Решение по КНАХД №540/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 31 от 7.04.2025 г., постановено по анд № 25/2025 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 038 от 17.05.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Плевен, с което на „Ретекс“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл.Плевен, [улица], на основание чл. 136, ал. 2, т.7 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000.00 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т.7, предл.второ от ЗУО във вр. с §1, т.42, буква „а“ от ДР на ЗУО.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Ретекс“ АД, чрез адв. И. А. от АК-Пловдив. Подробно възпроизвежда постановеното от РС решение, като сочи, че при постановяване на същото неправилно са приложени материалноправните норми на ЗУО досежно определяне на качеството административнонаказателно отговорно лице. Според касатора приложимите материално-правни и санкционни норми на ЗУО изключват възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и съответно да му се налага имуществена санкция. Счита потвърденото наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено в нарушение на приложимите материалноправни норми на ЗУО. При провеждане на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН и при издаването на НП сочи, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, на каквато проверка в постановеното съдебно решение тези актове не са били подложени. Обратно на посоченото в съдебното решение счита, че дружеството няма качеството на „притежател“ на отпадъците. В проведеното административнонаказателно производство не е изяснено кое в действителност следва да е административнонаказателно отговорното лице и съответно кое лице следва да бъде санкционирано като притежател на процесните отпадъци. Позовава се на §1, т.29 от ДР на ЗУО, според който текст „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Сочи, че по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗУО, когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител или притежател за извършване на цялостното оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. В случая процесните отпадъци са били предадени на дружеството от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, което съгласно цитираната правна норма се явява първоначален причинител и притежател на отпадъците.

Твърди, че действително процесните отпадъци се намират на площадка за съхранение - собственост на „РЕТЕКС“ АД, но това дружество не се явява техен владелец по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността, тъй като не е имало намерение да държи и никога не е държало вещите /отпадъците/ като свои, т.е. с намерението да стане техен собственик. С договора от 8.05.2020 г. отпадъците са му предадени от дружеството „Индъстри ресайклинг груп“ АД /понастоящем влято в друго действащо търговско дружество, което е станало негов универсален правоприемник - „ЕКО ЕНЕРДЖИ САС“ ЕООД, [ЕИК]/ за временно съхранение, предварителни дейности преди оползотворяване, предварителна обработка, оползотворяване/рециклиране. Собствеността върху отпадъците обаче не е била прехвърлена нито с договора от 8.05.2020 г., нито след това, т. е. „Индъстри ресайклинг груп“ АД, респ. неговият универсален правоприемник „ЕКО ЕНЕРДЖИ САС“ ЕООД, е останало техен собственик, респ. притежател по смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗУО. Сочи, че в случая „РЕТЕКС“ АД е приело отпадъците, за да извърши в полза на собственика една възмездна услуга срещу цена, която собственикът/притежател е следвало да заплати, но не е заплатил. Както е посочено във възражението срещу АУАН, „Индъстри ресайклинг груп“ АД е отказвало да заплати, за да бъдат извършени дейностите по оползотворяване, а въпреки водени многобройни разговори с представителя на това дружество, той е отказвал да си вземе обратно отпадъците и да ги извози извън площадката на „РЕТЕКС“ АД. В тази връзка са предприети действия за уведомяване на правоприемника „ЕКО ЕНЕРДЖИ САС“ ЕООД, като му е изпратено предизвестие за едностранно прекратяване на Договора от 8.05.2020 г. Със същото предизвестие дружеството „ЕКО ЕНЕРДЖИ САС“ ЕООД е поканено в първия работен ден след изтичане на срока на предизвестието да се яви на площадката за съхранение на отпадъка за приемането му обратно и премахването на същия от имота на дружеството. Първоначално предизвестието е изпратено чрез „Български пощи “ЕАД, но същото е било върнато като неполучено. Впоследствие предизвестието е изпратено чрез частен съдебен изпълнител, като с констативен протокол на съдия- изпълнителя е удостоверено връчването и в момента тече срока, в който притежателят на отпадъците да ги приеме обратно и да ги извози от площадката на „РЕТЕКС“ АД.

Твърди, че съдебната практика по приложение на §1, т.29 от ДР на ЗУО е категорична, че отговорността за оползотворяване е на първо място за причинителя на отпадъците, респ. техния притежател, и едва в случай, че това лице не може да се намери, следва да се ангажира отговорността на други лица. Ето защо счита, че РИОСВ - Плевен е следвало да издири известното им лице-причинител на отпадъците /фирмата, предала ги за съхранение, респ. нейния правоприемник/, и да ангажират на първо място отговорността на това лице по реда на чл. 136, ал. 2, т. 7, вр. с §1, т.42 от ДР на ЗУО. Във възражението срещу съставения му на 23.11.2023 г. АУАН е посочено именно „Индъстри ресайклинг груп“ АД като притежател на отпадъците, но това възражение неясно защо не е възприето от АНО.

Сочи още, че PC - Червен бряг е оставил без коментар и оплакването в жалбата, че в НП на практика липсва конкретна материално-правна норма, която АНО счита за нарушена. В НП, а и в оспореното решение, неправилно се приема като нарушена разпоредбата на чл.136, ал. 2, т. 7 от ЗУО, която е процесуална, а не материално-правна, т.е. не съдържа конкретна законова забрана или нормативно въведено изискване за дължимо поведение спрямо правните субекти, които те да са длъжни да съблюдават под страх от административно-наказателна отговорност. Нормата на чл.136, ал. 2, т. 7 от ЗУО сочи какво административно наказание и в какъв размер би се наложило в случай на неспазване на някоя друга - материално-правна разпоредба на закона. В случая такава материално-правна норма в НП и АУАН няма посочена,но това не е обсъдено от PC-Червен бряг. Според касатора, направеното препращане към §1, т.42 от ДР на ЗУО също не сочи за нарушена материална норма. Тази допълнителна разпоредба дава легалната дефиниция на понятието „Съхраняване“ и какво има предвид законодателят с неговото въвеждане в ЗУО, но не съдържа изискване за дължимо поведение спрямо правните субекти и не може да послужи като основание за налагане на административно наказание по чл. 136, ал. 2, т. 7 от ЗУО.

Според касатора, съставът на PC - Червен бряг необосновано е отхвърлил и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което рефлектира върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление и върху правото на защита на обвиненото лице.Така в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, при които е било извършено вмененото нарушение. Освен това наказващият орган не е подложил на адекватна проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН съставения акт, с оглед извършване на преценка за неговата законосъобразност. Не е извършено допълнително разследване на спорните обстоятелства, свързани с изясняване на въпроса с извършителя на нарушението, още повече предвид заявеното в подаденото възражение, че той не е притежател на описаните отпадъци - нещо, което е от съществено значение относно преценката кое лице следва да бъде санкционирано и да носи административно - наказателната отговорност за описаното нарушение.

Неправилно съставът на PC-Червен бряг е приел в решението си, че нарушението било извършено на 21.11.2023 г. Това е датата на проверката от РИОСВ-Плевен, но доколкото обвинението е за това, че в 3-годишен срок от приемането на отпадъците не са предприети действия по тяхното оползотворяване, то без съмнение датата на извършване на евентуалното нарушение не съвпада с датата на проверката. Оспорва и доводите относно липса на възможност случаят да се приеме за маловажен, съгласно чл. 28 от ЗАНН. Според касатора съдът е следвало да констатира, че мотивите на наказващия орган в тази насока са съвсем общи и неконкретизирани, а съставът на PC - Червен бряг ги е възприел безрезервно и без да ги подложи на адекватна проверка. Не са изложени никакви мотиви в НП, а и в съдебното решение, как точно дружеството е затруднило ефективния контрол на дейностите, свързани с екологосъобразното събиране на отпадъците, след като чрез неговите представители са съдействали изцяло както в хода на проверките, така и в административно - наказателното производство. Самият АНО в издаденото от него НП е посочил, че отпадъците не са опасни и се съхраняват на закрито в сграда с [идентификатор] по КККР на с. Горник, общ. Плевен, което обстоятелство е установено и описано в констативен протокол от проверка № УО-ЦТ-88/15.12.2022 г. на РИОСВ Плевен, т.е. не са на открито, складирани са в специално предназначена за това сграда, по никакъв начин не могат да въздействат върху околната среда и не застрашават здравето и живота на гражданите. Сочи, че в обжалвано НП не са изложени никакви реални отегчаващи вината на дружеството обстоятелства, факти или доказателства, отричащи приложимостта на разпоредбите, даващи възможност случая да се приеме за маловажен. Видно от НП нарушението е първо от този вид и дружеството „РЕТЕКС“ АД до този момент не е било санкционирано за друго нарушение от същия вид. В този смисъл не е имало пречка да бъдат приложени нормите на чл. 28 от ЗАНН, и чл. 93, т. 9 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, при което случаят да се приеме за маловажен и да не се налага санкция, като е могло дружеството да бъде предупредено.

Моли да се отмени като неправилно съдебното решение и да се отмени НП. Претендира направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба, моли съда да я отхвърли.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че от експерти на РИОСВ-Плевен е извършена проверка на 21.11.2023 г. в присъствието на управителя на „Ретекс" АД на площадка на дружеството, с местонахождение в с. Горник, общ. Червен бряг - част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горник, представляваща сгради с идентификатори, както следва: 16540.39.15.3 - източна част с вход от север (от към сграда 16540.39.15.1) - 738 кв.м., 16540.39.15.8 - 270 кв.м, 16540.39.15.12 - втори етаж - 532 кв.м. Площадката е вписана под № 1 в регистрационния документ, издаден на „Ретекс"АД, гр.Червен бряг с № 08-РД-209-03/16.12.2020 г. на РИОСВ - Плевен за извършване на дейности по третиране (съгл. §1, т. 44 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО)) на текстилни отпадъци - рециклиране; предварително третиране (сортиране, рязане) на текстилни отпадъци и съхраняване на текстилни отпадъци до извършването на рециклиране, дейности, представляващи оползотворяване на отпадъци (§1, т. 13 от ДР на ЗУО). При проверката е съставен констативен протокол № УО-СС-69/21.11.2023 г. на РИОСВ - Плевен. От извършената проверка на място е установено, че на площадката на „Ретекс" АД се съхраняват текстилни отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08 - дейност по съхраняване с код R13, съгласно Приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО, които отпадъци са получени от „Индъстри ресайклинг груп" АД, гр.Казанлък на 08.05.2020 г., в количества съответно 369,963 т. и 196,670 т., намиращи се в сграда с [идентификатор] по КККР на с.Горник, обстоятелство, установено и описано също и в констативен протокол № УО-ЦТ88/15.12.2022 г. на РИОСВ - Плевен от извършена проверка на място в присъствието на управителя на „Ретекс" АД. При проверката на 21.11.2023 г. е констатирано, че горепосочените отпадъци се съхраняват повече от три години от приемането им, с което не са предприети действия по оползотворяване на неопасни отпадъци в законоустановения срок. При същата проверка в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горник, общ. Червен бряг в сграда с [идентификатор] по КККР на селото, представляваща част от площадка за извършване на дейности с отпадъци на „Ретекс" АД е установено, че към датата на проверката - 21.11.2023 г., за съхранените отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, получени от „Индъстри ресайклинг груп" АД, не са предприети действия от страна на дружеството „Ретекс" АД по тяхното оползотворяване в законоустановения тригодишен срок от приемането им на площадката, която дата на приемане е 8.05.2020 г. Според проверяващите с тези си действия „Ретекс" АД е в неизпълнение на задължение по чл. 136, ал. 2, т. 7, предл. второ във връзка с § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, а именно: като юридическо лице - притежател съгласно чл. 7 от ЗУО на текстилни отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, не е предприело действия за оползотворяване на отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08 (приети на площадката на 08.05.2020 г. от „Индъстри ресайклинг груп" АД, гр.Казанлък, и съхранявани към момента на извършената проверка на място - 21.11.2023 г.) в законоустановения срок съгласно § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закон за управление на отпадъците, а именно не по-дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване. Въз основа на така установеното на „Ретекс" АД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 038/21.11.2023 г. за нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 7, предл. второ във връзка с § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Въз основа на същия е издадено НП, с което на дружеството на основание чл.53, във вр. с чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв. за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 7, предл. второ във връзка с § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

РС е приел, че така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, включително разпит на свидетелите. Приел е за безспорно установено, че на 21.11.2023 г. в присъствието на управителя на „Ретекс" АД на площадка на дружеството, с местонахождение в с. Горник, общ. Червен бряг - част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горник се съхраняват текстилни отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08 - дейност по съхраняване с код R13, съгласно Приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО, които отпадъци били получени от „Индъстри ресайклинг груп" АД, гр.Казанлък на 8.05.2020 г., в количества съответно 369,963 т. и 196,670 т., и които се намирали в сграда с [идентификатор] по КККР на с. Горник, обстоятелство, установено и описано в констативен протокол № УО-ЦТ-88/15.12.2022 г. на РИОСВ - Плевен от извършена проверка на място. В хода на проверката на 21.11.2023 г. е било установено, че в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горник, общ. Червен бряг в сграда с [идентификатор] по КККР на селото, представляваща част от площадка за извършване на дейности с отпадъци на „Ретекс" АД е констатирано, че към датата на проверката - 21.11.2023 г., за съхранените отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, получени от „Индъстри ресайклинг груп" АД, не са предприети действия от страна на дружеството „Ретекс" АД по тяхното оползотворяване в законоустановения три годишен срок от приемането им на площадката, която дата на приемане е 08.05.2020 г. По делото било безспорно установено, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горник, общ. Червен бряг в сграда с [идентификатор] по КККР на селото се стопанисва и експлоатира от дружеството „Ретекс" АД. Предвид горепосочените обстоятелства и факти, РС е счел, че АНО напълно правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 7, предл. второ във връзка с § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, като е приел, че към датата на проверката в имота по съхранените отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, получени от „Индъстри ресайклинг груп" АД, не са предприети действия от страна на дружеството „Ратекс" АД по тяхното оползотворяване в законоустановения тригодишен срок от приемането им на площадката, която дата на приемане е 8.05.2020 г. Съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗУО "Съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година – при последващо предаване за обезвреждане. От събраните по делото доказателства съдът установил, че извършеното на 21.11.2023 г. деяние от жалбоподателя на адреса, описан в АУАН и в НП представлява дейност по „съхраняване“ на отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08. РС е счел, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чл.136, ал.2, т.7, предл. второ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във връзка с § 1, т. 42, буква „а" от Допълнителните разпоредби на ЗУО като не е споделил направените в жалбата възражения, че атакуваното НП е издадено в разрез с процесуалните правила, довели до неговата незаконосъобразност. Не е споделил и доводите на жалбоподателя, както по прилагането на §1, т.29 от ДР на ЗУО, така и по възможността случаят да се приеме за маловажен, съгласно чл.28 от ЗАНН и чл.93, т.9, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Приел, че за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива не са елемент от фактическия му състав. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за административнонаказващия орган не е била налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Въззивният съд изложил съображения, че съгласно разпоредбата на §1, т.29 от ДР на ЗУО, притежател на отпадъци е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те, като в случая това е дружеството „Ретекс" АД. При проверка относно законосъобразността на АУАН и НП, РС не е констатирал нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на НП. Приел, че както в акта, така и в наказателното постановление, изрично е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП са посочени точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние е подведено под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В изпълнение на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН така и в НП е налице единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

На тези основания РС е потвърдил НП.

Според касационната инстанция решението е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.

Твърдението, че при постановяване на съдебното решение на РС неправилно са приложени материалноправните норми на ЗУО досежно определяне на качеството административнонаказателно отговорно лице е неоснователно. Дружеството е „притежател“ на отпадъците. Въпреки че в приложения договор между „Индъстри ресайклинг груп" АД и „Ретекс" АД /л.30-34 от делото пред РС/ е използван изразът „предаде“, а не „продава“, същността на договора е ясна – „Индъстри ресайклинг груп" АД с оглед предаването на отпадъците престава да бъде техен собственик, а собственик на същите отпадъци става „Ретекс" АД. Съгласно §1, т.29 от ДР на ЗУО „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. В случая „Ретекс" АД е притежател на отпадъците и същите се намират в негово владение, доколкото са в сгради, които това дружество стопанисва, като отпадъците следва да бъдат оползотворени/рециклирани именно от това дружество. Възможността за разпореждане /каквото без съмнение представлява оползотворяването/рециклирането/, е правомощие на собственика и не може да бъде притежавана или прехвърлена отделно от собствеността на трето лице.

Следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗУО, лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие с този закон. Съгласно следващата ал.2, когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител или притежател за извършване на цялостното оползотворяване или обезвреждане на отпадъците.

Посочената норма на чл. 7, ал. 2 от ЗУО не означава, че само лицето, при чиято дейност се образуват отпадъци, носи отговорност за извършване на цялостното оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. Но с оглед важните обществени отношения, които се защитават във връзка с отпадъците, лицето, при чиято дейност се образуват отпадъци, носи отговорност наред с притежателя на отпадъците. Тази отговорност е уредена в отделен раздел – раздел II от глава втора на ЗУО, озаглавен „Разширена отговорност на производителя“ – чл.13-18 от ЗУО.

По отношение на твърденията, че липсва плащане по договора между „РЕТЕКС“ АД и „Индъстри ресайклинг груп“ АД, по делото действително не са налице доказателства за плащане по този договор. Видно обаче от същия и от приложение №1 към него, не става ясно кое от двете дружество следва да заплаща, доколкото в договора се сочи /чл.18/, че за някои отпадъци заплаща възложителят, а за други – изпълнителят, като отпадъците не са индивидуализирани – за кои се плаща от възложителя и за кои – от изпълнителя. В приложение №1 към договора са посочени цени от 0,01 лева за всеки вид отпадък, но не е посочено кой следва да заплаща тези цени, нито е посочено тази цени за какво количество отпадък са. По тези причини съдът приема, че договорът по отношение на плащането е неясен, с неуточнени цени, явно с цел никое от дружествата да не носи отговорност за продължителното съхранение на отпадъците поради неплащане. Твърденията, че „Индъстри ресайклинг груп“ АД е отказвало да заплати, за да бъдат извършени дейностите по оползотворяване, въпреки водени многобройни разговори с представителя на това дружество, не са доказани по делото, но дори това да е факт, „Индъстри ресайклинг груп“ АД поради неясното съдържание на договора не е длъжно да заплати, още по-малко да си вземе обратно отпадъците и да ги извози извън площадката на „РЕТЕКС“ АД въз основа на този договор. Това дружество евентуално ще носи отговорност за отпадъците на основание посочените по-горе норми от ЗУО като техен производител, но дори при реализиране на тази отговорност същата не може да доведе до отпадане на отговорността на „Ретекс“ АД.

По отношение на сочената от касатора съдебната практика по приложение на §1, т.29 от ДР на ЗУО, настоящият състав счита, че Решение № 264 от 22.02.2022 г. по канд № 2780/2021 г. на Административен съд – Бургас е във връзка със съвсем различно нарушение на ЗУО, като в това решение се сочи, че не може да се накаже собственик на поземлен имот за третиране на отпадъци в него при липса на разрешение, когато при извършената проверка е установено друго лице, което е третирало отпадъците и което няма разрешение за това.

