РЕШЕНИЕ
№……………. 11.03.2022 г. гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен
съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 376 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М.Б.М.
*** срещу Кооперация ЗК„Змеево“, с. Змеево,
община Балчик за заплащане на сумата в
размер на 500 лв., частичен иск за сумата в общ размер от 5 000 лв., представляваща
дължимо арендно плащане за стопанската 2018 /2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; както и сумата в размер на 63 лв., частичен иск от сумата в размер
на 250 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода от 16.04.2020
г. до 20.08.2020 г.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе
предвид направените доводи и възражение, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът твърди, че носител
на правото на собственост на нива с площ от 5, 001 дка, ПИ с идентификатор
31245.115.35 и нива с площ от 40,008 дка, ПИ с идентификатор 31245.115.31 по
кад.карта на с. Змеево.
Неговият праводател и
ответника са сключили договор за аренда на зем.земя от 08.01.2013 г., който бил
прекратен с анекс от 12.01.2018 г.
За стопанската 2018 /2019
г. ответникът не заплатил дължимото арендно плащане, което мотивирало ищецът да
предявени настоящите осъдителни искове.
Ответникът твърди, че е
изправна страна по договора за аренда, както и че заплатил всички дължими суми по
него. Прави възражение за неизпълнение на договорните задължения от страна на
ищеца и възражение за прихващане за сумата в размер на 3 778,16 лв.,
представляваща претърпените от ответника вреди, от които 1 446,55 , представляваща
парична помощ по Схема за единно плащане на площ чрез подаване на декларация по чл. 69 от
ППЗСПЗЗ за стоп.2019/2020 г. и сумата в размер на 2 331, 61 лв., представляваща
разходи във вр. с обработка на зем.земя. В съдебно заседание представя
съобщение от ЧСИ Л.Т.с район на действие – Районен съд-Балчик за запор върху
вземанията, вкл. и арендното вземане.
Правната квалификация на
исковете е по чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Страните не спорят, че
към стопанската 2018/2019 г. са били обвързани от договор за аренда от 08.01.2013 г., по силата на който
страните са уговорили годишния размер на арендното плащане за 1 дка зем.земя да
е 40% от дохода от 1 дка, определен като среден показател на всички обработвани
от арендатора зем.земи. Уговорено е арендното плащане да се извърши след
реализация на производствената продукция и счетоводното приключване на
годината: авансово и при крайно разплащане.
По делото бе извършена и
приета съдебна експертиза, вещото лице по която установи, че размерът на
обработваните от кооперацията зем.земи е 19 082,10 дка. Средният доход от
всички обработвани от ответника зем.земи за процесната стопанска година, е в
размер на 199,16 лв.
Средният размер на
дължимото арендно плащане на арендодателя за стопанската 2018/2019 г., вещото
лице определя на 54,56 лв. на дка, съобразно чл. 6 и чл. 13 от договора за
аренда, или общо 2 455,69 лв.
Няма данни по делото и в
счетоводството на ответника да е заплатена дължимото арендно плащане по отношение
на арендуваните земи за стопанската 2018/2019 г.
При извършване на
експертизата, вещото лице се е водело от документите предоставени от ответника.
Размерът на дължимото арендно плащане е съобразено и с материалните разходи. Констатирано
е, че материалните разходи се водят извънсчетоводно, което не е нарушение на
закона, но не е препоръчително с оглед прегледност и откритост.
Страните са договорили
падеж на плащанията – след реализацията на произведената продукция и
счетоводното приключване на годината. Стопанската
година приключва на 31.12.
На тази дата вземането
става изискуемо.
С оглед изложеното, съдът
намира, че ищецът доказа главно и пълно вземането си за арендно плащане за
стопанската 2018/2019 г.
Ищецът е предявил
частичен иск за сумата в размер на 500 лв., представляваща арендно плащане за
стопанската 2018/2019 г., който съобразно изложението следва да се уважи.
Предявен е и кумулативно
обективно съединен иск за заплащане на сумата в размер на 63 лв., частичен иск
от сумата в общ размер на 250 лв. представляваща договорна неустойка за забава
за периода от 16.04.2020 г. до 20.08.2020 г.
Съобразно чл. 11 от
договора между двете страни, при забавяне на арендното плащане след 15.04. на
календарната година, следваща изтеклата стопанска година, арендаторът дължи
неустойка на арендодателя в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден, но не
повече от 5 % общо годишно.
Вещото лице определи
дължимата неустойка в размер на 122,78 лв.
Ищецът е предявил иск за сумата
в размер на 63 лв., като частичен иск от общо 250 лв. В този размер искът
следва да се уважи.
По
отношение на направеното възражение за прихващане със сумата в размер на 3
778,16 лв., от които 1 446,55 лв., представляваща пропусната полза - парична
помощ по Директни плащания СЕПП и
сумата в размер на 2 331, 61 лв., представляваща разходи във вр. с обработка на
зем. земя:
Вещото лице по
извършената съдебна експертиза, която съдът приема като обективно и компетентно
изготвена установи, че стойността
на необходимите дисковане, сечак, тор, обеззаразени семена, необходимо гориво,
работна заплата, амортизация на механизация за обработваните 45, 008 дка за
следващата стопанска година се равнява на 46,17 лв. на дка. Или 2 078,71 лв.
В ТР № 3/12.12.2012 г. на
ОСГК на ВКС е изяснено, че пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това
и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
В настоящото производство
ответникът не доказа по категоричен начин сигурното получаване на помощи по
СЕПП, както и че отговаря на условията за подпомагане по отношение на тези
имоти. От друга страна тези помощи биха били относими към процесните земи.
Получаването на помощи по СЕПП е свързано с декларирането на земята, което
следва да се извърши от земеделския стопанин – ответника по делото.
От показанията на
свидетеля П.А.П., земеделски стопанин, става явно, че той е извършил оранта на
процесната зем.земя. Според свидетеля за стопанската 2018/19 г., ответникът
обработвал земята и засял слънчоглед. В края на стопанската година състоянието
на земята на ищеца включвала съборен слънчоглед и пръчки, сечка. Друга обработка
липсвала. Имотите били трасирани с маркиращи колчета. Свидетелят заяви, че
извършил първите обработки за стопанската година извършени от него някъде по
средата на месец октомври. За
стопанската 2019/2020 г. ищецът, подпомогнат от свидетел засял царевица.
От показанията на
свидетеля Ю.А.А., работещ в ответната кооперация като водач на
селскостопански машини от 2007 г., става
явно, че за стопанската 2018/2019 г., кооперацията е отглеждала слънчоглед
върху процесните зем.земи. След прибиране на реколтата, свидетелят торил
земята, но заявяла, че кооперацията е направила сечка на растителните отпадъци, дискова три пъти и
приготвила земята за сеене на пшеница, при което се констатирало, че земята е
оградена с колчета и сеитба не се извършила.
При анализ на показанията
на свидетелите, като се отчете тяхната противоречивост и евентуална
предубеденост, с оглед служебната зависимост на втория свидетел с ответната
кооперация, съдът приема, че ответникът не проведе пълно доказване на
вземанията си относно претендираната пропусната полза и нанесени вреди.
Възражението за
прихващане като неоснователно следва да се остави без уважение.
Направеното възражение,
че върху вземането е наложен запор от частен съдебен изпълнител няма отношение
към основателността на исковете, а към тяхното изплащане, което е предмет на
друго производство.
Ответникът претендира
разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация ЗК„Змеево“, с.
Змеево, община Балчик да заплати на М.Б.М. ***
сумата в размер на 500 лв.(петстотин
лева), частичен
иск за сумата в общ размер от 5 000 лв., представляваща дължимо арендно плащане
за стопанската 2018 /2019 г. по договор за аренда от 08.01.2013 г. относно
следната земеделска земя: нива с площ от 5, 001 дка, ПИ с
идентификатор 31245.115.35 и нива с площ от 40,008 дка, ПИ с идентификатор
31245.115.31 по кад.карта на с. Змеево, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата в размер на 63 лв.(шестдесет и
три лева), представляваща
частичен иск от сумата в размер на 250 лв., представляваща договорна неустойка
за забава върху вземането за арендно
плащане за стопанската 2018/2019 г. за периода от 16.04.2020 г. до 20.08.2020
г.
ОСЪЖДА
Кооперация ЗК„Змеево“, с. Змеево, община Балчик да заплати на М.Б.М. *** сумата
в размер на 225 лв. (двеста
двадесет и пет лева),
представляваща направените по делото съдено- деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:...............