№ 616
гр. гр. Лом, 20.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Частно гражданско
дело № 20221620100895 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, с правно основание
чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.
Производството по делото е образувано по заявление за отказ от
наследство вх. № 3299 от 20.05.2022 г., с правно основание чл. 52 от ЗН, с
което заявителят СВ. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с лична
карта № ****, изд. на 21.05.2016 г. от МВР - гр. Пловдив, прави отказ от
наследството, останало от нейната майка К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш
жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, починала на 23.05.2018 г.
съгласно Акт за смърт № **** г. на гр. Велико Търново, обл. Велико
Търново, като направеният отказ да бъде вписан в книгата за откази от
наследство, по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при РС - гр. Лом и се издаде
удостоверение за направения и вписан отказ от наследство.
Към заявлението за отказ от наследство е приложено заверено копие с
„Вярно с оригинала“ на Удостоверение с изх. № **** г. на гр. Лом, общ. Лом,
обл. Монтана за наследници на К. СВ. К..
Заявлението за отказ от наследството е направено от СВ. П. Г. с
Нотариална заверка на подписа с рег. № 2965 от 09.05.2022 г. пред нотариус
С. З. – нотариус в район РС - гр. Пловдив, с рег. № *** на Нотариалната
камара.
Отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е
породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на
наследяване и пораждащо права за другите наследници – чл. 53 от Закона за
Наследството, за действителността на което е достатъчна писмена форма и
чието действие се поражда след вписването в специалната книга към
районния съд по разпореждане на районния съдия. Местно компетентният
районен съд да извърши вписването е този по местооткриване на
наследството.
1
Производството по чл. 52 от ЗН за вписване отказ от наследство е
охранително, едностранно, поради което за спазване на местната подсъдност
съдът следи служебно. На основание чл. 52 от ЗН отказът от наследство се
извършва по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН и се вписва по същия ред, като
местно компетентен е районният съд, в района на който е открито
наследството. На основание чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента
на смъртта в последното местожителство на починалия.
Според разпоредбата на чл.52 от ЗН във връзка с чл.49 ал.1 от ЗН
отказът от наследство се вписва в особена за това книга въз основа на
писмено изявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива
в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Легална
дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с разпоредбите на чл. 19
ал. 1 от Наредба за гражданското състояние /отм. ДВ, бр. 41/18.05.2004 г., в
сила от 18.05.2004 г./ и чл. 7 /отм. ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г./
от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми
местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е
установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в
регистрите за населението на същото населено място. Цитираните разпоредби
са отменени преди смъртта на наследодателя К. и понятието местожителство
към датата на смъртта й, когато е открито наследството, е придобило друг
смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обн. ДВ,
бр. 67/27.07.1999 г. С последния закон е предвидена регистрация на два вида
адреси - постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл. 93, ал. 1 от ЗГР в
редакция към датата на смъртта на наследодателя К./ и настоящ адрес, който е
адресът, на който лицето живее /чл. 94, ал. 1 от ЗГР в редакция към посочения
момент/. От сравнението на дефинициите за „местожителство” по отменените
разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може
да се обоснове извод, че отпадналият термин „местожителство” е бил сборен
между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било
предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в
регистъра за населението /характерно сега за понятието „постоянен адрес”/, а
от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или
преимуществено /характерно за „настоящ адрес”/. Понятието
„местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не
съществува към настоящия момент, вкл. към датата на смъртта на
наследодателя К.. Константната съдебна практика вече е приела, че нормата
на чл. 1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран
постоянен адрес на починалия наследодател /така Определение от 28.03.2008
г. по гр. д. № 163/2008 г. на ОС - Велико Търново; Решение от 12.04.2016 г. по
в. гр. д. № 167/2016 г. на ОС - Бургас; Решение № 114 от 09.05.2016 г. по в. гр.
д. № 140/2016 г. на ОС - Добрич; Решение № 99 от 30.05.2017 г. по в. гр. д. №
202/2017 г. на АС - Пловдив/. Според нормата на чл. 93 ал. 6 от ЗГР именно
постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или
ползване на права или услуги в случаите,определени в закон или друг
2
нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателя към
датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд, в чиято
особена книга следва да се впише отказът от наследство.
В конкретния случай, заявителят е представил заявлението си за отказ
от наследство в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Видно от
представеното копие от удостоверение за наследници на починалото лице,
заявителят е наследник по закон. К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш жител
на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, е починала на 23.05.2018 г.,
като последното й местожителство по постоянен адрес е в гр. Лом, общ. Лом,
обл. Монтана (което попада в съдебния район на Районен съд – гр. Лом) и,
съгласно чл. 1 от ЗН, това е мястото на откриване на наследството.
Следователно компетентен да се произнесе по заявлението е именно Районен
съд - гр. Лом.
Със смъртта на наследодателя и откриване на наследството за молителя
възниква право на наследяване на имуществото на починалото лице в
съответна, определена от Закона за наследството част – чл. 5 – чл. 10 от ЗН.
Отказът от наследство не е ограничен със срок, поради което и към настоящия
момент е валидно направен.
След като прецени представеното заявление за отказ от наследство с
нотариална заверка на подписа и приложените към него писмени
доказателства, съдът намира, че са налице предвидените в закона
предпоставки за вписване на едностранното изявление на заявителя СВ. П. Г.,
с ЕГН: ********** за отказ от наследството на наследодателя К. СВ. К. с
ЕГН: ********** – бивш жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново,
починала на 23.05.2018 г.
Водим от изложеното, и на основание чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 от
ЗН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО, като СЕ ВПИШЕ в
особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, водена в Районен
съд - гр. Лом, отказът на СВ. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с
лична карта № ****, изд. на 21.05.2016 г. от МВР - гр. Пловдив, от
наследство, останало от нейната майка – К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш
жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, починала на 23.05.2018 г.
съгласно Акт за смърт № **** г. на гр. Велико Търново, обл. Велико
Търново, с установен приживе постоянен адрес: гр. ****.
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение за извършеното вписване.
Определението, по аргумент на чл. 537, ал. 1 от ГПК, е окончателно и не
3
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4