Твърдението, че в НП на практика липсва конкретна материално-правна норма, която АНО счита за нарушена, е неоснователно. Нормата на чл.136, ал. 2, т. 7 от ЗУО не само посочва санкцията, но и правилото за поведение – във връзка с посочената норма на §1, т.42, буква „а“ от ДР на ЗУО. Не е основателно и твърдението, че направеното препращане към §1, т.42 от ДР на ЗУО не сочи за нарушена материална норма, доколкото дава легалната дефиниция на понятието „Съхраняване“ и какво има предвид законодателят с неговото въвеждане в ЗУО. В буква „а“ на тази разпоредба е посочен срок, в който отпадъците могат да бъдат складирани, и който не е по-дълъг от а) три години - при последващо предаване за оползотворяване, какъвто е настоящия случай. В случая този срок е изтекъл преди датата на проверката, извършена на 21.11.2023 г.

Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП както пред РС, така и пред настоящата инстанция са голословни, такива нарушения не са конкретно посочени. РС е приел, че не са налице такива нарушения, и ако касаторът смята, че такива са налице, е следвало изрично да ги посочи. Настоящата инстанция също не констатира такива нарушения, които с оглед извършването им при провеждане на административно наказателното производство в настоящето съдебно производство биха представлявали нарушения на материалния закон, за които настоящата инстанция следи служебно.

За неоснователни касационната инстанция приема и твърденията, че в АУАН и в НП не са посочени датата и мястото на извършеното нарушение. Ясно е индивидуализиран поземления имот и разположените в него сгради, включително тази, в която са отпадъците и която е посочена и в разрешителното на касатора. Посочено е, че отпадъците са приети на 8.05.2020 г., и от този момент тече тригодишния срок, в който следва да бъдат оползотворени. Не е спорно, че този срок е изтекъл към датата на проверката – 21.11.2023 г. Неизпълнението на задължението за оползотворяване след изтичането на тригодишния срок създава трайно престъпно състояние, с оглед на което на датата на проверката – 21.11.2023 г., „Ретекс“ АД продължава да извършва описаното в АУАН и в НП нарушение. Не е нарушен чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото не е било необходимо допълнително разследване на спорни обстоятелства, извършителя на нарушението е ясно установен, и „Ретекс“ АД е притежател на отпадъците.

Правилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на наказващия орган в тази насока не са общи и неконкретизирани, както се твърди в касационната жалба. Напротив, посочена е високата обществена опасност на деянията, свързани с нарушаване на норми, уреждащи управлението на отпадъците. Посочен е минималният размер на санкцията за нарушението, като е направен извод, че същата е значителна, поради което нарушението на тази норма няма как да се приеме за маловажно. Правилно съставът на PC - Червен бряг ги е възприел.

Не са основателни и твърденията, че са налице смекчаващи вината обстоятелства. Отговорността на дружеството е обективна, поради което въобще не може да се обсъжда въпросът за вина, респективно за обстоятелства, които я смекчават. Освен това, отпадъците са в значителни количества – стотици тонове, и въпреки че на дружеството са извършвани проверки още преди изтичане на тригодишния срок, същото не ги е оползотворило/рециклирало в този срок. Доколкото в договора между „Ретекс“ АД и „Индъстри ресайклинг груп“ АД се сочи, че за част от отпадъците заплащане дължи „Ретекс“ АД, не е имало пречка да оползотвори/рециклира поне тези отпадъци. С оглед на твърденията по делото обаче, че заплащане дължи само „Индъстри ресайклинг груп“ АД, респективно неговият правоприемник, следва да се приеме, че липсва каквото и да е намерение във формиращите волята на дружеството да се оползотворят/рециклират отпадъците.

По изложените съображения решението на РС следва да се потвърди като правилно.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо, в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила съгласно мотивите, посочени по-горе.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 07.04.2025 г., постановено по анд № 25 по описа на на Районен съд – Червен бряг за 2025 год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 038 от 17.05.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.