№ 231
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105787 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А.. Б. Й., В. М. В. и К. Е. Й. – действащ лично и със
съгласието на попечителя си А.. Б. Й., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник за оспорване на изпълнението по изп. д. № 1228/2011 г. на ЧСИ С. Б..
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу общия
наследодател на ищците – Л. А. (починала на ***** г.), с изпълнителен лист, издаден въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по
който с молба от 29.07.2011 г. е образувало изп.д. № 1228/2011 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо
тримата ищци при условията на разделна отговорност за по 1/3 /една трета/ ид.ч. от
следните суми: 344,58 – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода за
периода от 30.04.2008 г. до 07.07.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 14.03.2011 г. до окончателното и изплащане, 80,77 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 25.07.2008 г. до 07.02.2011 г., както и от сумата 25,00
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1456/2011 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 1228/2011 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Претендират се разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 1228/2011
г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1228/2011 г. по
описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник от 29.07.2011 г. за принудително събиране
на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Л. А. А. (наследодател на
ищците в настоящото производство, видно от представеното удостоверение за наследници),
съгласно изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 1456/2011 г. на РС Перник въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
правоприемника на ищците по искане на взискателя „ВиК“ ООД – Перник, за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 1228/2011 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 27.07.2011 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото
ЧСИ Б. е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни
институции, изпратил е и ПДИ.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата от
27.07.2011 г. да е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към
28.07.2013 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, а новата давност за вземането е започнала да тече от тази дата.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege
(ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
2
действия.
С молба от 22.01.2014 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банкови
сметки на длъжника, като съдебният изпълнител е разпоредил налагането на такъв със
саморъчна резолюция от същата дата, като взискателят е внесъл изискуемата такса съгласно
т. 9 ТТРЗЧСИ, съответно – молбата е редовна.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-П. и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-П. /.
Поради това молбата от 22.01.2014 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо, че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство, след като същата е редовна. Въз основа на наложения запор е постъпило
плащане в размер на 77,76 лв. на 07.02.2014 г., което е отразено и върху гърба на
изпълнителния титул. Няма данни и доказателства съдебният изпълнител да е превел
постъпилата сума или част от нея в полза на взискателя. През 2017 г. по делото е постъпило
уведомление от банката, че сметката е закрита.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Л. А. е починала на ***** г.,
като единствените й наследници по закон са децата й – тримата ищци, които отговарят за
задълженията й, включително и към ВиК ООД, разделно, съобразно дяловете, които
получават – арг. чл. 60, ал. 1 ЗН.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
3
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 22.01.2014 г. не са били предприемани валидни действия по
принудително изпълнение, годни да прекъснат давността за вземането. При така
установената фактология съдът намира, че считано от този момент, петгодишната давност за
процесните вземания е изтекла на 23.01.2019 г., а с това – и преди образуването на
настоящото исково производство. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 300 лв. за всеки един от тримата ищци по субективно
съединените искове, както и по 50 лв. – платена от всеки държавна такса. Неоснователно е
въведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна, доколкото уговореният и платен адвокатски хонорар е в минимален
размер, съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.. Б. Й., ЕГН **********, В.
М. В., ЕГН ********** и К. А.. Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на
попечителя си А.. Б. Й. – и тримата с постоянен адрес гр. П., ул. ***, чрез адв. К.П., срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Б.
И., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник АД не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо А.. Б. Й., В. М. В. и К. А.. Й. при условията на
разделна отговорност за по 1/3 /една трета/ ид.ч. от следните суми: 344,58 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода за периода от 30.04.2008 г. до
07.07.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2011 г. до
окончателното и изплащане, 80,77 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 25.07.2008 г. до 07.02.2011 г., както и от сумата 25,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1456/2011 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
1228/2011 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на А.. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на В. М. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на К. А.. Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на
попечителя си А.. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00
лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6