Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                     2020г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията М.Х.

гражданско дело № 15278 по описа за 2013г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Л.А.К., действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Б.Б., срещу В.Т.Д., Л.Ц.Д., И.Т.И. и Л.В.И., А.Р.А., П.Р.А., и  „И.И.“ ЕООД, за установяване в отношенията между страните наличието на престъпно обстоятелство – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. и два броя декларации с рег. №№ 1492 и 1493/14,02,2001г., всички на нотариус М.Е., с рег. № 140, и престъпление измама, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, извършени от ответника В.Т.Д., с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр. чл.  316, вр. чл. 309 НК и Раздел ІV от НК, както и за присъждане на сумата 80000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания причинени в резултат на престъпното поведение, както и за присъждане на сумата 102000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на продаденото и с Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/2001г. имущество, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Твърди, че по силата на дарения обективирани в н.а. № 49/02,04,1986г. и  н.а. № 169/25,08,1994г. е собственик на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, ет. 1, вх. „А“, в сграда на ЖСК „*******“, бл. 20, ул. „*******, м-ст „И. ***.

Към края на 2001г. непозната жена, която идвала в домът и от 2000г. и се представяла за социална работничка, я убедила да и даде оригиналните си нотариални актове за собственост върху АПАРТАМЕНТ № 1, както и да се подпише върху четири празни бели листа с обяснението, че са и необходими за да и отпусне парична помощ, както и да изготви служебни отчети.

С н.а. № 23/07,03,2001г. ответникът В.Т.Д. представяйки се за неин пълномощник прехвърлил сам на себе си собственият и имот АПАРТАМЕНТ № 1, като при сделката представил Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. и два броя декларации – Декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние с рег. № 1493/14,02,2001г. и  Декларация при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и наследяване по чл. 226, ал. 1 от ДПК с рег. № 1492/14,02,2001г., всички на нотариус М.Е., с рег. № 140.

Твърди, че поради изтичане на предвидената по закон давност е прекратено наказателното преследване образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, поради което настоящото производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК е допустимо.

Твърди, че претърпяла имуществени вреди в резултат на престъпното деяние на ответника В.Т.Д., изразяващи се в стойността на продаденото жилище, както и неимуществени вреди, болки и страдания, отрицателни преживявания – страх от бъдещето, стрес, усещане за безнадежност.

Ответниците в срока за отговор изразяват становище за недопустимост, а в отношение на евентуалност за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр. чл.  316, вр. чл. 309 НК и Раздел ІV от НК за допустими на основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр. чл. 24, ал. 1, н. 3 НПК, предви наличието на влязло в сила Определение от 17,10,2011г. постановено по НЧД № 18669/2011г. на СРС, с което е потвърдено Постановление на СРП от 29,08,2011г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 781/2001г. по описа на 04 ТО-ССлС, пр.пр. № 23868/2001г. на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК. 

За да се приеме, че предявените искове за установяване на престъпно обстоятелство с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр. чл.  316, вр. чл. 309 НК и Раздел ІV от НК са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, наличието на престъпление, както следва: че В.Т.Д. при осъществяване на сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 23/2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, с която в качеството на пълномощник на ищцата като продавач, е прехвърлил сам на себе си собствеността върху имот: АПАРТАМЕНТ № 1, съзнателно, при условията на пряк умисъл се е ползувал от неистински документ – Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. и два броя декларации с рег. №№ 1492 и 1493/14,02,2001г., всички на нотариус М.Е., с рег. № 140, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.  316, вр. чл. 309 НК, с елементите му от обективна и задължително от субективна страна. Вината не се предполага. Тя следва да бъде установена главно и пълно.

Второто от твърдяните престъпления е измама. В исковата молба се твърди, че В.Т.Д. е използвал неистински документи –пълномощно и декларации съставени от трето лице, с цел да придобие за себе си собственият на ищцата недвижим имот. Не се твърди, че сам В.Т.Д. е въвел ищцата в заблуждение с измамливи действия с цел да набави за себе си имотна облага увреждайки ищцата. При това положение съдът приема, че твърдяното престъпление е не измама по чл. 209 НК, а документна измама по чл. 212, вр. чл. 209 НК.

За да се приеме, че осъществено престъпление по чл. 212, вр. чл. 209 НК ищцата следва да установи главно и пълно, че В.Т.Д. съзнателно, при условията на пряк умисъл, въвеждайки я в заблуждение относно основанието, поради което следва да се разпореди със собственият си имот и в резултат на създадената от него у нея погрешна представа за действителното основание за разпореждането, чрез използуване на неистински документи е получил без правно основание, посредством осъществената сделка покупко продажба собственият и недвижим имот с намерение да го присвои, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, вр. чл. 209 НК, с елементите му от обективна и задължително от субективна страна. Вината не се предполага. Тя следва да бъде установена главно и пълно.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете.

Съдът намира, че второто от твърдяните престъпления – документна измама не е установено. Това е така, т.к. в исковата молба не се твърди, а и не е доказано, че В.Т.Д.  е въвел ищцата в заблуждение относно основанието, поради което следва да се разпореди със собственият си имот и в резултат на създадената от него у нея погрешна представа за действителното основание за разпореждането е осъществил сделката, довела до присвояване на АПАРТАМЕНТ № 1. Твърденията и установените факти и обстоятелства са в посока, че трето лице – неизвестна жена е въвела в заблуждение ищцата относно необходимостта да постави подписа си върху празни листи, което е действие насочено към съставяне на неистинските документи. Изложеното е достатъчно за да се приеме, че изпълнителното деяние на  престъплението по чл. 212, вр. чл. 209 НК, с елементите му от обективна и субективна страна не е осъществено.

Осъществено е изпълнителното деяние по чл.  316, вр. чл. 309 НК:

С Определение № 83/04,02,2019г. постановено по гр.д. № 3759/2018г. на ВКС не е допуснато до касационна обжалване въззивно решение на СГС № 1825/2018г., по гр.д. № 3/2017г., с което е потвърдено Решение № 12247/02,08,2016г. по гр.д. № 44396/2011г. на СРС. С влязлото в сила на 04,02,2019г. Решение № 12247/02,08,2016г. по гр.д. № 44396/2011г. на СРС е призанато за установено по отношение В.Т.Д. и Л.А.К., че пълномощно рег. № 1491/14,02,2011г. по описа на нотариус М.Е., с което Л.А.К. е упълномощила В.Т.Д. да се разпореди със собсвения и недвижим имот в бл. 29 на ЖК „И. Вазов“ е неистински документ, на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.

Съдът е обвързан със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 12247/02,08,2016г. по гр.д. № 44396/2011г. на СРС. Същото е задължително и за страните участвали в производството довело до постановяването му. Задължително е и за останалите ответници в настоящото производство - Л.Ц.Д., И.Т.И. и Л.В.И., А.Р.А., П.Р.А., и  „И.И.“ ЕООД, т.к. те безспорно и видно от събраните писмени доказателства са правоприемници на В.Т.Д.. Поради изложеното и въз основа решението съдът приема за установено, че Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140 е неистински документ.

Ответникът В.Т.Д. не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че между него и ищцата са съществували взаимоотношения и постигнати съглашения във връзка с упълномощаването му да осъществи от името на първата и в своя полза сделка покупко продажба на собственият и имот – АПАРТАМЕНТ № 1. При това положение и т.к. е установено, че Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. е неистински документ съдът приема, че В.Т.Д. при осъществяване на сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 23/2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, с която в качеството на пълномощник на ищцата като продавач, е прехвърлил сам на себе си собствеността върху имот: АПАРТАМЕНТ № 1, е действал съзнателно, при условията на пряк умисъл, ползвайки се от неистински документ – Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. 

Съобразно изложеното съдът приема, че ищецът е установил главно и пълно, че В.Т.Д. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.  316, вр. чл. 309 НК, с елементите му от обективна и субективна страна. Следователно искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и подлежи на уважаване.

За да се приеме, че са основателни исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние - действие или бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се презумира до доказване на противното.

В тежест на ответника В.Т.Д. е да установи възраженията си по исковете.

При сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 23/2001г. В.Т.Д. е прехвърлил в своя полза, действайки в качеството на пълномощник на ищцата, като продавач собствеността върху  притежаваният от нея недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 1. Осъществена е продажба на чужда вещ. Тя не е нищожна, но не произвежда вещноправни последици. Следователно независимо от извършването и продавачът Л.А.К. не е загубила собствеността върху имота, а купувачат не е станала собственик. Изложеното обосновава извод, че имуществена вреда – претърпяна загуба в твърдяният размер от 102000,00лв., изразяващи се в стойността на продаденото не са настъпили в патримониума на ищцата. При това положение искът за присъждане на имуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че в резултат на осъщественото престъпление документна измама, с което е била лишена от възможността да ползва собственото си жилище ищцата е претърпяла твърдяните психически и емоционални болки и страдания – отрицателни преживявания, а именно:  страх от бъдещето, притеснение, стрес, усещане за безнадежност. При това положение и т.к. в производството е установено наличието на престъпление – документна измама извършено виновно от ответника В.Т.Д., както и настъпилите като пряка и непосредствена последица от същото психически и емоционални болки и страдания, съдът приема, че искът за присъждане на неимуществени вреди е доказан по основание.

На основание чл. 52 ЗЗД и като отчете действителният размер на претърпяните вреди, техният характер и интензитет, степента, продължителността на преживените болки и страдания, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, съдът определя размер на обезщетението за неимуществени вреди – 10000,00лв. До този размер искът е основателен и подлежи на уважаване.

За горницата от 70000,00лв., представляваща разлика над присъдените 10000,00лв. до общо претендираните 80000,00лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Страните не са направили надлежни и своевременни искания за присъждане на разноски, затова съдът независимо от изхода на спора не присъжда такива.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сумата 750,00лв., представляваща част от общо изплатеният в полза на адв. Д.И.С. хонорар за осъществената защита на ищцата в качеството на особен представител – 1500,00лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л.А.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Б.Б., ЕГН **********, и В.Т.Д., ЕГН **********, Л.Ц.Д., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН **********, и Л.В.И., ЕГН **********, А.Р.А., ЕГН **********, П.Р.А., ЕГН ********** и  „И.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, съществуването на престъпно обстоятелство изразяващо се в извършено от В.Т.Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/07,03,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, ет. 1, вх. „А“, в сграда на ЖСК „*******“, бл. 20, ул. „*******, м-ст „И. ***, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.А.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Б.Б., ЕГН **********, предявени срещу В.Т.Д., ЕГН **********, Л.Ц.Д., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН **********, и Л.В.И., ЕГН **********, А.Р.А., ЕГН **********, П.Р.А., ЕГН ********** и  „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за установяване съществуването на престъпно обстоятелство, изразяващо се в извършено от В.Т.Д. престъпление - документна измама по чл. 212, вр. чл. 209 НК, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/07,03,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, където в качеството на пълномощник на ищцата, използвайки  неистински документ - Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ******“, в сграда на ЖСК „*******“, бл. 20, ул. „*******, м-ст „И. ***, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Б.Б., ЕГН **********, сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено от В.Т.Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/07,03,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, ет. 1, вх. „А“, в сграда на ЖСК „*******“, бл. 20, ул. „*******, м-ст „И. ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 70000,00 /седемдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до общо претендираните 80000,00лв., на основание чл. 45 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.А.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Б.Б., ЕГН **********, предявен срещу В.Т.Д., ЕГН **********, за присъждане на сумата 102000,00 /сто и две хиляди/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на продаденото с Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/2001г. имущество, претърпени в резултат на извършено от В.Т.Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14,02,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н.а. № 23/07,03,2001г. на нотариус М.Е., с рег. № 140, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, ет. 1, вх. „А“, в сграда на ЖСК „*******“, бл. 20, ул. „*******, м-ст „И. ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН **********, Л.Ц.Д., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН **********, и Л.В.И., ЕГН **********, А.Р.А., ЕГН **********, П.Р.А., ЕГН ********** и  „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 750,00 /седемстотин и петдесет/лв., представляваща част от общо изплатеният в полза на адв. Д.И.С. хонорар за осъществената защита на ищцата в качеството на особен представител – 1500,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