№ 22418
* 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ив. Кратункова
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело №
20251110130415 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Д. Д., К. Д. Д., К. К. Я. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат следните вземания:
2984,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г., до 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
387,31 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 90,79 лева цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 24.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
19,66 лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2022 г. до 17.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС. Вземането се
претендира при квоти 4/6 за К. Я. и по 1/6 за ответниците А. Д. и К. Д..
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между ищеца и
ответниците по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г. топлинна енергия, а потребителите не заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците дават становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорват същите по размер, но е оспорено
наличието на облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество.
Претендират разноски за производството.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
1
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
В проведеното на 13.10.2025 г. о.с.з., с оглед становището на страните, съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е доставил до
процесния имот топлинна енергия на претендираната стойност, както и че дължимите
законни лихви и суми за дялово разпределение са в сочените от ищцовото дружество
размери. Според между страните е въпросът относно наличието на облигационна връзка
между тях.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В настоящия случай по делото е представено писмо, изходящо от Столична община,
район Младост, адресирано до ищеца, от 16.02.2018 г. /л.15/, в което е посочено, че ап. ***, е
продаден с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.07.1992
г. на К. К. Я. и Д.И. Д..
Представена е справка от 30.11.2018 г. за роднини на Д.И. Д. /л.16/, видно от която
лицето е починало на 29.10.2011 г., като негова съпруга е К. К. Я., син – А. Д. Д. и син К. Д.
Д..
По делото е постъпило писмо от Столична община, район Младост /л.67/, към което е
приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.07.1992
г. /л.68/. Видно от представения договор, на 23.07.1992 г. К. К. Я. и Д.И. Д., въз основа на
заповед 2796/24.03.1991 г., са закупили ***
Макар по делото да липсват данни относно това дали към момента на закупуване на
имота, лицата са се намирали в брак, то от съвпадението на фамилните имена на купувачите
2
може да се направи извод, че същите са били в брак. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на
действащия Семеен кодекс правилата относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. В конкретния
случай съдът приема, че заварени бракове са всички бракове, сключени до влизане в сила на
действащия Семеен кодекс. Ето защо съдът достига до извода, че процесният имот е
придобит в режим на СИО, като след смъртта на Д.И. Д., СИО е прекратена върху
процесния имот и е възникнала обикновена съсобственост. С оглед така изложеното, К. К.
Я. се легитимира като собственик на ½ от имота, а останалата ½ е наследена от
наследниците на Д.И. Д.: А. Д. Д. /син/, К. Д. Д. /син/, К. К. Я. /съпруга/. Квотите в
съсобствеността с оглед изложеното, са както следва: К. К. Я. – 4/6, А. Д. Д. -1/6 и К. Д.
Д. – 1/6.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че този извод остава непроменен,
дори да се приеме, че към момента на закупуване на имота, лицата К. К. Я. и Д.И. Д., не са
били в брак. Това е така, доколкото в Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ, като купувач фигурира и К. К. Я., като не са посочени конкретни ид.ч. от
имота. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че облигационно отношение за доставка
на ТЕ през процесния период е съществувало между ищеца и ответниците, които се явяват
купувачи на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Т.С.“ ЕООД. По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С.“ ЕООД при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ
по чл. 139в ЗЕ.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. Както беше посочено по-горе
ответниците не оспорват, че ищецът е доставил ТЕ до процесния имот на претендираната
стойност. Ответницате не доказват плащане на претендираните суми, поради което следва
извода, че искът за главница за ТЕ, е основателен и следва да се уважи изцяло, като
ответниците дължат съобразно квотите си в съсобствеността, сумите както следва:
А. Д. Д. – 1/6 или сумата от 497,41 лв.;
К. Д. Д. – 1/6 или сумата от 497,41 лв.;
К. К. Я. 4/6 или сумата от 1989,65 лв.
Ответниците не оспорват, че е извършена услуга дялово разпределение на
претендираната в исковата молба стойност, но оспорват стойността на същата да е дължима
на ищеца. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като
3
възложител и „Т.С.” ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, каквито са ответниците. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не се оспорва от
ответниците. Ответницате не доказват плащане на претендираните суми, поради което
следва извода, че искът за главница за услуга дялово разпределение, е основателен и следва
да се уважи изцяло, като ответниците дължат съобразно квотите си в съсобствеността,
сумите както следва:
А. Д. Д. – 1/6 или сумата от 15,13 лв.;
К. Д. Д. – 1/6 или сумата от 15,13 лв.;
К. К. Я. – 4/6 или сумата от 60,53 лв.
Ответниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност във
възраженията подадени срещу издадената заповед за изпълнение. Задълженията за
заплащане стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са
налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен
в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението е подадено на
24.02.2025 г., когато е прекъснат давностният срок.
С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети
нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г.
Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая началната дата на претенцията на ищеца е м.05.2022 г.
Предвид датата на предявяване на иска, в случая претенциите на ищеца не са погасени по
давност, поради което и възражението се явява неоснователно. Съдът намира, че
претенцията за услуга дялово разпределение, също не е погасена по давност, доколкото
началният период на претенцията също е м.05.2022 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: претенцията за мораторна лихва
върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия се явява основателна,
поради следните съображения: за исковия период са действали общите условия одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците не доказват
погасяване на задълженията на падежа. Доколкото не е спорно, че размерът на претенцията
за мораторна лихва възлиза на претендирания такъв от ищеца, то следва извода, че искът е
основателен и следва да се уважи в заявения размер, като ответниците дължат съобразно
квотите си в съсобствеността, сумите както следва:
А. Д. Д. – 1/6 или сумата от 64,55 лв.;
К. Д. Д. – 1/6 или сумата от 64,55 лв.;
К. К. Я. – 4/6 или сумата 258,21 лв.
4
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: в общ размер на 75,00
лв. (от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение). С оглед уважената част от исковете, К. К. Я. дължи 49,72 лв.; А. Д. Д.
12,43 лв. и К. Д. Д. – 12,43 лв.
Ищецът претендира разноски за исковото производство, както следва: 139,29 лева за
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
/определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна сложност на
делото/. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК, К. К. Я.
дължи 158,63 лв.; А. Д. Д. 39,66 лв. и К. Д. Д. – 39,66 лв.
Ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът А. Д. Д. претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 400,00,
като представя и доказателства за сторени такива /л.71/. Съобразно отхвърлената част и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2,25
лв.
На останалите двама ответници К. К. Я. и К. Д. Д. им е оказана безплатна правна
помощ от адв. К.П.Г., САК, с адрес ***. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и
фактическа сложност, проведени са две открити съдебни заседания по делото, без да са
събирани гласни доказателствени средства или експертни заключения. Предвид изложеното
съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. К.П.Г. за предоставена безплатна
правна помощ на ответниците в размер на сумата от 800,00 лв. /по 400,00 лв. за оказана
безплатна правна помощ на всеки ответник/. Съобразно отхвърлената част на адв. К.П.Г.
следва да се присъдят разноски в общ размер на 4,51 лв. (2,26 лв. за оказана безплатна
правна помощ на К. К. Я. и 2,26 лв. за оказана безплатна правна помощ на К. Д. Д.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: * ***, срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес * ***,
К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес * ***, К. К. Я., ЕГН **********, с адрес * ***, всичките
ответници с настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че:
А. Д. Д. ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД следните суми: 497,41 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г., до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64,55 лева мораторна
5
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 15,13 лева цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС,
179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,27 лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022
г. до 17.02.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС, 179-ти състав;
К. Д. Д. ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД следните суми: 497,41 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г., до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64,55 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 15,13 лева цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС,
179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,27 лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022
г. до 17.02.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС, 179-ти състав;
К. К. Я. ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1989,65 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г., до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 258,21 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 60,53 лева цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
24.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС,
179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,11 лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022
г. до 17.02.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12,43 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 39,66 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12,43 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 39,66 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. К. Я., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,72 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 158,63 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 да заплати на А. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 2,25 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. да
заплати на адв. К.П.Г., САК, с адрес ***, сума в размер на 4,51 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на К. К. Я.
и К. Д. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7