва извода, че НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, не дават задоволително обяснение на въпросите: какво точно нарушение се
твърди да е извършено и от кого, при какви обстоятелства и кога е извършено
твърдяното нарушение.
9

Допуснатите нарушения, са до такава степен значими защото поставят под
въпрос волята на наказващият орган, от една страна, а от друга съществено накърняват
правата на жалбоподателя – нарушител, тъй като той е лишен от възможността да
разбере от самото начало на административнонаказателното производство, започнало
едва със съставянето на АУАН, а не с КП, какво именно нарушение му се вменява,
/като пряко рефлектира върху правото му на Възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН/, а от
там и срещу какво именно да се защити, като също така пряко влияе на възможността
му да организира защитата си в пълен обем, и това е така защото описаната
обстановка и в АУАН и в НП, внася неяснота относно правно релевантните факти и
състава на извършеното адм. нарушение, които подлежат на доказване в
административно наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП,
тъй като същите не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява
незаконосъобразно.
Административния процес е строго формален и свързан с прилагането на
конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт,
с който е допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до
ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези две
разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или
непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване
на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Допуснатите нередовности в акта, и в НП /описани по горе/ са съществени
такива, поради което и не биха могли да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от
ЗАНН, съгласно която разпоредба, НП се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, защото допуснатите от актосъставителя
и АНО процесуални нарушения са съществено, тъй като са накърнили правото на
защита на наказаното лице и това е така, защото НП и АУАН са строго формални
актове.
Изводимо от всичко изложено до тук съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание
за отмяната на атакуваното НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
По разноските:От процесуалния представител на административно-
наказващият орган Директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Берковица е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019г. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда. В настоящето производство юрисконсултът е извършил
процесуално представителство, но предвид изхода на делото – уважаване на жалбата и
отмяна на атакуваното НП, по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
10

От друга страна от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат
Цв.Стоев също е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В
настоящето производство адвокатът е извършил процесуално представителство
изготвил е жалбата взел е участие в съдебното заседание, и предвид изхода на делото –
уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното НП, то и искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по настоящето дело се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №48 от
03.09.2024г. издадено от Директора на РДГ Берковица, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	263
Дата:	12 декември 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200875
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 октомври 2024 г.

Решение по дело №875/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите