РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Шестнадесети Ноември през Две хиляди и Двадесета
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. 2623 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 6834 / 16.07.2020 г. на Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна
мрежа „, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна
инфраструктура” – град София.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се, че не е извършил административно нарушение и неправилно е
приложен материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се
явява в с.з. и не взема становище по делото.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з.
В писмено становище чрез юрисконсулт
Ганчева взема становище, че жалбата е неоснователна и пледира съдът да потвърди
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което
и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че
на 18.06.2020 година около 10.38 часа на път 2-66 на км 73+700 в посока град
Чирпан – град Стара Загора жалбоподателят М.М. е управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ДАФ модел 95 ХФ 380 с
рег. № СТ 4251 ВХ и полуремарке с три оси с рег. № С 5646 ЕК.
При направеното измерване е установено,
че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е
12. 200 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11. 500 тона.
При измереното разстояние между осите
1,31 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 24 .750
т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24. 000 т.
ППС е тежко, но няма издадено валидно
разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
ППС.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на св. Д.З. / актосъставител / , свидетелство за
регистрация на МПС, протокол за измерване, кантарна бележка, пътен
лист,декларация за съответствие, сертификат за проверка и сертификат за
одобряване на типа преносима везна, сертификат за съответствие,Заповеди.
При така посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 26, ал.
2 т. 1 б. „ а” ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 /03.07.2001 г.
на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗП е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.
Описаното в обстоятелствената част на
наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение и
административно-наказващият орган не е имал основание да наложи административно
наказание.
Съгласно чл. 11 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ отговорност за извън габаритни тежки превозни средства
отговорност носят лицата, които извършват првозите- за движението и
съпровождането им.
По силата на чл. 15, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ лицата на които е възложено да снабдят извън
габаритните превозни средства със съответните документи са собствениците на
тези превозни средства или лицата които извършват превозите.
В
случая жалбоподателят М. не е нито собственик на превозното средство
превишаващо съответните габарити нито превозвач. Както е посочено в
обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление жалбоподателят М.
е управлявал ППС, което означава , че фактически е извършвал превоза без да има
качеството на превозвач по смисъла на параграф 1 т. 5 от ЗАвтПр.
След като жалбоподателят М. няма нито
едно от тези две качества и такова не е посочено в обстоятелствената част на
наказателното постановление, поради което същият не е годен субект на АНО и
няма основание за налагане на административно наказание.
Посочените изисквания в чл.15, ал. 3 и
чл. 11 от Наредбата, както и разпоредбата на параграф 1 т. 5 от ЗАвтПр налагат
в обстоятелствената част на наказателното постановление да се разграничи кой е
собственик на МПС, кой е превозвач и кой е водач. Това не е сторено , което
прави непълна фактическата обстановка относно обстоятелствата при които е
извършено административното нарушение и освен, че води до нарушение на чл. 57,
ал. 1 т. 5 ЗАНН ограничава и правото на защита на нарушителят. Последният не
може да узнае в какво качество е санкциониран.Този порок е неотстраним в
съдебната фаза и посоченото процесуално нарушение следва да се окачестви като
съществено , което само по себе си е основание за отмяна на наказателното
постановление.
От фактическа
страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с
три оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по
чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да
се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./
или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно
регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба №
11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до
22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.31м, сумата от
натоварването на ос на двойната ос на МПС е била 24.750 т, при максимално
допустимо натоварване 24 .000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.65 б. „в” от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. /т.е превишението на допустимите максимални натоварвания на
ос е по-малко от 30%/, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на
МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е заплащането на
определена такса. С оглед на така установените по делото факти, осъщественото
движение на ППС не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и
извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е
допустимо движение на тежко ППС до определени обща маса или натоварване на ос,
без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в
случая управляваното от жалбоподателя М. ППС отговаря на условията на чл.14,
ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /с
натоварване на ос на двойната ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимото максимално натоварване на ос в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б.
„в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г./, административнонаказателната разпоредба,
която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни
факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща
налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление
на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване
на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени
от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или
тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с
чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се
осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва
без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на
чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни
хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС
се издава от органа, посочен в чл. 26,
ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт.
Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган. Поради това няма как заплащането на
такса да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по
чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по
смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага
след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не
може да се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. Следователно не може да се приеме, че
движението на извънгабаритно или на тежко ППС при липсата на разрешение
по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата, винаги съставлявало
нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и
съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Посочената правна регламентация не
дава основание за такъв извод.
По изложените съображения следва извода, че
в случая е налице несъответна от гледна точка на установените по делото факти и
неправилна от гледна точка на материалния закон, имащо за последица неправилно
определяне на приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В тази насока е и Решение по КАНД 139/20 г.
на Ас град Стара Загора.
Следователно съдът приема, че неправилно е
приложен материалния закон, което води до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление
№ 6834 / 16.07.2020 г. на
Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа „, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна инфраструктура” – град София, с
което е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 / ХИЛЯДА /
лева на М.Й.М. *** ,ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: