Решение по дело №1339/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    08.11.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1339 по описа за 2019 г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между него и ответника С.З.М. е сключен договор за мобилни услуги № ********* и Приложение от 30.05.2015 г., съгласно които на клиента са предоставени: мобилен телефонен № **********, мобилен телефонен № ********** и  № **********. В последствие са били сключени: 1. Допълнително споразумение № ********* към договора за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.11.2015 г.  – съгласно които за мобилен за № ********** влиза в сила нов амбонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен апарат,  2. Допълнително споразумение № ********* към договора за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.11.2015 г.  – съгласно които за мобилен за № ********** влиза в сила нов амбонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен апарат. По силата на същите ответникът се е задължил да заплаща месечни абонаментни такси, но не е изпълнил задължението си. Към периода на издаване на фактурите, спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните условия: 1. За мобилен № ********** – условията договорени в договор за мобилни услуги № *********/30.05.2015 г. и приложение към договора от 30.05.2015 г., 2. За мобилен № ********** – условията договорени в договор за мобилни услуги № *********/30.05.2015 г. изменени с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/18.11.2015 г., 3. За мобилен № ********** – условията договорени в договор за мобилни услуги № *********/30.05.2015 г. и приложение към договора от 30.05.2015 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/18.11.2015 г., 4. За мобилно устройство „Alcatel One Touch Idol 3 5/5 Dark Grey“ – условията договорени в Договор за лизинг от 18.11.2015 г. и 5. За мобилно устройство „Telenor Smart Plus White“ – условията договорени в Договор за лизинг от 18.11.2015 г. От ищеца са издадени 3 бр. фактури: № **********/10.09.2016 г. с настъпил падеж на 25.09.2016 г., за отчетен период 10.08.2016 г. до 09.09.2016 г. – за сумата от 116.69 лева; № **********/10.10.2016 г., с настъпил падеж на 25.10.2016 г., за отчетен период 10.09.2016 г. до 09.10.2016 г. – за сумата 117.98 лева и № **********/10.12.2016 г. с настъпил падеж на 25.12.2016 г. – за сумата 278.16 лева. Въз основа на клаузите в договорите, сключени между страните, ответникът дължи неустойки: за № ********** – 585.69 лева, за  № **********  - 318.95 лева и за № ********** – 318.95 лева. За събиране на вземанията му била издадена заповед за изпълнение, длъжникът не подал възражение в предвидения от закона срок, заповедта е връчена на същия при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника С.З.М., не се явява в съдебно заседание редовно уведомен и не взема становище по предявения иск.  

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 531/2019 г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както и че срещу нея не е подадено възражение от длъжника С.З.М., а заповедта е връчена на същата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях и договор за лизинг, предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 34.73 лева, заплатена държавна такса и 421.86 лева заплатено адвокатско възнаграждение или общо 456.59 лева. Освен той дължи и тези в заповедното производство от 394.73 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.З.М., ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от общо 1 736.42 лева (хиляда седемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) представляваща общ сбор на дължимите суми по следните фактури: № **********/10.09.2016 г., № **********/10.10.2016 г. и № **********/10.12.2016 г. – за задължения за месечни такси и потребени услуги по договори за мобилни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на договори, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 406 от 03.04.2019 год. по ч.гр.д.№ 531/2019 г. по описа на АРС.

 

ОСЪЖДА че С.З.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 456.59 лева (четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), направени по производството разноски и сумата от 394.73 лева (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), направени в заповедното производство разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му да бъде отменено, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: