РЕШЕНИЕ № 14
гр. В**, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 11 февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П***
2. В**
М**
с участието на секретаря
И** К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело
№ 490 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 432
от 14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 670/2019 г. по описа на ВРС, е отхвърлен иска предявен
от П.И.Г., ЕГН: **********,***,
и М.С.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на „Е** М**" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище
и адрес управление: гр. С**, район „В**", ж.к. „М** д**", ул. „Р** П**в
– К**" № **„ сграда М** Т**, етаж **, че П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А.,
ЕГН **********,***, не дължат на „Е**М**" ЕООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес управление: гр. С**, район „В**", ж.к. „М** д**", ул. „Р** П**
- К**" № 6„ сграда М*Т***, етаж 4-6, сумата от 4580,42лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до изплащане на
вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от 10.03.2009г.
до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от
10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата от 391,22лв. разноски по
производството, за което е издаден изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден
въз основа на Заповед №1360-Р3/15.12.2009Г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документа по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 2159 / 2009г. на Районен
съд, и е образувано изпълнително дело № 20167240400466 на ЧСИ В** Т**, като
неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците П.И.Г. и М.С.А.,
в която се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от В**РС, както и за незаконосъобразност и необоснованост, излага се , че е постановено в нарушение на
процесуалните и материалния норми, както и в противоречие със задължителната за
съдилищата практика, поради следното:
Поддържга се, че ВРС неправилно и
незаконосъобразно е приел, че с образуването на първото изпълнително дело
№20107240400139 по описа на кантората на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В** Т**с
рег.№724 и район на действие ВОС и по силата на ППВС №3/1980г. и от същият
момента давността е спряна, т.е. давност не е текла до прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона на 08.02.2013г., като именно от тази
дата 08.02.2013г е започнала да тече погасителната давност, да тече петгодишния
давностен срок и към 04.08.2016г.-датата на
образуване на второто изп. д. №20167240400466 по
описа на ЧСИ В** Т** с рег.№724 давностния срок не е
изтекъл.
Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е постановил решението в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, което
съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за всички съдилища в страната
като неправилно се е позовал на Решение №170/17.09.2018 по гр.д.№23 82/2017г на
ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което е несъотносимо
към настоящото дело, не представлява задължителна съдебна практика, съгласно
чл.290,ал.З от ГПК и противоречи напълно на ТР№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС. Въззивниците
излагат доводи за неправилност на изводите на ВРС, че постановките на
Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС,
съдържащо задължително тълкуване на чл. 116, ал. 1,6. "в" ЗЗД и
предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за
принудително изпълнение, следва да се приложат по настоящия спор. Неправилна е
и тезата на първоинстанционния съд, че Тълкувателното
решение на ВКС относно изпълнителното производство има действие занапред.
Въззиваемият е подал отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната
жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото съдържа
реквизитите на чл. 236 от
ГПК и е постановено от родово компетентния съд.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК вр.
с чл.439, от ГПК да се признае
за установено по отношение на
ответника „Е**
М**" ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:
гр.С**, п.к.
**, Район В**,
ж.к."М** д**", ул."Р** П**
К**" №6, сграда М**
Т**, етаж **, че ищците не дължат : сумата
от 4580,42лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва
считано от 10.12.2009г. до изплащане
на вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна
лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата от 391,22лв. разноски
по производството, за което е издаден
изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден
въз основа на Заповед №1360-P3/15.12.2009r. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документа
по чл.417 от ГПК по гр.д.№ 2159 / 2009г. на ВРС.
В исковата молба ищците П.И.Г.,
ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***,излагат, че срещу тях, като длъжници,
било образувано изпълнително дело № 20107240400139 по описа на ЧСИ В** Т** с
район на действие ВОС, по молба на взискателя „ОББ"
АД от 10.03.20Юг. и въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден въз
основа на Заповед № 1360-P3 от 15.12.2009г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 2159
/ 2009г. на Районен съд В**. По силата на изпълнителния лист ищците са осъдени
да заплатят солидарно на „ОББ" АД сумата от 4 580,42лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до изплащане на
вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от 10.03.2009г.
