Р E Ш Е Н И Е
№
170
гр. Пловдив, 24.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ, след като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова ВНОХД
№ 367 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 27/30.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 249/2019 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд,
подсъдимият И.З.К. е признат за виновен за това, че на 28.12.2018 г. в дома си в гр. *, ул. “*“ № 56, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество -
марихуана с общо нето тегло 179.72 грама на обща стойност 1078.32 лева,
съгласно Приложение 2 към член единствен на Постановление № 23 на Министерски
съвет от 29.01.1998 г. за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, с различно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК), както следва:
- марихуана с
нето тегло 98.28 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) 9.8 тегловни % на стойност 589.68 лева;
- марихуана с
нето тегло 80.12 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) 12.0 тегловни % на стойност 480.12 лева;
- марихуана с
нето тегло 1.32 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК)
9.9 тегловни % на стойност 7.92 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.
първо, предл. четвърто от НК вр. чл. 373, ал. 2
от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден
на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия И.К. е определен първоначален общ режим.
На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така
наложеното на подсъдимия И.К. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето,
през което същият е бил задържан от прокурора - 1 ден, както и времето през
което спрямо същия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ –
считано от 26.02.2019 г.
Със същата
присъда подсъдимият З.З.К.
е признат за виновен в това, че на 28.12.2018 г. в гр. *, ул. “*“ № 56, макар и
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително, е държал в себе си
високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 7.82 грама със
съдържание на активен компонент 6.7 тегловни % амфетамин на стойност 234.60 лева, съгласно Приложение 2
към член единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г.
за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“
и ал. 3 от НК е осъден на „пробация“ при следната съвкупност
от пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при
периодичност на явяване два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК са отнети в
полза на Държавата марихуана и амфетамин с нетно тегло 187.54 грама, намиращи
се на съхранение в *, като е постановено тяхното унищожаване, след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК
са отнети в полза на Държавата веществените доказателства: 2 броя електронни везни; 1 брой жълта чанта,
съдържаща пликове тип „спейсбек“; 1 брой метална кутия и опаковки от ВД, като е постановено унищожаването им, след влизане на
присъдата в сила.
С присъдата е извършено разпореждане с
останалите приложени по делото веществени доказателства и в тежест на
подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба, изготвена лично от подсъдимия И.З.К., с оплакване за
явна несправедливост на наложеното му наказание. Прави се искане атакуваният
съдебен акт да бъде изменен, като бъде намален размера на наложеното му
наказание и бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция подсъдимият и неговият служебен защитник поддържат жалбата и
направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура
- Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, поради което предлага
атакуваната с нея присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното във въззивната жалба и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.
За да постанови присъдата си, Пазарджишкият окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите И.К. и З.К. са братя и живеят заедно в дома на майка си – свидетелката Т.И., находящ се в гр. *, ул. “*“ № 56. Подсъдимият З.К. е непълнолетен, 17-годишен, ученик в 11 клас на *. Подсъдимият И.К. е 20-годишен, не учи и не работи, издържа се чрез разпространение на наркотични вещества. Тази си дейност подсъдимият И.К. осъществявал повече от година, като един от „клиентите“ му бил свидетелят Б.Д., който редовно закупувал от него марихуана. В стаята, която обитавал в къщата на майка си, подсъдимият И.К. съхранявал както разпространяваното от него наркотично вещество – марихуана, така и празни пликове тип „спейсбек“ с различни размери, а също и две електронни везни. Когато отсъствал, той винаги заключвал стаята си.
На 28.12.2018 г. в сектор Криминална полиция при РУ на МВР-*постъпила оперативна информация за дейността на подсъдимия И.К. по разпространение на наркотични вещества. С тази информация били запознати свидетелите Г.Т. и Т.И. – разузнавачи в сектора. С оглед обоснованото предположение, че в дома на К. има наркотични вещества и предвид необходимостта от незабавна реакция, още на същата дата била сформирана оперативна следствена група, която да извърши претърсване в условията на неотложност. Насочвайки се към адреса, свидетелите Т. и И. забелязали подсъдимият И.К. на кръстовището между улиците „*“ и „*“, спрели го за полицейска проверка и заедно с него се отправили към къщата, находяща на ул. „*“ № 56. Там полицаите видели в двора й свободно пуснато голямо куче, което проявявало агресия. Подсъдимият И.К. отказвал да завърже кучето и умишлено се бавел, а на горния етаж на къщата подсъдимият З.К. предприел панически действия по укриване на наркотичните вещества на брат си. Действията на последния били възприети от свидетеля Г.Т., който първо чул шум от отваряне на врати, а след това видял подсъдимия З.К., държащ две найлонови торби в ръцете си. Свидетелят извикал силно „Полиция! Стой на място, остави чантите!“, но подсъдимият З.К. не изпълнил полицейското разпореждане и се върнал във вътрешността на къщата. С цел да осуети евентуалното унищожаване на доказателства, свидетелят Г.Т. прескочил дворната ограда и придвижвайки се по покривите на пристройки към двора на къщата, успял да се качи до горния етаж. Когато влязъл, видял подсъдимият З.К. в една от стаите на етажа да тъпче в гащите и в джобовете си марихуана, която вадел от отворен найлонов плик. Тъй като подсъдимият З.К. буйствал и се съпротивлявал, се наложило свидетелят Г.Т. да използва физическа сила и помощни средства – белезници, за да го арестува. Сложил го да легне на земята и огледал обстановката. Установил, че една от вратите е разбита, за което подсъдимият З.К. дал разяснения, че там е била съхранявана марихуаната на брат му – подсъдимия И.К., като единствено последният имал ключ за стаята. Доколкото подсъдимият З.К. искал да скрие наркотичното вещество, се наложило да разбие вратата.
На 28.12.2018 г., за времето от 11:40 часа до 14:20 часа, в присъствието на двамата подсъдими и майка им – свидетелката Т.И., било извършено претърсване в двуетажната къща, находяща се в гр. *на ул. „*“ № 56. При това действие, на втория етаж на къщата, непосредствено до отворената входна врата към етажа, вдясно, били открити две полиетиленови чанти. В първата от тях – черна на цвят (ВД № 1), бил намерен полиетиленов плик тип „спейсбек“, съдържащ суха, зелена листна маса, чието тегло, измерено на място, било 103.47 грама. Зелената листна маса от плика реагирала на канабис при извършения полеви наркотест. Във втората полиетиленова чанта – жълта на цвят (ВД № 2) били намерени нови неизползвани пликове тип „спейсбек“ в три различни размера. В западното помещение на етажа се намирал подсъдимият З.К. с белезници и лежащ по корем на пода, като по дрехите му била разпиляна суха, зелена листна маса, а до него на земята – отворен плик тип „спейсбек“, съдържащ суха, зелена листна маса. Разпиляната листна маса била събрана в отворения плик (ВД № 3), като след измерването й на място се установило тегло от 76.13 гр. Листната маса реагирала на канабис при извършения полеви наркотест. От задния джоб на дънките на подсъдимия З.К. били иззети банкноти, както следва: 3 бр. по 50 лв.; 13 бр. по 20 лв.; 27 бр. по 10 лв. и 4 бр. по 5 лв., или общо 700 лева, които били запечатани в прозрачен полиетиленов плик (ВД № 4). В бельото на подсъдимия З.К. бил открит полиетиленов прозрачен плик тип „спейсбек“, съдържащ бяло вещество на бучки (ВД № 5) с тегло, измерено на място – 8.78 гр. Веществото реагирало на метамфетамин при извършения полеви наркотест. В източното помещение на етажа, върху маса били намерени 2 броя електронни везни, иззети по надлежния ред (ВД № 6). В помещение от южната част на къщата, върху леглото била намерена метална кутия, съдържаща суха, зелена листна маса (ВД № 7), с тегло 4.74 гр., която също реагирала на канабис при извършен полеви наркотест.
Още по време на извършване на претърсването, подсъдимият З.К. направил изявление, че бялото вещество на бучки, открито в бельото му, както и паричната сума, открита в джоба му, са негови, докато марихуаната е на брат му – подсъдимия И.К.. Последният потвърдил това.
По отношение на иззетите вещества, които при тестване с полеви наркотест са реагирали на наркотични, била назначена химическа експертиза в сектор * – *по Протокол №33/09.01.2019г. Според заключението й:
А. - бялото на цвят и на бучки вещество, съдържащо се в полиетиленова опаковка – обект на експертизата № 3 (ВД № 5 по протокол за претърсване и изземване) има нето тегло 7.82 гр. и съдържа 6.7 тегловни % амфетамин.
Б. - растителните маси – обекти на експертизата представляват марихуана с тегло, съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, съответно:
Обект на експертизата № 1 (ВД № 1 по протокол за претърсване и изземване) – 98.28 гр. нето тегло и 9.8 тегловни % ТХК;
Обект на експертизата № 2 (ВД № 3 по протокол за претърсване и изземване) – 80.12 гр. нето тегло и 12.0 тегловни % ТХК;
Обект на експертизата № 4 (ВД № 7 по протокол за претърсване и изземване) – 1.32 гр. нето тегло и 9.9 тегловни % ТХК.
Описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка окръжният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин
въз основа на направеното от всеки от двамата подсъдими самопризнание, тъй като
то е подкрепено напълно от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите В.,
Т., И., Д., И. и А., писмените и веществени доказателства и заключението на
химическата експертиза. Правилен
е изводът на съда, че посочените доказателства категорично и безпротиворечиво
установяват авторството на всяко от престъпленията, механизма, мястото,
времето, обстановката на извършването им. Обосновано е прието, че изразеното от
всеки от двамата подсъдими самопризнание изцяло съответства на останалия събран
по делото и безпротиворечив доказателствен материал.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че
подсъдимият И.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, тъй като на 28.12.2018 г. в дома си в гр.*, ул. „*“ № 56, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –
марихуана с общо нето тегло 179.72 грама на обща стойност 1078.32 лева съгласно
Приложение 2 към чл. единствен на Постановление №23 на Министерски съвет от
29.01.1998 г. за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, с различно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК), както следва:
- марихуана с нето тегло 98.28 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 9.8 тегловни % на
стойност 589.68 лева;
- марихуана с нето тегло 80.12 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 12.0 тегловни % на
стойност 480.12 лева;
- марихуана с нето тегло 1.32 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 9.9 тегловни % на
стойност 7.92 лева.
Марихуаната е включена в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве. Същата представлява високорисково наркотично вещество,
което има наркотично действие, няма легално производство, пазар и употреба. В
този смисъл подсъдимият И.К. няма надлежно разрешително за държане и
разпространение на посоченото вещество.
Правилен е изводът на окръжния съд, че престъплението
е извършено от подсъдимия И.К. с пряк умисъл като форма на вина. Наличието на
специалната цел се обосновава от показанията на свидетелите Б.Д. и П.А., както
и от откритите в дома му 2 бр. електронни везни и празни нови пликове тип
„спейсбек“, очевидно предназначени за разпределяне на дози от марихуана. Самият
подсъдим И.К. е признал вината си както в хода на досъдебното производство, така
и пред окръжния съд, като е изразил съжаление за случилото се. Обвинението
против него е доказано по категоричен начин освен от показанията на посочените
двама свидетели и от тези на свидетелите Г.Т., Т.И. и Е.В., от приетите писмени
и веществени доказателства и изготвеното заключение от вещото лице-химик С.Б..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че
подсъдимият З.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, тъй като на 28.12.2018 г. в гр. *, ул. “*“ № 56,
макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително, е държал в
себе си високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 7.82 грама
със съдържание на активен компонент 6.7 тегловни % амфетамин на стойност 234. 60 лева, съгласно Приложение 2
към чл. единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г.
за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве. Същият представлява високорисково наркотично вещество,
което има наркотично действие, няма легално производство, пазар и употреба. В
този смисъл подсъдимият З.К. няма надлежно разрешително за държане на
посоченото вещество.
Правилен е изводът на окръжния съд, че престъплението
е извършено от подсъдимия З.К. с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.
При определяне и индивидуализацията на
наложеното на подсъдимия И.К. наказание за всяко от извършените от него
престъпления правилно съдът, с оглед приложената процедура по чл. 372, ал. 4 НПК и императивността на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК е приложил
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 и ал. 5
вр. чл. 54 НК.
Направените от подсъдимия И.К. и неговия
служебен защитник оплаквания за явна несправедливост на наложените му наказания
са неоснователни. При определяне на техния вид и размер окръжният съд е взел
предвид всички обуславящи отговорността обстоятелства. Правилно като смекчаващи
обстоятелства са отчетени младата възраст на подсъдимия, направеното още в хода
на досъдебното производство самопризнание, признаването на вината и изразеното
съжаление за извършеното. Налични са и отегчаващи обстоятелства - предишното
осъждане на подсъдимия и извършването на настоящото престъпление в много кратък
срок след влизане в сила на предходната му осъдителна присъда по време на
изтърпяване на наложената му с нея пробация, както и данните по делото, че,
освен марихуана, е разпространявал и други видове наркотични вещества, като се
е издържал от продажбата им. При така отчетените обуславящи отговорността
обстоятелства обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл.
54 НК. В случая не са налице основанията на чл. 55 НК, тъй като наличните
смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително по своя характер, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо въззивният съд счита, че
определените на подсъдимия наказания в размер на три години лишаване от свобода
и глоба в размер на 5 000 лв. и редуцирането с една трета по реда на чл.
58а, ал. 1 НК на наказанието лишаване от свобода съответно на две години
лишаване от свобода, са справедливи и съответни на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК.
Правилен е изводът на окръжния съд, че
подсъдимият И.К. следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание
лишаване от свобода. Направеното в противния смисъл искане за приложението на
чл. 66, ал. 1 НК е неоснователно. Действително, до момента подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода, но от друга страна вече е осъждан за
извършени от него две умишлени престъпления – по чл. 216, ал. 1 НК и по чл.
144, ал. 3 НК, последното от които е и тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Било
му е наложено общо най-тежко наказание пробация, като тази присъда е влязла в
сила малко по-малко от 7 месеца от извършване на настоящото деяние. Напускайки
страната на 07.01.2019 г., подсъдимият И.К. е преустановил и изпълнението на
наложените му пробационни мерки. При това положение е очевидно, че наказанието
пробация не е постигнало спрямо подсъдимия И.К. целите по чл. 36 НК и не му е
въздействало нито възпиращо, пито превъзпитателно. Настоящото престъпление по
чл. 354а, ал. 1 НК е тежко умишлено, като преди него подсъдимият И.К. е извършвал други такива деяния в
продължителен период от време, за което свидетелстват Б.Д. (л. 28 от ДП) и П.А.
(л. 75 от ДП) като се е издържал от разпространение на марихуана и други видове
наркотици. При тези данни правилно
окръжният съд е приел, че за постигане целите по чл. 36 НК, както по отношение
на подсъдимия И.К., така и по отношение на останалите членове на обществото, не
следва да прилага институтът на условното осъждане.
Правилен е изводът на окръжния съд, че
са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради което за
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия И.К. наказание „лишаване от
свобода“ следва да бъде определен първоначален общ режим.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.
59, ал. 1 и ал. 2 НК като от така наложеното на подсъдимия И.К. наказание
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан от
прокурора - 1 ден, както и времето, през което спрямо него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.02.2019 г.
При определяне на вида и размера
наказанието по отношение на подсъдимия З.К. за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 63,
ал. 1 т. 3 НК, правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 58а,
ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б. и ал. 3 НК. Смекчаващите обстоятелства
спрямо този подсъдим са чистото му съдебно минало, младата възраст – 17 години
към датата на извършване на инкриминираното деяние, добрите характеристични
данни, направените самопризнания още в хода на досъдебното производство, признаването
на вината както в хода на досъдебното производство, така и пред окръжния съд и
изразеното съжаление за извършеното, малкото количество на инкриминираното
наркотично вещество. Отегчаващи обстоятелства – няма. Изложеното налага извода,
че спрямо подсъдимия З.К. са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства,като липсват отегчаващи такива, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното от него престъпление се явява несъразмерно тежко. Вярно е, че
същият се е опитал да укрие наркотични вещества от полицаите, оказвайки
съпротива, но го е направил очевидно, за да помогне на своя брат – подсъдимия И.К..
Веднага след това обаче подсъдимият З.К. подробно е обяснил на полицаите чии са
наркотичните вещества, къде се намират, като е направил и самопризнания за
държаните от него амфетамини. При така отчетените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, правилно окръжният съд е приел, че на този
подсъдим следва да са наложи наказание пробация, при следната съвкупност от пробационни
мерки:
- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година при периодичност на явяване два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
Правилно окръжният съд е приложил и
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК спрямо наложеното на подсъдимия З.К. наказание.
Правилен е и изводът на окръжния съд, че
са налице основанията на чл. 354а, ал. 6 НК, поради което следва да се отнеме в
полза на Държавата марихуана и амфетамин с нетно тегло 187.54 грама, предадени на
съхранение в * с приемо-предавателен протокол № 60648/ 01.02.2019г., които да
се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Правилно е приложена и разпоредбата на
чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК, като са отнети в полза на Държавата веществените
доказателства: 2 броя електронни везни;
1 брой жълта чанта, съдържаща пликове тип „спейсбек“; 1 брой метална кутия и
опаковки от ВД, за които е постановено да бъдат унищожени, след влизане на
присъдата в сила.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с
останалите приложени по делото веществени доказателства и в тежест на
подсъдимите е възложил направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка
въззивната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат отмяна или изменение на атакуваната присъда.
С оглед на изложеното жалбата е
неоснователна, а атакуваната с нея присъда на окръжния съд, като обоснована и
законосъобразно, следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 вр. с
чл. 334, т. 6 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
№ 27 от 30.05.2019 г., постановена по НОХД № 249/2019 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
Решението подлежи на протест и обжалване
пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: