№ 9957
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110126628 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “.... АД е предявил срещу ответника И. Х. Г. кумулативно
обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 7478,57 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ...., югоизточен апартамент, за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно
със законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1010,49 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 7478,57 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 26.08.2020г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 74,91 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ...., югоизточен апартамент, за периода 01.07.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 15,44 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 74,91
лв. за периода 31.08.2017г. – 26.08.2020г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ...., югоизточен апартамент, тъй като
ответникът се явява съсобственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран
да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока
съгласно общите условия. Моли иска да бъде уважен и присъдени направените по делото
разноски в настоящото производство.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от И. Х. Г. чрез особения му
представител, с който оспорва исковете по основание и размер, моли същите да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
На първо място следва да се установи дали между ответниците и “.... АД съществува
облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на потребител и съответно
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От Нотариален акт № 35 от 23.10.1996г. е видно, че И. Г. е придобил процесния имот
от праводателите си. Няма данни след въпросната дата имотът да е бил прехвърлен на трето
лице.
Следователно е доказано, че за процесния период ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ....,
югоизточен апартамент.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
2
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
3
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действително, СТЕ констатира, че е налице нормативно нарушение при отчитането
на топлинна енергия за БГВ, което, обаче, не ощетява, а напротив обагодетелства
потребителя.
Следва от друга страна да се отбележи, че вещото лице е установило, че към
изравнителна сметка за 2018г./2019г. към ТЕ на стълбището е включено и стълбище на
сградата на ул. „Крива река“ № 5. Изчислено е, че по този начин абонатът е ощетен със
сумата 35,96 лв.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма плащане от
страна на ответника.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2017г. –
30.04.2019г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 7442,66 лв., а за дялово
разпределение в размер на 74,91 лв., до които суми следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претендира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ и СТЕ обезщетението за
забавено изпълнение върху за горепосочения период е в размер на 1070,74 лв., а относно
лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение – 15,94 лв., до които суми
4
следва да се уважат исковете.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете, включително разноски сторени в заповедното производство съгласно т.12 от ТР
4/2013г. от 18.06.2014г.
Предявен размер: 8579,41 лв. Уважен размер: 8543,44 лв.
От общо направени разноски в размер на 2307,08 лв., от които 277,55 лв. - внесена
държавна такса по исковото и 171,59 лв.- ДТ в заповедното, 1157,94 лв. - депозит за особен
представител; 550 лв.- възнаграждения за вещи лица, 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедното производство, от които следва да се присъдят
2297,41 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че И. Х. Г., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. ...., югоизточен апартамент, дължи на „....“ ЕАД с ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. .... заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.09.2020г. по ч.гр.д. № 42351/2020г. по описа на
СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 7442,66 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. ...., югоизточен апартамент, за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 03.09.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 7442,66 лв. до пълния предявен размер от 7478,57 лв., като неоснователен;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1010,49 лв. – представляваща обезщетение
5
за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва за периода
15.09.2018г. – 26.08.2020г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 74,91 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. ...., югоизточен апартамент, за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 15,44 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2017г.
– 26.08.2020г.
ОСЪЖДА И. Х. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ...., югоизточен апартамент, ДА
ЗАПЛАТИ на „....“ ЕАД с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 2297,41 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„....“ ЕАД - „Б.” ООД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6