до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от
10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата от 391,22лв. разноски по
производството. Вземането произтича от Договор за предоставен потребителски
кредит с обезпечение от 09.01.2008г. По горното изпълнително дело покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ до ищцата П.И.Г., ведно със Заповедта за изпълнение
е връчена и получена от същата на 14.04.2010г. Ищцата П.И.Г. не е подавала възражение
в срока по чл. 414 от ГПК, поради което след изтичане на последния срок до
28.04.20Юг. същата се е стабилизирала и влязла в сила.
Покана за доброволно
изпълнение до ищцата М.С.А., ведно със Заповедта за изпълнение е връчена лично
на 19.04.2010г. Ищцата не е подавала възражение в срока по чл. 414 от ГПК,
поради което след изтичане на срока, същата се е стабилизирала и влязла в сила.
С разпореждане на ЧСИ В. Т**
от 06.04.2010, е наложен запор на МПС с per. № ВН 8682 ВВ собственост на ищцата М.С. А**. С
Протокол от 13.12.2010г. на ЧСИ В.Т** е насрочен опис на МПС за 08.02.2011г.,
който опис не се бил състоял, съгласно Протокол от 08.02.2011г. на ЧСИ В.Т**.
След 08.02.2011г. срещу ищците, като длъжници, други
принудителни и изпълнителни действия по изпълнителното дело не са били
извършвани, както и не са събрани суми. С влязло в сила на 25.07.2016г.
Постановление от 08.07.2016г. на ЧСИ В.Т**, е прекратено изпълнителното
производство по делото на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК поради
непоискани изпълнителни действия от взискателя в
продължение на две години, считано от 08.03.2011г. - последното изпълнително
действие по делото насрочен опис на МПС. В Протокола била допусната грешка, относно
посочената дата - 08.03.2011г. на последното изпълнително действие - насрочен
опис на МПС, вместо правилната 08.02.2011г. В постановлението било отразено, че
изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника П.И.Г., но то
е е прекратено и по отношение на втория длъжник М. С**
А. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК поради
непоискани изпълнителни действия от взискателя в
продължение на две години, считано от 08.02.2011г. последното изпълнително
действие по делото - насрочен и несъстоял се опис на МПС.
Твърди се, че през периода от
08.02.2011г. до 04.08.2016г. от „ОББ"АД, като кредитор и взискател, спрямо ищците не са предприемани действия за
принудително изпълнение на вземанията му по изпълнителния лист, както и не са
предприемани изпълнителни действия.
Сочи се, че на 04.08.2016г.,
след прекратяване на изпълнително дело .№ 2010*** на ЧСИ В. Т**, въз основа на
същия изпълнителен лист от 15.12.2009г. по молба вх. № 7613/04.08.2016г. на „ОББ"АД,
е образувано второ по ред изпълнително дело № 2016***** по описа на ЧСИ В. **
срещу ищците. По второто изпълнително дело на ищцата П.И.Г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на 11.10.2016г. Покана за доброволно изпълнение е връчена
на ищцата М.С.А. е връчена на 29.09.2016г. С Разпореждане от 29.06.2018г. на
ЧСИ В.Т**, и въз основа на молба вх. № 594 / 29.06.2018г. от „Е** М**"
ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, ответното дружество „Е** М**"
ЕООД, ЕИК **, е конституиран като взискател по
изпълнително дело .№ 466 / 2016г. на ЧСИ В.Томова на основание сключен Договор
за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. с „ОББ"АД. По силата на
така сключеният договор първоначалният взискател „ОББ"
АД, като „цедент" е прехвърлил изцяло вземането
си спрямо ищците на ответника „Е** М**" ЕООД, като „цесионер",
произтичащо от Договор за кредит LD0800910610
и по приложеният
изпълнителен лист. За извършената цесия първоначалният взискател
„ОББ" АД е уведомил ЧСИ В.Т** с молба вх. № 2017 / 06.03.2016.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, в който е оспорил иска като неоснователен. Твърди , че в
случая намира приложение ППВС № 3 / 18.11.1980г. според което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Сочи, че погасителната давност е започнала да
тече от 08.02.2013г. - датата на прекратяване на първото изпълнително дело.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, за установена следната фактическа обстановка, по която страните не спорят: Въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 15.12.2009г. по гр. дело № 2159 / 2009г. по описа на ВРС, е
образувано на 10.03.2010г. изпълнително дело № ****. на ЧСИ В** Т** с район на
действие ВОС против ищците за събиране на процесиите суми. Последното
изпълнително действие е извършено на 08.02.2011г. - насрочен опис на МПС. С
постановление от 08.07.2016г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е
образувано, на 04.08.2016г. изпълнително дело № 20167240400466 на ЧСИ В** Т**.
ВРС е отхвърлил иска приемайки, че с образуването на
първото изпълнително дело №2010**** по описа на кантората на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ В*** Т** с рег.№724 и район на действие ВОС и по силата на
ППВС №3/1980г. и от същият момента давността е спряна, т.е. давност не е текла
до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на 08.02.2013г.,
като именно от тази дата 08.02.2013г е започнала да тече погасителната давност,
да тече петгодишния давностен срок и към 04.08.201 бг.-датата на образуване на второто изп.
д. №2016*** по описа на ЧСИ В** Т**с рег.№724 давностния
срок не е изтекъл.
С Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
т. 10, се прие че при действието на Конституцията на Република Б** от 1991 г.,
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило
сила.
Съгласно константната съдебна
практика, установена с решение 31/09.09.2010 г. по
търг. Дело 400/2009 г. на ВКС, II Т. О., впоследствие потвърдена и с TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г погасителната давност за установяване на недължимост
на вземане на взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие.
Безспорно установено по делото
е обстоятелството, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 08.02.2011г., която дата е начало на давностния срок. ВРС неправилно е приел, че погасителната давносте е започнала да тече след прекратяване на изп.производство /перемиране/ на
първото изп.д.№139/2010г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 08.02.2013г. и към датата на образуване на второто по ред
изпълнително дело не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителното производство
не е налице служебно начало и движението по същото
става по искане на взискателя.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания
мотат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица. В Тълкувателното
решение е прието, че не са
изпълнителни действия и не водят до
прекъсване на давността по смисъла
на чл.116, бук."в"
ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В
ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС недвусмислено приема също така,
че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар.„перемпция”
настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, щом като бездействието
на взискателя е прогласено от закона
за правопогасяващ факт, то същият
не може да
бъде преодолян, за да избегне
перемцията, следва в двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да поиска възобновяване
на изпълнителното производство и да посочи способ за
изпълнение.
Това означава, че ако взискателят
не поиска възобновяване чрез конкретно изпълнително действие в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433 ал.1.т.8 ГПК по право и съд.изпълнител следва да констатира
това чрез издаване на постановление за прекратяване, което има декларативен
характер - само да прогласи настъпилото
прекратяване по силата на закона, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК. / в този смисъл и р. № 45/30.03.2017 г. гр.д. №
61273/2016 г. ВКС IV г.о.,
както и правната доктрина – Граждански процесуален кодекс издание 2012 г.ИК”
Труд и право” § 5 1.7/.
Предвид установеното по-горе , че в периода 08.02.2011г. до 04.08.2016 г. – датата на образуване на
второ изпълнително дело след прекратяване на първото въз основа на същия
изпълнителен лист от 15.12.2009 г. не са били извършвани действия по изпълнението,
срокът по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК е започнал да тече от
08.02.2011г. и перемцията по
силата на самия закон е настъпила
на 08.02.2013г.Т.е
към датат на образуване на второто изпълнително дело
срещу ищците – 04.08.2016 г. както за първоначалния взискател
„ОББ“ АД , така и за настоящия „Е** М**“ ЕООД по изпълнителното дело не е
съществувало право на принудително изпълнение срещу ищците , поради погасяване
на вземанията по давност.
На основание чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг
срок.Предвид изложеното с петгодишна давност са погасени всички вземания за
главници и с тригодишна давност са погасени всички вземания за лихви на
основание чл.11,б.“в“ от ЗЗД по изпълнителния лист. Поради погасявен
по давност на главното вземани за главницата, се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания за лихвите съгласно чл.119 ЗЗД.
Погасителната давност по издадения изпълнителен лист е
започнала да тече от 08.02.2011 г., датата на последното предприето
изпълнително действие- насрочен опис на МПС по първото изпълнително
дело-139/2010 г. и е изтекла на 08.02.2016 г. и следователно към датата на образумане на второто изпълнително дело вземането против
ищците е било погасено по давност.
Като е достигнал до различни изводи ВРС е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и се уважи изцяло предявения иск по изложените
дотук съображения.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на
РБ по правилата на чл.
280, ал. 2
от ГПК.
С оглед изхода на спора
на въззивниците следва да се присъдят разноските за
двете инстанции:
а имено сумата от 216.62лв. за изплатена държавна такса за образуване
делото пред първата инстанция и сумата от 110.31лв. държавна такса за обжалване
на решението пред втората инстанция
общо държавни такси-326.93лв. Последните са били защитавани безплатно
пред ВОС, поради което въззиваемият следва да заплати на адв.М**В** Г. с ЕГН:**********
от Адвокатска колегия-В**
на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения за договорената и оказана на въззивниците безплатна правна
помощ пред ВОС по чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от
Закона за адвокатурата, съобразно приложеният договор за правна защита и
съдействие с
дата - 11.12.2018г., съобразно цената на иска- 5415.49лв., материалният
интерес, възлизаща в общ размер на 1201.50лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 432 от
14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 670/2019 г. по описа на Видински районен
съд, ВМЕСТО КОЕТО :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е**
М**" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С**, район „В**",
ж.к. „М** д**", ул. „Р** П** - К**" № **„ сграда М** Т**, етаж **, че П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***, не дължат на „Е** М**" ЕООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес управление: гр. С**, район „В**", ж.к. „М** д**",
ул. „Р** П** - К**" № **„ сграда М** Т**, етаж 4-6, сумата от 4580,42лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до
изплащане на вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от
10.03.2009г. до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна
лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата от 391,22лв. разноски по
производството, за което е издаден изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден
въз основа на Заповед №1360-Р3/15.12.2009Г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документа по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 2159 / 2009г. на Районен
съд, и е образувано изпълнително дело № 2016*** на ЧСИ В** Т**.
ОСЪЖДА „Е** М**" ЕООД,
ЕИК: **, със седалище и адрес управление: гр. С**, район „В**", ж.к. „М**
д**", ул. „Р** П** - К**" № 6„ сграда М** Т**, етаж 4-6, ДА ЗАПЛАТИ
НА П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А.,
ЕГН **********,*** , НА ВСЯКА от тях по 163.47
лева- разноски за т.т. за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Е**
М**" ЕООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес управление: гр. С**, район „**,
ж.к. „М**д**", ул. „Р**
П** - К**" № 6„ сграда М**Т**,
етаж **, да заплати
адв.М**
В** Г. с ЕГН:********** от
Адвокатска колегия-В**на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за
договорената и оказана на въззиваемия безплатна
правна помощ пред Окръжен съд-В** по чл.38,ал.1,т.2
/материално затруднено лице/ от Закона за адвокатурата, съобразно приложеният
договор за правна защита и съдействие - ********** от 12.06.2019г. в общ размер на 1201.50лв. за двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: