№ 363
гр. гр. Лом, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20221620100331 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК №
*********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. И., срещу Т. Д. Ц., ЕГН **********,
от гр. Лом, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник –
потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1166,35 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана
вода, от която: главница 983,01 лв., за периода от 20.09.2018 год. до 15.04.2021 год., и лихви
183,34 лв., към 17.11.2021 год., за периода от 21.10.2018 год. до 17.11.2021 год., съгласно
извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2280/2021 год. на ЛРС (19.11.2021 год.) до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски.
Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от назначеният от съда, при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК,
особен представител на ответника.
В писменият отговор, подаден от особеният представител на ответника, адв. Ц. П.,
МАК се оспорва исковата претенция като недоказана и се иска нейното отхвърляне. Счита,
1
че ищецът не сочи доказателства как е формирана по размер претендираната сума и дали
той самият е изправна страна – как е извършвано отчитането на евентуално потребената
вода. От неоснователността на главния иск следва и неоснователност на претенцията за
лихви.
По делото не се спори, че ответникът е титуляр на партидата при ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена,
която поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана
по основание и размер. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, адв. Ц. Павров, МАК, който счита иска за вероятно основателен.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 2280/2021 год. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн.
чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 879 от 25.11.2021 г. в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника – Т. Д. Ц., за сумата от 1166,35 лв. за
използвана, но незаплатена вода, от които: Главница в размер на 983,01 лв., за периода
20.09.2018 – 14.04.2021 год. и лихва в размер на 183,34 лв., за периода 21.10.2018 год. -
17.11.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2021 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.
направени по заповедното производство.
Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения за абонатен номер
1188033.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане №
153 от 19.01.2022 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на
28.01.2022 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания
срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото
и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на
ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – Т. Д. Ц., с абонатен № 1188033 на
адрес – ******** се установява, че за периода от 20.09.2018 – 15.04.2021 год., същият има
натрупани задължения в размер на 983,01 лв. с ДДС /1166,35 лв. с лихвите/.
От партидната книга на ищеца, открита на 14.09.2009 год. е видно, че за част от
процесния период отчитането е било извършвано според показанията на возомера, а за друга
част от периода количеството изразходвана вода е начислявано служебно, по реда на чл. 23,
ал. 5 ОУ.
От показанията на свид. Т. Н., служител на ищцовото дружество и инкасатор за
адреса на ответника в продължение на 27 години се установява, че докато ответницата
живеела на адреса не е имало проблеми с плащанията, но всяка зима тя отивала при дъщеря
си в гр. Стара Загора, а в дома й оставала да тече вода и така всяка пролет имало натрупано
изразходвано количество вода. Отчитането на показанията на водомера винаги било
извършвано в присъствието на абоната и тя полагала подписите в книгата без възражения.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на дружеството-ищец е
отразено задължението на ответника за абонатен номер 1188033 съгласно показанията на
2
монтиран водомер. За м. Септември 2018 год. са отчетени изразходвани 335 куб.м. вода,
които са разпределени в 5 фактури, а през м. Август 2020 год. са отчетени изразходвани 110
куб.м. вода, разпределени също в 5 фактури. През м. Август 2021 год. също е отчетено
изразходвано по-голямо количество вода – 75 куб.м., разпределени на 4 фактури.
За процесния период 20.09.2018 – 15.04.2021 год. отчетеното изразходвано
количество вода е 558 куб.м., от които заплатени са общо 72 куб.м. и остават незаплатени
486 куб.м. на обща стойност 983,01 лв. Лихвата за забава, начислена от падежа на всяка
фактура до 17.11.2021 год. е общо 304,26 лв.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия
ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
наличието на договор между страните и изпълнението на договора от страна на ищеца за
посоченият по делото период.
С този договор ищецът в качеството си на доставчик се е задължил да достави на
ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда чрез
канализационната си мрежа отпадните води.
На практика, с отговора си ответникът въвежда едно основно възражение: че
претенцията не е доказана по размер.
Това възражение е неоснователно.
В хода на производството се установи от представените писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че титуляр на партидата с абонатен
номер 1188033 е ответницата Т. Д. Ц., което обстоятелство не е спорно по делото
За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, като отношенията между потребителя и
доставчика се регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като предвид наличието на лични
данни на ответника в партидната книга (трите имена, ЕГН, постоянен адрес), партидата е
открита при спазване изискванията на чл. 57 ОУ.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника. Възраженията на ответника се преценяват като
неоснователни.
В случая, ищецът претендира от ответника сумата от 590,81 лева, представляваща
неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 520,71 лв., за периода от
28.09.2015 год. до 27.08.2018 год., и лихви 70,10 лв., към 26.11.2018 год., за периода от
3
29.10.2015 год. до 26.11.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2372/2018 год. на ЛРС
(28.11.2018 год.) до окончателното изплащане.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка 411
„Клиенти” за недобора на частен потребител се установява, че ответникът като абонат на
ищеца има натрупани задължения по партидата си за процесния период в размер на
претендираната главница, като лихвите са установени от вещото лице на 304,26 лв., а не
претенидраните 183,34, като в с.з. вещото лице пояснява, че разликата вероятно се дължи на
различния метод на пресмятане, използван от неговата и на ищеца счетоводни програми.
Тези справки–извлечения за дължимите суми от ответника са документи,
представени от ищеца, в които се удостоверяват изгодни за него факти, поради което съдът
ги цени доколкото не противоречат на заключението на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи отчетените данни от водомерите се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на потребителя или негов
представител, освен ако отчитането става по електронен път.
Такова извлечение за отчитане данните на водомерите е представено за абонатен №
1188033. То съдържа датата на отчитането, изразходваната вода и подпис на лице от
домакинството /в случая на ответника или член на семейството му/ за част от отчетените
суми, а за всички отразени отчитания – и подпис на свидетел /съобразно чл. 21, ал. 4 от ОУ,
които са общоизвестни/.
В случая, размерът на задълженията се установява съобразно правилото на чл. 35 от
Наредба № 4/14.09.2009 год. и съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия на договорите за
ВиК услуги на ищцовото дружество, публикувани на електронната страница на ищеца и
общодостъпни, а именно чрез записване показанията на измервателното устройство.
С оглед на горното, съдът намира, че по делото е доказано наличието на
облигационна връзка между страните, доказаха се и останалите предпоставки за уважаване
на предявеният установителен иск.
Искът се явява основателен и доказан досежно претенцията за установяване
задължението за заплащане на потребената вода за абонатен № 1188033, чиито титуляр е
ответника.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
този абонатен номер дължимата сума за потребена вода е на обща стойност 983,01 лв.
Лихвата за забава, начислена от падежа на всяка фактура до 17.11.2021 год. е общо 304,26
лв.
Ищецът претендира сумата от 1166,35 лв. за използвана, но незаплатена вода, от
които: Главница в размер на 983,01 лв., за периода 20.09.2018 – 15.04.2021 год. и лихва в
размер на 183,34 лв., за периода 21.10.2018 год. - 17.11.2021 год., в който размер искът
следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и
направените по делото разноски.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 550 лв., от които – 25 лв. държавна
такса за заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство, 300 лв. – за особен
представител и 150 лв. за ССЕ.
4
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. Ц., ЕГН **********, от гр.
Лом, че същата дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление –
*******, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. И., сумата от
1166,35 лв. (хиляда сто шестдесет и шест лева, 35 ст.) за използвана, но незаплатена вода, от
които:
Главница в размер на 983,01 лв., за периода 20.09.2018 – 15.04.2021 год. и
Лихва в размер на 183,34 лв., за периода 21.10.2018 год. - 17.11.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2021 год. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2280/2021
год. на ЛРС /, до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Д. Ц., ЕГН **********, от гр. Лом, да заплати на „В и К” ООД, гр.
Монтана, със седалище и адрес на управление – *******, ЕИК № *********, сторените
разноски за заповедното и исковото производство в размер на 550 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5