№ 15317
гр. С.., 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110130703 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявен от П. М. Б. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С.., УЛ.Г..., общ. С.., обл. С.. (столица) спрямо „Т..“
ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от А.С.А.в, със седалище и адрес на
управление: гр. С.., ул.„Я..“ № 23Б, положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 39,22 лв. - недължимо
платена с разписка №0400014770803853/18.01.2022 г. сума по фактура №
36283340/03.2012 г., за която с влязло в сила Решение № 167833/04.08.2020 г.
по гр.дело № 72305/2019 г. на СРС – 175-ти с-в, е установено, че не се дължи,
поради недоказана реална доставка на топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 04.04.2022г. по ч.гр. дело №
3168/2022г. по описа на СРС и която е оспорена в законовия срок.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил сумата по процесната
фактура, издадена без основание, след телефонна справка за задълженията
към ответното дружество, за която сума е влязло в сила съдебно решение, с
което е установено несъществуването на такова задължение, поради липса на
реална доставка на топлинна енергия. Следователно процесната сума е
платена без основание и подлежи на връщане. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът „Т..“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, оспорва предявения иск при възражения, че ищецът е
потребител на топлинна енергия и дължи цената й, а плащането на сумата не
е на отпаднало основание, тъй като с тази сума са погасени други задължения
на ищеца. Твърди, че ищецът съзнателно е заплатил сума, за която има влязло
в сила съдебно решение, с което е установено, че тя не се дължи, което
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.3 ГПК.
1
Сумата не подлежи на връщане съгласно чл.118 ЗЗД като доброволно
платена. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от представеното влязло в законна сила
Решение от 03.08.2020 г. по гр.дело № 72305/2019 г. на СРС – 175-ти с-в се
установява, че с посоченото решение е признато за установено по предявения
от П. М. Б. срещу „Т..“ ЕАД отрицателен установителен иск, че същият не
дължи на „Т..“ ЕАД сумата 299,62 лв. представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.01.2012 г. – м.04.2013 г. за имот, находящ се в гр. С..,
бул. „М/адрес/, аб. № 123652.
Не е спорно, а това се установява и от представената разписка №
0400014770803853/18.01.2022 г., че на 18.01.2022 г. ищецът е заплатил чрез
“Изи Пей“ в полза на ответното дружество сума от 39,22 лв. по фактура №
36283340 за м.03.2012 г. за имот на адрес - гр.С.., ж.к. „М/адрес/, аб. №
123652.
Представена е и справка за дължими задължения към „Т..“ ЕАД за имот,
находящ се гр.С.., ж.к. „М/адрес/, от която е видна информация за
съществуващо задължение за м.03.2012 г. в размер на 39,22 лв.
По делото са представени още препис от влязло в сила решение от
29.12.1997г., постановено по гр.д. № 1803/1995г. по описа на СРС, 60-ти
състав, по силата на което процесният апартамент е поставен в дял на ищеца
П. М. Б. по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, както и удостоверение за
идентичност на адрес и молба за откриване на партида за процесния имот при
ответното дружество на името на П. Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже пълно и главно, че е заплатил
процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че към момента на
извършване на плащането на сумата е имал съществуващо вземане към ищеца
в посочения или по-голям размер.
От представената разписка се установява, че ищецът е заплатил на
ответника процесната сума на 18.01.2022 г., което не е спорно между страните
по делото.
С влязлото в сила съдебно решение от 03.08.2020 г. по гр.дело №
72305/2019 г. на СРС – 175-ти с-в, е признато за установено, че ищецът не
дължи суми за посочения имот, идентичен с посочения в разписката, като
платената фактура попада в периода, посочен в решението. С влязлото в сила
решение съществуването на дълг на ищеца към ответника е отречено със сила
на пресъдено нещо - поради недоказана доставка на топлинна енергия до
процесния имот за процесния период, а не поради изтекла погасителна
давност, поради което в случая не е налице основанието за задържане на
2
сумата, предвидено в чл. 118 ЗЗД.
