Определение по дело №2289/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2287
Дата: 30 септември 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330102289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2287 /30.9.2019г.

                                                            30.09.2019 г.                              Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                             ХV - ти граждански състав

На 30.09                                                                                                     2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                  Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Христова

гр.д.№ 2289 по описа за 2019 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното :

 

             Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ИА“Военни клубове и военно – почивно дело“- гр. София , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника Н.Т. Кючуков, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2865/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 876, 20 лв. – обезщетение и наемни вноски за ползване на недвижим подробно описан недвижим имот, законна лихва,  както и направените по заповедното производство съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника искане за осъждане на последния да му заплати сумата от 951, 20 лв. за периода 01.09.2016 – 01.11.2016 год. – обезщетение за ползване на имот без правно основание , в едно със законната лихва от датата на исковата молба.Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, за прилагане на ч.г.р.д., както и за назначаване на ССЕ.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника.Не се представят доказателства.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

            Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 2865/2018 г. по описа на ЯРС и същото следва да се уважи, както и искането за назначаване на ССЕ.

     

             С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.11.2019 г. от 10,00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства, под опис.

 ПРИЛАГА  ч.гр.д. № 2865/2018 г. по описа на ЯРС.

Назначава ССЕ вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените в ИМ въпроси.

Експертизата да се изготви от вещото лице Светлана Димитрова при депозит в размер на 150 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесения депозит.

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

 В исковата молба се твърди, че на 15.09.1994 год. МО – Сливен издава заповед, с която ответникът е настанен в жилище от жилищния фонд МО, въз основа на която на същата дата е сключен договор за наем за жилище находящо се в гр. Ямбол. На 16.06.2008 год. била издадена заповед за прекратяване на кадрова военна служба  и ответникът бил освободен от . С писмо от 05.05.2016 год. Кючуков бил уведомен, че държи процесното жилище на отпаднало основание, поради което следва да го освободи, както и че дължи наемни вноски и обезщетение за ползване на имота. Въпреки изложеното ответникът продължил да държи имота на отпаднало основание.На 01.12.2016 год. бил съставен протокол, от който било видно, че имотът е освободен. Иска се уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за сумата от 951, 20 лв. – обезщетение за ползване на имота на отпаднало  основание – чл. 236,ал.2 ЗЗД.

В депозирания отговор ответникът оспорва исковете. Твърди, че предявеният иск по чл. 422 ГПК не съответства на търсеното със заявлението по чл. 410 от ГПК. Освен това искът за обезщетение се оспорва по размер. Сочи се и, че договорът за наем е прекратен с прекратяване кадровата военна служба на ответника, т.е. през 2008 год.Поради това вземанията за наем били погасени по давност- чл. 111, ал.1,б.“в ЗЗД.Иска се отхвърляне на претенциите.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, евентуално съединен с иск по чл. 236,ал.2 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за наем с ответника, по което се дължат процесните суми, прекратяването му, противопоставяне на ползването от негова страна, включително размерът на претенциите си.

В тежест на ответника е да доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост на сумите.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

            

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: