Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 29.05.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание
на тридесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Милена Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №8441 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц.И.Ц. и М.Г.Ц. срещу „З.О.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Ц.Ц. сумата от 90000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, а на М.Ц. сумата от 72000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 28,02,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на произшествието – 28,02,2016год. до окончателното изплащане на вземанията.
Излагат се доводи, че на 28,02,2016год., около 18:40 часа, в гр. Ловеч, на ул. „Княз Имеретински“, в района на кръстовището с ул. „******“, до входа на магазин „Лидъл“, лек автомобил, с марка „Мерцедес Е280“, с рег. № ******, управляван от Л.В.Х., нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с превишена скорост в насрещната лента, удря автомобил, управляван от ищеца Ц.Ц.. Пътник в автомобила е и ищцата М.Ц.. Вследствие на процесното произшествие на ищците са причинени неимуществени вреди подлежащи на обезщетение. Поддържа се, че с влязло в сила споразумение, постановено по НОХД № 42 от 2017год. по описа на Ловешки районен съд, ІІІс-в, НК, водачът-Л.В.Х. е признат за виновен за процесното ПТП. Навеждат се доводи, че гражданската отговорността на делинквента е застрахована при ответното дружество. Депозирана е молба за извънсъдебно уреждане на спора, по която ответното дружество е предложило обезщетение, което ищците намират за недостатъчно.
Съобразно изложеното моли исковите претенции да
бъдат уважени като основателни.
Претендират разноски.
Ответникът-ЗАД ОЗК З.АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътното произшествие. Поддържа да липсват доказателства причинените увреждания да са във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, тъй като част от тях са в резултат на предходни заболявания на ищеца. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Ц.Ц., който нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДВП, като е карал с несъобразена скорост и без да поддържа непрекъснат контрол върху автомобила. Сочи на нарушение и на чл.137а от ЗДВП поради непоставен обезопасителен колан. Идентичен довод за нарушение на чл.137а от ЗДВП е релевиран и за ищцата М.Ц.. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираните обезщетения. Сочи извънсъдебно да е изплатено обезщетение за ищеца Ц.Ц. в размер на 10000,00лв., а на ищцата М.Ц. – 8000,00лв. Оспорва началния момент, от който следва да се начислява законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 28,02,2016год.,
около 18,00часа, в гр.Ловеч, в района на кръстовището на ул.Княз
Имеретински и ул.******, в района на магазин „Лидъл“, между МПС
лек автомобил, с марка „Мерцедес
Е 280, с рег. № ******, управляван от Л.В.Х. и лек автомобил, с марка Опел, модел Вектра, с рег.№ З., управляван
от Ц.И.Ц.. При произшествието са
пострадали водачът на лек автомобил Опел -Ц.Ц. и пътник в същия автомобил М.Ц..
В този смисъл констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10/29,02,2016год., съставен от органите на
МВР, ОД на МВР –гр.Ловеч.
С определение постановено на 23,01,2018год.
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС Мерцедес Е 280, с
ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното
по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило в гр. Ловеч на ул. „Княз Имеретински”, в кръстовището
с ул. „******” като ул.„Княз Имеретински” се състои от едно платно и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с
добра метеорологична видимост, а
кръстовището е регулирано с пътни знаци, като ул. Княз Имеретински, е с
предимство. Лек автомобил „Мерцедес” се е движил по ул. „Княз Имеретински"
в дясната пътна лента с посока от центъра на гр. Ловеч към изхода на града със
скорост на движение 55 км/ч. и приближавайки към кръстовището с ул. „******”,
като в същото време, лек автомобил „Опел“ се е движил по ул. ****** от ляво на
дясно за посоката на лек автомобил Мерцедес. Преди да достигне до кръстовището,
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в пътната лента за насрещното му
движение. В същия момент водачът на автомобил -Опел е навлязъл в кръстовището
от ляво на дясно за посоката на движение на МПС Мерцедес, при което е последвал
удар между двете МПС и се е реализирало пътнотранспортно произшествие. От
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективните действия
на двамата водачи, които са навлезли в
кръстовището по едно и също време. В момента на удара лек автомобил Мерцедес се
е движил в пътната лента за насрещно
движение, а лек автомобил Опел е
навлязъл в кръстовището от път без
предимство.
Скоростта
на движение на автомобил Опел е около 15км.ч, която е по-ниска от максимално
разрешената за населеното място. Процесният автомобил Опел е фабрично оборудван
с колани за всички места за пътници
включително на задна седалка, които принципно са ефективни при челен удар. В
конкретния случай удара е страничен като на пътниците в автомобила са действали инерционни сили,
предизвикали движение в посока надясно по посоката на движение на
автомобила. Водачът на лек автомобил Опел е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП в случай, че не е предприел навлизане в кръстовището като е
имал възможност да забележи
приближаващия го от дясно автомобил
Мерцедес.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът Ц.Ц.
е получил следното травматично увреждане:
-Травматично счупване на 3 до 11 ребра в дясно, с размествания, с
деформация/хлътване на гръдния кош/, обусловило затруднение движенията на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
-Травматично счупване на дясна ключица и дясна лопатка, обусловило
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
-Контузионен бял дроб, с хемопневмоторакс в дясно /излив на кръв и
въздух в дясната гръдна половина/, с последващо усложнение, плеврален
емпием-абцес и сепсис, причинили на пострадалия разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Придружаващите заболявания на ищеца
са хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, НИЗД.
По спешност са
извършени консултации с ортопед,
пулмолог, ендокринолог, кардиолог и анестезиолог. Проведена е оперативна
интервенция на 07,03,2016год.-торакопункция декстра-без евакуация на сангвис, операция
на 09,03,2016год.-торакоцентеза, с местна анестезия, 6-то междуребрие в
дясно по предна аксиларна линия,
евакуация на 1000мл. кръвениста течност и е поставен тръбен торакален дрен. Пострадалия е изписан
след проведеното консервативно лечение и оперативна интервенция и е насочен към
болнично заведение с по–висока компетентност. В периода от
15,03,2016-30,03,2016год. е
хоспитализиран в УМБАЛ -Плевен с
диагноза сепсис, плеврален емпием,
политравма. Отново е извършена оперативна интервенция на 16,03,2016год. с
венозна анестезия –реторакоцентеза в дясно, сакрификация на плевра, дренаж 1.
Пострадалата М.Ц. е получила следните
травматични увреждания:
-Счупване на шийката на дясна бедрена кост с разместване и
операция-частична подмяна на дясната тазобедрена става, обусловило трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
-Счупване на долното рамо на срамната кост в дясно, обусловило трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок от 2-3 месеца
-Счупване на 5-то ребро вдясно, обусловило временно и неопасно разстройство
на здравето.
Констатирани
са придружаващи заболявания –хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, мозъчносъдова болест,
счупване на ребро закрито. Извършена е оперативна интервенция на 08,03,2016год.
за частична смяна на тазобедрена става. На
17,02,2017год. е установено увредено общо състояние придвижва се
трудно с ПС, след поставяне на
ортопедичен имплант на ДТБС.
Възстановителен период от получените
травматични увреждания за ищеца Ц. е 6-7 месеца като деформацията на гръдната
клетка с хлътване в дясно, плевралните сраствания от възпалителния процес имат
траен характер. При ищцата М.Ц.
възстановителния процес е около 1 година. Смяната на тазобедрената става има
пожизнен характер. Всички констатирани увреждания при пострадалите са в причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие-вътреавтомобилна травма при удар от
друг автомобил, и съприкосновение на телата на пострадалите с детайли от
интериора на купето. Становището на съдебномедицинската експертиза сочи предвид
получените увреждания, въпреки липсата на коланна травма при двамата пострадали
същите вероятно да са били с поставен предпазен колан. И при ползване на
обезопасителен колан ищците биха могли
да получат описаните травматични увреждания предвид характера на произшествието
страничен удар с друг автомобил.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.В.Ц., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищците неимуществени вреди.
По делото са ангажирани показанията на свидетеля Л.Х.-водач
на лек автомобил Мерцедес, от които се установява М.Ц. при ПТП да е била с поставен
предпазен колан.
Видно от протокол от проведено съдебно заседание от
16,02,2017год. по НОХД №42/2017год. по описа на Ловешки районен съд, ІІІ
наказателен състав, се установява да е
одобрено споразумение, с което Л.В.Х. е
признат за виновен в това, че 28,02,2016год., около 18,00часа в гр.Ловеч, при
управление на МПС Мерцедес Е 280, с рег.№*****нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.21, ал.1 от ЗДВП, чл.25, ал.1 от ЗДВП и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц. И.Ц. и
М. Г. Ц.-престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2,
вр.ал.1, б.“б“, пр.2 и чл.342 от НК.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед приложеното
влязло в сила споразумение и на основание чл.300 от ГПК, съдът приема за
установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил
мерцедес Е 280 –Л. В. Х., който нарушил чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДВП, 21, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДВП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото З.ължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При
определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице Ц.И.Ц. се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 70000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Счупване на 3-до 11 ребра
вдясно, с размествания, с деформация/хлътване на гръдния кош/, травматично
счупване на дясна ключица и дясна лопатка на десен горен крайник, контузионен
бял дроб, с хемопневмоторакс в дясно, последващото усложнение –плеврален
емпием-абсцес и сепсис, причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота, общия възстановителен период за
причинените увреждания от около 6-7 месеца, последиците
в психологически план –всяко участие в ПТП е свързано с негативно
психоемоционално преживяване, стрес и безпокойство. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на 07,03,2016год., 09,03,2016год. и
16,03,2016год., обстоятелството, че пострадалият е бил обездвижен за период от около
2,5 месеца, в който безспорно се е нуждаел от грижи и помощ в ежедневието си.
Следва да бъдат кредитирани и свидетелските показания сочещи, че и към момента
на приключване на устните състезания пострадалия все още изпитва болки и проблеми с дишането, като безспорно не е така
деен, както преди инцидента. Съобрази се и възрастта на пострадалия -82години
към датата на ПТП/ която е утежняващ фактор
за самото възстановяване/, както и икономическата конюнктура в
страната и лимитите на ГО за релевирания период. Предвид изложеното, съдът намира,
че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост
съобразно чл.52 от ЗЗД. Съдът не кредитира показанията на св.Ц. в резултата на ПТП Ц. да е поучил диабет, тъй
като по делото липсват медицински заключения в тази насока.
Релевираното възражение от ответната страна за
съпричиняване предвид нарушение на чл.137а от ЗДВП, поради непоставяне на
обезопасителен колан е неоснователно. В този смисъл становището на
съдебномедицинската експертиза сочещо на възможността да бъдат получени
констатираните увреждания и при поставен предпазен колан.
От друга страна настоящия състав намира
релевираното възражение за съпричиняване от страна на ищеца предвид нарушение на правилата за движение по
пътищата да е основателно. Видно от заключението на съдебнотехническата
експертиза се установи, причина за настъпване на ПТП да е и поведението на
водача Ц., който не пропуснал движещия се по път с предимство автомобил,
управляван от Л. Х.-нарушение на чл.47 от ЗДВП. Установеното съизвършителство за
реализиране на деликта следва да бъде отчетено при определяне на дължимото
обезщетение. Действително, когато увреждането е причинено от неколцина същите
отговорят при условията на чл.53 от ЗЗД спрямо увреденото лице, каквато е
отговорността на застрахователите им. В конкретната хипотеза се установява
ищецът освен правоимащо лице да е и делинквент, доколкото видно от СТЕ също е
допринесъл за настъпване на ПТП, поради нарушение на чл.47 от ЗДВП-не пропуснал на кръстовище движещо се по път
с предимство моторно превозно средство. Ето защо при съобразяване на приноса
на ищеца към увреждането, което настоящия състав определя на 50% дължимото
обезщетение се следва в размер на
35000,00лв., в който размер исковата претенция е основателна. От дължимото
обезщетение на осн.чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде приспаднато и извършеното
в хода на делото плащане на обезщетение в размер на 10000лв.,/ изявление на
ищеца в молба от 02,10,2017год.-стр.55/ или обезщетението за неимуществени
вреди се следва в размер на 25000,00лв. като за разликата до предявения размер
от 900000лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
поради частично погасяване.
При преценка дължимото обезщетение за М.Г.
Ц., съдът съобрази получените
травматични увреждания - Счупване на шийката на дясна бедрена кост с разместване и операция, при
която е извършена частична подмяна на дясната тазобедрена става, счупване на
долното рамо на срамната кост в дясно, счупване на 5-то ребро вдясно, обстоятелството, че пострадалата е била принудително
обездвижен за период от около 6 месеца, в който безспорна е нуждата от грижи в
ежедневието, необходимо да бъдат полагани от друго лице, възрастта на пострадалата - 80г. към датата на ПТП / утежняващ
фактор за самото възстановяване /, както и последиците в психологичен план /при
всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
план/, фактът, че към датата на приключване на устните състезания лицето не се
придвижва самостоятелно, а само с помощни средства и общия възстановителен
период от около 1 година. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът
намира, че обезщетение в размер на 60000,00лв. отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. На осн.чл.235, ал.3 от ГПК от същото следва да бъде приспаднато
платеното в хода на делото обезщетение в размер на 8000лв. или дължимото
обезщетение се следва в размер на 52000лв.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а
именно, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Тези твърдения се опровергават от гласните доказателства на свидетеля Х..
Дори да се приеме посочения факт за установен, то заключението на СМЕ сочи
получените травматични увреждания да биха могли да се получат и при ползване на
предпазен колан. Ето защо възражението е недоказано съобразно правилата на
чл.154 от ГПК.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 12,05,2017год.
е дължима от 13,08,2017год. до изплащане на
вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер от 3138,00лв., от които 3080,00лв. -д.т. и
58,00лв. от общо 100,00лв.-разноски за СЕ.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 307,50лв., от общо 750,00лв.,
от които 500,00лв.-в.л., 200,00лв.-юрк.възнаграждение./Депозит за свидетел в
размер на 50,00лв., съдът не съобрази, тъй като подлежи на възстановяване
поради неусвояване/.
На адв.Г. Д. на осн. чл.38, ал.2 от З.в. не се
следва адв.хонорар, тъй като по делото не е представен договор за правна защита
и съдействие, от който да е видно как е уговорено процесуалното
представителство.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Ц.И.Ц., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 25000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 28,02,2016год. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 13,08,2017год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 25000лв. до пълния предявен размер от 90000,00лв. като
неоснователна и поради плащане, както и за обезщетение за забава от 28,02,2016год.
до 12,08,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.“О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на М.Г.Ц., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 52000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 28,02,2016год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
13,08,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 52000лв.
до пълния предявен размер от 72000,00лв. като неоснователна и поради плащане, както
и за обезщетение за забава от 28,02,2016год. до 12,08,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 3138,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА М.Г.Ц., с ЕГН ********** и Ц.И.Ц., с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: *** да заплатят
на ЗАД“О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 307,50лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: