№ 24840
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110138021 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.
№ 175753 от 20.06.2023 г., подадена от процесуалния представител на
ответника С. Б. адв. В. Ф. С., с която се иска съдът да измени постановеното
по делото решение от 06.06.2023 г. в частта за разноските, с искане да му бъде
увеличено присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ с още 400
лв. според броя на исковете.
Ответната страна по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, взема
становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по
делото са присъдени според действащата нормативна уредба.
Подадена е и молба вх. № 176496 от 21.06.2023 г., подадена от
процесуалния представител на ответника А. Б. от адв. С. Й. Д., с която се иска
съдът да измени постановеното по делото решение от 06.06.2023 г. в частта за
разноските, с искане да й бъде увеличено присъденото възнаграждение за
безплатна правна помощ с още 400 лв. според броя на исковете.
Ответната страна по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, взема
становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по
делото са присъдени според действащата нормативна уредба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбите, за допустими, като подадени в срок и от лица
с правен интерес, както и при налични списъци по чл. 80 от ГПК, но
разгледани по същество за неоснователни.
С решение от 06.06.2023 г. съдът е уважил частично предявените
искове и е признал за установено по отношение на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, че ответниците дължат сумата от сума в размер на по 291,68 лв.
- главница, представляваща 1/2 част от стойността на незаплатената топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Красно село,
ул. Хайдушка поляна № 9, вх. А, ап. 3, аб. № 264111 за периода 01.05.2018 г. -
1
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
30.06.2021 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 48,53 лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлина енергия за периода 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 03.06.2021 г., 1/2 част от главницата за дялово
разпределение в размер на 12,87 лв., ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., както и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,21
лв. за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г., за всяка от ответниците. По
отношение на разноските на ответниците съдът е намерил, че ищецът следва
да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответниците
направените съдебно-деловодни разноски, по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК в
размер на по 400 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна
помощ по реда на чл. 36 от ЗА в исковото производство, платими на адв. В.
Ф. С. и адв. С. Й. Д., като според изхода на делото този размер е на по 3.61 лв.
за всеки от тях. Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба
намира, че разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в
тази насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се
сочат конкретни основания, а молителят се позовава на чл. 2, ал. от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
съдебната практика по въпроса дали страната има право на възнаграждение,
изчислено за материален интерес по четири броя искове по отделно или общо.
Съдът намира, че по конкретното дело е съобразил решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ищецът още в
исковата си молба е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В случая и доколкото се касае за дело, което е без
фактическа и правна сложност, което се е решило в две съдебни заседания и
2
чиито предмет са били искове в размер на общо 712.58 лв., т.е. дори и така
присъдени възнагражденията от по 400 лв., т.е. общо 800 лв. превишават
размера на исковете, а присъдените разноските превишават размера на
отхвърлената част от исковете, които са в размер на 3.21 лв. В таза насока
съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на
Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“
/жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя
обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и
неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че
националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността
на претендираните разноски, въпреки направените възражения. В
обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е
довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок
размер от присъденото му обезщетение.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадените от ответниците,
чрез адв. В. Ф. С. и адв. С. Й. Д. молба за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 175753 от 20.06.2023 г.,
подадена от процесуалния представител на ответника С. Б. адв. В. Ф. С., с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение от
06.06.2023 г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено
присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ с още 400 лв. според
броя на исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 176496 от 21.06.2023 г.,
подадена от процесуалния представител на ответника А. Б. от адв. С. Й. Д., с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение от
06.06.2023 г. в частта за разноските, с искане да й бъде увеличено
присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ с още 400 лв. според
броя на исковете.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3