Определение по дело №101/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Проектодоклад: Предявен е иск от държавата, представлявана от министъра на Регионалното развитие и благоустройството чрез областния У. на О. с административен център Б. срещу “. С”, , представлявано от Н. В.Б. и Г. Д. С., че не са собственици на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29, находящ се в м. "С. п.", гр. С. с площ от 11 993 кв.м. урбанизирана територия с начин на трайно ползване "за машиностроителна и машинообработваща промишленост" и за отмяна на нотариален акт № 48/2008 г. в частта му по т. 2.

Твърди се от ищеца, че при снабдяването на първия ответник “. С”, с констативен нотариален акт № 44/2008 г. за процесния имот с идентификатор 065334.202.29, са послужили документи, измежду които е и акт за държавна собственост № 200/8.2.1974 г., впоследствие за който имот е съставен нов акт с № 1990/15.9.1984 г. Ицецът твърди, че актувания с тях имот не съответства на имота, предмет на нотариалния акт, за който има съставен друг акт за държавна собственост под № 1950/8.11.1983 г. АДС № 200 се отнася до имот с площ от 27 000 кв.м., находящ се в м. "С. п.", представляващ основна площадка на Завод за авточасти-С., който имот е предоставен с протокол от 19.11.1968 г. на комисията по чл. 13 от ПОИДОН при ГОНС /21 дка/ и протокол опис от 20.11.1968 г. на ИК на ГОНС. С АДС 1990/15.9.1984 г. са актувани както сградите, находящи се в основната площадка на Завода за авточасти, така и терен от 37 000 кв.м.. Това според ищеца е видно от границите на имотите актувани с двата акта, а именно- път, МТС, блок на ДЗС /блок на АПК/. Твърди се, че за сградите в процесния имот с идентификатор 065334.202.29 е съставен АДС № 1950/8.11.1983 г. в който Машиностроителен завод С."- С., зачеркнато МК С. и посочените в него сгради са продадени от публичен изпълнител при регионална дирекция С. на Агенцията за държавни вземания на търговско дружество “К. К. 2006”, ЕООД, което е въведено във владение с протокол № 0114/2001/184371/14.4.2008 г. Земята под сградите не е актувана нито с този АДС, нито с който и да било друг акт. “. С", не е било собственик на тази спорна земя, за което сочи и обстоятелството, че дружеството се е снабдило с нотариален акт към 2008 г. т.е. осем години след сключване на приватизационния договор. Затова втория ответник-Г. С. след като е купил имот от несобственик с нотариален акт № 48/2008 г. не е могъл да придобие това право, което не е имал праводателя му.

В отговора ответника “. –С” сочи, че иска е допустим, но неоснователен. Сочи, че наистина при помощник нотариуса е представил АДС 200/8.2.1974 г., АДС № 1950/8.11. и АДС № 1990/15.9.1984 г., всички издадени от ОбНС –С. и не знае защо в нотариалния акт е отбелязан само АДС № 200. В изготвения правен анализ, актуален към 31.1.1999 г. е отбелязано, че с АДС № 1950/8.11.1983 г. са включени построените до датата на издаване на акта сгради, като теренът под тях е включен в сметка 201 на баланса. Категорично се противопоставя на обстоятелството, че имотът актуван с тези актове не съответства на поземлен имот с идентификатор 065334.202.29

Ответникът С. изразява становище за недопустимост на иска.Сочи, че ищеца в исковата молба с твърдението си, че “Нито с този акт /АДС№ 1950/8.11.1983 г./, нито с който и да било друг, е актувана земята под сградата” всъщност е признал, че имотът не е държавен. От друга страна иска е предявен от неупълномощено лице. Изразява становище по съществото на делото, сочейки, че исковете са неоснователни. Твърди, че писмените доказателства представени от първия ответник в производството по съставянето на констативен нотариален акт за констатиране правото на собственост надлежно го легитимират като собственик на имота. Позовава се и на чл. 17а от ЗПИДОП /отм./Сочи за безспорен факта, че имотът е бил предоставен за ползване на ответното дружество, наред със сградния фонд в него, поради което е влязъл в капитала му при преобразуването на дружеството.

Касае е се, за предявен отрицателен установителен иск, по чл. 124, ал. 1 от ГПК като ищеца следва да докаже всички твърдяни факти, че ответното дружество не е собственик на процесния имот и следователно Г.С., който го е закупил, не е могъл да придобие това право, тъй като за имотът е собственост на държавата. Иска се като последица от уважаване на предявения иск на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и отмяна на нотариалния акт.

По искането на Г. С. за недопустимост на иска съдът ще се произнесе след изслушване на противната страна и събиране на всички доказателства.

Исканията за събиране на доказателства на страните са основателни и като такива съдът ги уважава.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

Допуска назначаването на съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпросите, визирани в исковата молба и в отговора на “. –С”, при депозит 400 лв., от който 330 лв. вносим от ищца и 70 лв. от поискалия ответник, в тридневен срок.

Назначава за вещо лице инж. И. А.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: