№ 169
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204483 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.
И. М. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 389/19.09.2022г. на
зам. Кмета на Община-Варна , с което му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за това , че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.52 ал.4
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че не е посочено защо и с какво паркирания автомобил е
създавал пречки за останалите участници в движението, че не е било взето предвид
обстоятелството, че с оглед презастрояването на района няма друга възможност за
паркиране на автомобилите и др.Твърди се още, че нарушението не е осъществено от
обективна страна, доколкото автомобилът е бил паркиран възможно най-вдясно на
платното за движение, по посоката на движението и успоредно на оста на пътя, поради
което и не би могло да е пречел на останалите участници в движението. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на наказателното постановление, а в условията на
алтернативност случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз. М., редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата на посочените в
нея основания.По същество той отново моли постановлението да бъде отменено като
сочи , че не е извършил нарушение, като липсата на места за паркиране в квартала се
дължи на други причини.
1
Въззиваемата страна,редовно призована,представлява се от упълномощен
процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена,а наказателното
постановление да бъде потвърдено. Постъпил е и писмен отговор на депозираната
жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.Направено е и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2022г. в Община-Варна по ел.път бил получен сигнал за системно
спиране на автомобили на двупосочна улица и пред гаражи на ул.“Люляк“ №
33.Поради това на 20.07.2022г., около 22,50ч. на ул.“Еделвайс“ и ул.“Люляк“ били
изпратени служители на сектор „Общинска полиция“, един от които св.Г. Р..На
ул.“Еделвайс“ до № 1 той установил, че е паркиран л.а. „Тойота“ с рег. № В 00 81 КМ,
собственост на „Златни пясъци“ АД, представлявано от К.К.. Св.Р. съставил „глоба с
фиш” против К. за това, че е паркирал автомобила на място, където създава пречка за
останалите участници в движението.Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДП на нарушителя била
наложена „ глоба” в размер на 20лв. На 04.08.2022г. въз.М., който всъщност
управлявал автомобила, депозирал възражения срещу фиша, като оспорил
извършването на нарушението. Това възражение не било разгледано, доколкото не
били представени доказателства за това, че въз.М. е страна в производството по
налагане на глоба с фиш. На 11.08.2022г. в Община-Варна било депозирано
уведомление от „Златни пясъци“ АД за това, че л.а. „Тойота“ с рег. № В 00 81 КМ е
предоставен за ползване на въз.М..Поради това и глобата с фиш, наложена на К.К. била
анулирана на основание чл.17 от ЗАНН.
На 22.08.2022г., въз основа на фиша, св.Н. К.- ст.полицай в „Общинска
полиция”-Варна, съставила против въз. М. акт за установяване на административно
нарушение, за това че на 20.07.2022г. около 22,50 ч. е паркирал лек автомобил
„Тойота“ с рег. № В 00 81 КМ, собственост на „Златни пясъци“ АД, на ул.”Еделвайс”
до № 1 на място, където създава пречка за движението на останалите участници в
движението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП.
При личното предявяване на акта въз.М. посочил, че ще представи възражения в
законния срок. Такива обаче не били депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
389/19.09.2022г. ,с което административно-наказващият орган е възприел фактическите
констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл. 98 ал.1 т.1
от ЗДП. За него, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП административно-наказващият
орган е наложил на въз.М. административно наказание глоба в размер на 20 лева.В
2
постановлението било посочено, че по акта са постъпили възражения, които са били
обсъдени и не са били приети.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Н. К. -
актосъставител и св. Г. Р. , който е установил нарушението и е съставил глобата с фиш,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. В
показанията си св. Р. описва мястото , на което се е намирал автомобила, сочи че
движението е било двупосочно и че с паркирането му там е пречел на останалите
участници, доколкото е заемал част от пътната лента.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 389/19.09.2022г. е издадено от компетентен орган-
от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2020г. на Кмета на
Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът намира обаче, че в хода на административно – наказателното производство
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От доказателствата по делото безспорно се установява, а и не се оспорва, че
въз.М. на 20.07.2022г. е паркирал л.а. „Тойота“ с рег. № в 00 81 КМ на ул. „Еделвайс“
до № 1. Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП дава възможност в населените места
пътните превозни средства да се спират за престой или паркиране възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на
пътя.Спорният елемент в настоящият казус е дали въз.М. , паркирайки автомобила на
посоченото място, е допуснал нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП.Тази норма
забранява престоя и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал. От показанията на св.Р. се установява, че в конкретния пътен
участък е имало пътно платно с две ленти за движение, както и че автомобила е бил
паркиран на пътя , като е заемал част от него и е „правел“ двупосочната улица да стане
еднопосочна. Такива факти и обстоятелства обаче не са посочени нито в акта , нито в
3
постановлението, като едва в хода на съдебното следствие св.Р. описва точно по какъв
начин паркирания автомобил е създавал пречка за движението на останалите ППС.
Поради това и съдът намира, че при издаване на акта и постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН , доколкото в тях липсва пълно описание и посочване на конкретни факти
и обстоятелства, които да съответстват на състава на нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от
ЗДвП и от които да може да се направи преценка дали паркирания автомобил
действително е създавал пречки за движението на останалите пътни превозни
средства. В показанията си св.Р. разяснява как и защо паркирания на посоченото място
автомобил е създавал пречка за останалите пътни превозни средства, но тези
обстоятелства не са посочени в акта и постановлението, поради което и не би могло
описанието на нарушението, което наказващият орган е възприел, да се допълва с
гласни доказателства, събрани едва в хода на съдебното следствие . С оглед на това и
съдът намира, че в хода на производството са били допуснати нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са
съществени и които безспорно ограничават правото на защита на нарушителя да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен с всички негови
съставомерни характеристики. В този смисъл са и Решение № 187/21.02.2022г. по
к.а.н.д. № 77/2022г. на Административен съд-Варна, Решение 0 1057/22.07.2021г. по
к.а.н.д. № 815/2021г. на Административен съд-Варна, Решение № 1607/03.12.2021г. по
к.а.н.д. № 28/2021г. на Административен съд-Варна и др.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото от страна на въз.М. не е направено искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 389/19.09.2022г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което на Е. И. М. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4