№ 35
гр. Силистра, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
и прокурора С. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223400600265 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател – подсъдим: В. А. Б. – уведомен от предходното съдебно
заседание, чрез съпругата си, явява се лично и с адв.Е. Й. П. – АК – СОФИЯ
– надлежно упълномощена и приета от съда от преди.
Страна: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се прокурорът С. Р. Р..
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са нА.це процесуални пречки за даване хпод на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от В. А. Б.,
1
чрез адв.Е. П., против Присъда №23 от 21.09.2022г., постановена по
НОХДело №233/2021г., по описа на Районен съд – Тутракан. Жалбоподателят
не е доволен от постановената присъда. Счита същата за незаконосъобразна и
явно несправедлива. Излагат се съображения в тази връзка. Иска се от
въззивната инстанция да отмени присъдата и да приеме, че е нА.це
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК или съдът да се намА.
размера на наложеното наказание до три месеца „Лишаване от свобода“,
както и да отмени наказанието „Глоба“. Молят, да се намА. срокът на
лишаване от правоуправление по чл.343г от НК.
АДВ.П.: Поддържам жалбата. Нямаме нови доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с въззивната жалба. Нямаме
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да коригирате определеното
наказание на подсъдимия, както и да приемете, а и както е протекло
производството, поведението му действително осъществява състава на
престъплението по което е обвинен, то да приемете, че става въпрос за
малозначителност на деянието. От формална гледна точка подсъдимият
признава, че е шофирал след употреба на упойващи наркотични вещества, но
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК може да приемем, че деянието му е с
незначителна обществена опасност, а именно много по – леко от другите
деяния от същия тип. На основание чл.9, ал.2 от НК да приемете, че с оглед
на това, че престъплението в конкретния случай е малозначително, от
формална гледна точка, да, нА.це е съставът на чл.343, б. „б“, ал.3, но поради
тази малозначителност би могъл съдът да му определи и оправдателна
присъда.
В случая, най – главният ни аргумент е, че макар при проверката
подсъдимият да е спрян и да се е установило нА.чие на наркотично вещество,
не е настъпил абсолютно никакъв вредоносен резултат. Имам предвид, че не е
настъпило нито ПТП, нито някаква катастрофа, нито някакво увреждане на
автомобила или да са настъпили други имуществени вреди, нито пък вреди от
неимуществен характер с пострадА. лица, поради това е нА.це чисто
формално извършване на този състав, но с оглед на това, че няма никакви
вредни последици би могло да се приеме, че конкретният случай
обществената опасност на това деяние е твърде незначителна. Да,
осъществява признаците на състава, той е признал фактите, по смисъла на
2
чл.371, т.2 от НПК, но това не означава, че съдът при тези признати факти
няма правна възможност, поради малозначителност да го оправдае. И
всъщност това е и основната ни молба – по смисъла на чл.9, ал.2 от НК да го
оправдаете.
Ако приемете, че деянието му не е явно малозначително, тогава Ви моля
да редуцирате размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
В конкретния случай, Районен съд – Тутракан прие, на основание
чл.58а, ал.4 от НК, наказание, което е под законовия минимум от една година,
тъй като приложи и намери основание за прилагане на чл.55 от НК.
Съдът зачете всички многобройни смекчаващи обстоятелства, но не
отдаде в нужната степен на значимост на тези обстоятелства, така че да намА.
наказанието до минимално предвидения в закона размер на „Лишаване от
свобода“ на три месеца. При положение, че приема че е нА.це чл.55 и намаля
наказанието под една година, при всички тези действително констатирани от
него смекчаващи обстоятелства, резултатът следваше да бъде по – ниско
наказание от тези седем месеца. Защото, ако съдът не беше приложил
нА.чието на многобройни смекчаващи обстоятелства, а беше намА.л
наказанието с 1/3, то тогава неговото наказание, без такива многобройни
смекчаващи обстоятелства, щеше да е осем месеца. Реално, той за
приложението на чл.55 приема, че само един месец следва да бъде намалено
наказанието. Едва ли не, той приравнява и намаля наказанието с 1/3 с
нА.чието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Не е такъв смисълът на
закона. Щом чл.58а, ал.4 изисква това да е по – благоприятният за дееца
закон, това означава, че щом е по – благоприятен, наказанието му трябва да
бъде намалено с повече от 1/3, както ако беше по – неблагоприятния по ал.1
на чл.58а. Значи, по – неблагоприятният закон е една година, намаля с 1/3 –
осем месеца, но в случая съдът приема, че за него важи по – благоприятната
разпоредба – нА.чие на многобройни смекчаващи обстоятелства, което
означава, че при по – благоприятен закон не може вместо осем месеца да даде
само седем месеца. И това е нашият аргумент, че след като е констатирал
нА.чието на многобройни смекчаващи нека да ги отчете и да ги оцени по
подобаващ начин и наказанието му да бъде три месеца.
Да, факт е, че той е осъждан, но съдът е приел, че тези осъждания не
влияят на извода за нА.чието на многобройни смекчаващи обстоятелства,
защото наказанието му е ефективно и ако беше неосъждан, нямаше да е
ефективно. Така че той е отчел тези осъждания до степен, че не може да
получи условно осъждане, но при едно ефективно наказание нека бъде малко
по – занижено.
Мотивите на съда, за приложението на чл.55, са доста изчерпателни и и
ние изцяло ги споделяме. Най вече това, че като човек, той е с изключително
ниска обществена опасност и поради това той приема и многобройните
смекчаващи обстоятелства. Подзащитният ми е трудово ангажиран, семеен, с
добри характеристични данни, гледа и издържа малолетен син. Нещо повече,
3
оказва се, че той е стожер на една цяла фамилия. Т.е., не гледа само
семейството си, състоящо се от съпруга и дете, а помага и на свои възходящи
роднини, т.е. на своите родители, които са по – възрастни и гледа и издържа и
възрастните родители на съпругата си. Тук съдът правило оцени, че поне
седем човека разчитат на него чисто финансово. Не само малолетния му син,
към който има законово задължение да издържа, но и други лица, които са в
един по – разширен кръг от неговото семейство и установихме, че е нелице
тежко здравословно състояние на неговата майка, за което има приложени по
делото експертни решения за нА.чие на трайно заболяване до степен на
инвА.дност, поради което наистина нуждите на много хора покрай него за
финансова и физическата му подкрепа са аргумент, след като се приеме факта
за нА.чие на многобройни смекчаващи обстоятелства, адекватната оценка на
наказанието да бъде три месеца „Лишаване от свобода“.
Считаме, че неоснователно съдът е наложил наказанието „Глоба“. При
приложението на чл.55, съгласно ал.3 на тази разпоредба, съдът следва да не
прилага кумулативното наказание, именно защото нА.чието на многобройни
смекчаващи обстоятелства налагат едно по – привилегировано наказание,
налагат липсата на „Глоба“ и налагат и по – снизходително приложение на
размера на срока за лишаване от правоуправление. Една година и шест
месеца считаме, че е твърде дълъг срок при положение, че наказанието му е
няколко месеца „Лишаване от свобода“, срокът за лишаване на управление на
МПС е в пъти по – голям – година и половина. Това също е неадекватно като
срок, съобразно с наложеното наказание. В тази част и лишаването от
правоуправление също следва да бъде намалено.
Поради това, Ви молим в този смисъл и да го оправдаете, защото
деянието му е явно незначително, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК или да
намА.те значително размера на наложеното наказание до три месеца
„Лишаване от свобода“, да отмените кумулативното наказание „Глоба“ и да
намА.те и лишаването от правоуправление по чл.343г от НК.
Моля да ми уважите молбата, относно наложената глоба за неявяване в
съдебно заседание на 24.11.2022г.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ ПОДСЪДИМ В. А. Б.: Съжалявам много за
случилото се. Разкайвам се много.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, ще ви моля да отхвърлите
въззивната жалба на В. Б. като неоснователна и недоказана и основание
чл.334, т.6 от НПК да потвърдите първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Не споделям доводите, изложени във въззивната жалба, а именно, че се
касае за малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК.
Моля Ви да имате предвид, че преди осъждането, което в момента се
4
обжалва, подсъдимият Б. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди,
респективно споразумение. Явно целите на наказанието по отношение на
същото лице не са изигрА. своята превенция, както индивидуална, така
генерална.
Считам, че първоинстанционният съд беше достатъчно снизходителен,
налагайки му наказание доста под установения миниум определен в закона за
извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което е едно
формално престъпление и в случая не следва да бъдат нА.це и други вредни
последици, та подсъдимият в настоящия момент да се ползва именно от това,
че не са настъпили такива във връзка с това му осъждане.
Моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите
първоинстанционната присъда.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ В. А. Б.: Моля да ме оправдаете и да ми намА.те
наказанието.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след
съвещание обяви, че ще се произнесе с Решение в срок.
Заседанието приключи в 10:21часа.
Протоколът е написан в съдебно заседание и изготвен на 30.01.2023г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5