При този извод на съда, на преценка подлежат доводите на ответника,
че ищецът е собственик на процесния имот, следователно потребител на
топлинна енергия и във връзка със съществуващи други задължения за
доставена топлинна енергия, ответникът е отнесъл платената сума от 39,22
лв. за погасяването им. Установява се по делото, че ищецът е собственик на
процесния имот, следователно потребител на топлинна енергия за битови
нужди в процесния имот. От друга страна обаче, ответникът не доказа кои
други задължения за топлинна енергия за процесния имот е погасил с
платената от ищеца сума.
Съдът намира, че по делото не е установено твърдяната от ответника
злоупотреба с право от страна на ищеца. Следва да се има предвид, че
отричането на вземане с влязло в сила решение представлява основание за
счетоводно отписване на това вземане в счетоводството на кредитора.
Неотписването му, респективно съществуването му в информационната
система на кредитора, както и в системета на платежните институции, като
„Изи Пей“, създава несигурност у потребителя, която може да се окаже
принуда за плащане на недължими суми, което от своя страна изключва
намерението за злоупотреба с право.
Поради всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото в пълен размер-общо 26,30 лв. (платена държавна такса).
На адв. С. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
предоставената от нея безплатна правна помощ на ищеца в исковото
производство, което според действаща към момента на договарянето Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300
лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена и за разноските в заповедното
производство 25,00 лв. - платена държавна такса от ищеца и 360,00 лв.-
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв. на пълномощника в заповедното
производство – адв. Н.И. (съгласно задължителните указания по прилагането
на закона, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.12).
Ответникът следва да заплати на адв. К.Б. адвокатско възнаграждение за
предоставената от нея безплатна правна помощ на ищеца по ч.гр.д. №
13285/2022 г. по описа на СГС, ВО, IV “Д“ с-в, което според действаща към
момента на договарянето Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 200 лв.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. М. Б. с ЕГН:
3
********** и адрес: гр. С.., УЛ.Г..., общ. С.., обл. С.. (столица) спрямо „Т..“
ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от А.С.А.в, със седалище и адрес на
управление: гр. С.., ул.„Я..“ № 23Б, положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът „Т..“ ЕАД дължи на
ищеца П. М. Б. сумата 39,22 лв. - недължимо платена с разписка
№0400014770803853/18.01.2022 г. сума по фактура № 36283340 за м.03.2012
г., за която с влязло в сила Решение № 167833/04.08.2020 г. по гр.дело №
72305/2019 г. на СРС – 175-ти с-в, е установено, че не се дължи, поради
недоказана реална доставка на топлинна енергия до имот, находящ се гр.С..,
ж.к. „М/адрес/, аб. № 123652, за периода м.01.2012 г. до м.04.2013 г., за която
сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 04.04.2022г. по ч.гр. дело №
3168/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Т..” ЕАД, ЕИК ... , седалище
и адрес на управление-гр.С.., район К.., ул. „Я..” №23Б, да заплати на П. М.
Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.., УЛ.Г..., общ. С.., обл. С.. (столица),
сумата 26,30 лв. - разноски по делото, и сумата 25,00 лв.-разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3168/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С.., ул. „Я..“ № 23Б, представлявано от А.А., да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес на кантората: гр. С.., ул. „Г.., офис – партер, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 300 лв., адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: гр.
С.., ул. „Я..“ № 23Б, представлявано от А.А., да заплати на адв. Н.И., ЕГН
********** с адрес на кантората: гр. С.., ул. „Г.., офис – партер, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 360 лв., адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С.., ул. „Я..“ № 23Б, представлявано от А.А., да заплати на адв. К.Б., ЕГН
**********, с адрес на кантората: гр. С.., ул. „Г.., офис – партер, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200 лв., адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 13285/2022 г. по описа на СГС, ВО, IV „Д“ с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4