Р Е Ш Е Н И Е
№ 260241
гр. Несебър, 29.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Радостина Менчева, след като разгледа гражданско дело № 940 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова
молба от Етажна собственост на жилищна сграда „В.Ю., гр. С.В., ул. „С.В.” № ..,
вх. А – западен с управител „С.Б.С.Р.” ЕООД, ЕИК ......чрез адв. С.С.,***
против Д.И.П., ЕГН **********,***. Сочи се, че на 12.10.2020г. ОС на
собствениците на жилищна сграда „В.– юг”, вх. А- западен, са взели решение, с
което за управител на ЕС е било избрано дружеството „С.Б.С.Р.” ЕООД,
представлявано от Н.Л.Н.. Преди това, с
друго решение на ОС на собствениците, било взето решение, съгласно което
собствениците на апартаменти в сградата следвало да заплащат за всеки
апартамент годишна такса за поддръжка на общите части и разходи за охрана
сумата в размер на 9.60евро за кв.м. с ДДС, вкл. и за общите части. Сочи се, че
бил заведен иск срещу С.К. – ползвател и Деница К. – собственик на апартамент в
сградата за посочените дължими такси, воден пред Районен съд гр. Бургас. От
страна на Деница К. била представена квитанция към ПКО за заплатени такси в общ
размер на 13067.00лева за годините 2008г. – 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и
2015г. Квитанцията към ПКО била издадена от името на ЕС, но била подписана не
от управителя Мая П., а от ответника Д.П., който на 21.10.2015г. бил получил
посочената сума. От датата на издаване на квитанцията, до подаване на исковата
молба, П. не бил предал сумата на ЕС. Иска се осъждане на ответника да заплати
на ЕС на сграда „В.– юг” сумата от 13067.00лева, представляваща причинени на ЕС
имуществени вреди , ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от
19.10.2017г. до 19.10.2020г. в размер на 3981.81лева. Представени са писмени
доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.
Ответникът Д.И.П.,*** депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д.Я.,***. Предявеният иск се
счита за недопустим, недоказан и неоснователен. Съображенията на ответната
страна са следните. На първо място се оспорва процесуалната легитимация на
управителя на дружеството – ищец, а от там и на упълномощения по делото Атанас П.
да предяви иск против ответника. Сочи се, че между Д.П., съпругата му М.П. и
ищеца по делото, се води гр.д. № 1010/ 2020г. на НРС, с което се иска отмяна на
решенията на ОС на ЕС проведено на 12.10.2020г. Ответникът счита, че посоченото
друго дело е преюдициално за настоящия спор, производството по който следвало
да бъде спряно до приключване на гр.д. № 1010/ 2020г. на НРС. На следващо място
се взема становище, че не били ясни основанието и петитума на исковата молба.
Според ответника било налице несъответствие между обстоятелствата и петитума на
ИМ – сочело се, че заплатени суми, представляващи годишни такси за поддръжка на
общите части на сградата, цитирани били разпоредбите на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 75, ал. 2 , изр. 1 и изр. 2 от ЗЗД , а претенцията била за причинена
имуществена вреда на етажната собственост. Тази неяснота водела до нарушение на
принципа на равенство на страните в делото, като се иска указване на ищеца да
уточни претенцията си. Не било взето решение и за това управителя на ЕС да е
натоварен със задължението да събира суми представляващи вреди с произход
деликт. Само при наличие на изрично упълномощаване било възможно управителя да
предяви иск с характера на процесния. На следващо място – съгласно Протокол №
1/ 18.05.2015г. на ОС, било взето решение таксата за обслужване и управление да
бъде 9.60евро на кв. м. за година, като заплащането следвало да стане до 31.03.
на всяка текуща година. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Според ответника, вземанията посочени от ищеца са за
периодични плащания, определени по основание и размер, както и с предварително
определени интервали за заплащане. Прави се и второ възражение за настъпила
погасителна давност по чл. 110, ал. 1 от ЗЗД, ако се счете, че вземането е с
характер на имуществена вреда. На следващо място се сочи, че с Протокол № 1/
18.05.2015г. е било взето и решение да се възложат дейностите по обслужване и
управление на дружеството „И.К.” ООД- в ликвидация, ЕИК ......., гр. Бургас. Ответникът
сочи доказателства от други водени дела в РС Бургас и РС Несебър, от които
ставало ясно, че сумата е била предадена от К. в офис на посоченото търговско
дружество, като на предаването били Атанас П. и Д.П., последният подписал приходната
квитанция като счетоводител на дружеството „И.К.” ООД – в ликвидация. Според
ответника между търговеца и ЕС не било уговаряно събраните суми за поддръжка и
управление да се връщат в патримониума на ЕС. Ответникът смята, че пасивната
процесуална легитимация е на дружеството „И.К.” ООД – в ликвидация, а не
негова. Сочи се също, че по останалите сочени в отговора дела били постигнати
споразумение, които освобождавали Д.П. от бъдеща отговорност, произтичаща от
водените до момента дела. Ответникът оспорва и да са налице предпоставките на
чл. 45 , ал. 1 от ЗЗД , а именно : виновно противоправно поведение, настъпили
вреди и причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
Твърди се също, че ищецът се е възползвал от постъпилото плащане. В тази връзка
ответникът сочи, че на покрива на сградата е направен ремонт, с който се била
ангажирала „И.К.” ООД – в ликвидация. Ремонтът бил извършен в периода
20.09.2015г. до 15.10.2015г., като според ответника част от сумата заплатена за
ремонта е от тази дадена от К.. Правят се доказателствени искания. Представени
са писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.С.,***. Исковата молба се поддържа изцяло. Сочат се и се представят доказателства. Иска се цялостно уважаване на иска и присъждане на разноски. След приключване на съдебното дирене адв. С. е представила и писмени бележки.
Ответникът не се явява, представлява се от адв. Д.Я.,*** и адв. Л.А., АК гр. Бургас. Защитата поддържа изцяло представения писмен отговор. Представени са писмени доказателства. Иска се цялостно отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски. След приключване на съдебното дирене адв. А.представя писмени бележки.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите М.И.П.,***
и С.М.К.,***. Страните са посочили и представили писмени доказателства, които
съдът е приобщил вкл. и материалите по гр.д. № 566/ 2019г. на НРС, в.гр.д. №
954/ 2020г. на БОС.
Предявен е иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е установено, а и между страните не се спори,
че с Решение от 08.12.2010г. на ОС на собствениците на имоти в жилищна сграда „В.–
юг” , гр. Свети Влас, ул. „С.В.” № .., вх. А / западен/ е взето решение
собствениците да заплащат вноски за разходи за охрана на сградата и
апартаментите и поддръжка на общите части на сградата годишно в размер на 9.60евро
с ДДС на кв.м., вкл. и за общите части. Записано е , че таксата следва да бъде
внасяна до 30април на текущата година. Също така е взето решение, че от внасяне
на тази такса се освобождават собствениците на жилища, които имат сключени
договори с „И.К.” ООД, гр. Бургас. На това общо събрание за управител е била
избрана свидетелката Мая П.. С Решение от 18.05.2015г. на собствениците на имоти в жилищна сграда „В.–
юг” , гр. Свети Влас, ул. „С.В.” № .., вх. А / запад/ е взето решение таксата
за обслужване и управление да се запази годишно в размер на 9.60евро на кв.м.
от притежаваната от собственика площ, като следва да бъде заплащана еднократно
до 31.03. Взето и решение, дейността по обслужване на общите части на сградата
да се възложи на дружеството „И.К.” ООД , ЕИК ...... Изрично е посочено, че
това включва и дейността по събиране на дължимите такси за обслужване от страна
на собствениците. На посоченото общо събрание за управител е била избрана М.И.П.
и на нея е било възложено да сключи договор с посоченото дружество за
изпълнение на дейностите по обслужване и управление на сградата. Между страните
не се спори, че такъв договор не е бил сключен и няма представен по делото. По
делото е установено, че на 12.10.2020г. ОС на собствениците на жилищна сграда „В.–
юг”, вх. А- западен , са взели решение, с което за управител на ЕС е било
избрано дружеството „С.Б.С.Р.” ЕООД, представлявано от Н.Л.Н.. От събраните гласни и писмени доказателства
се установи, че С.М.К. е ползвател на имоти в посочената сграда- апартамент А3/
6 и апартамент А3/ 7, които са собственост на дъщеря й Деница Иванова К., а
свидетелката има пожизнено право на ползване върху двата имота. През годините К.
не била заплащала сумите дължими като такси за поддръжка и управление, като на
21.10.2015г. К. посетила офис на дружеството „И.К.” ЕООД и заплатила сумата от
13067.00лева за задълженията й до 31.08.2015г. По години това била сумата от по
2..0.00лева за годините 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и сумата от
1867.00лева до 31.08.2015г. Страните не спорят, че плащането на сумата е
станало в офиса на дружеството в гр. Бургас и парите са били приети от
ответника Д.П.. По делото е представена квитанция за посочените суми, като
същата е подписана от Д.П. , а в заглавната й част се сочи, че се издава от
Етажна собственост гр. Свети Влас, ул. „С.В.” № .., ж.с. Свидетелката заплатила
таксата в офиса на дружеството, защото към тази дата й било известно, че то е
извършвало дейността по поддръжката на общите части на сградата.
По делото е разпитана и свидетелката М.И.П.. П. сочи, че
е била избирана за управител на етажната собственост и като такава е
изпълнявала функциите до 2016г. Свидетелката сочи, че С.К. не заплащала
своевременно дължимите такси за управление и поддръжка на общите части и срещу
нея била предявена искова претенция. Пред Районен съд гр. Бургас било водено
гр.д. № 2781/ 2018г., в хода на което била представена и посочената квитанция
за сумата от 13067.00лева. Свидетелката сочи, че посочената сума не е
достигнала до етажната собственост, докато П. е била управител. Конкретно
самият Д.П. не бил заплащал посочената сума в полза на етажната собственост и
не бил предал документа за събирането й.
По делото са приложени писмени доказателства – посочените
по – горе протоколи от общите събрания, разписката за получената сума от
13067.00лева, копия на нотариални актове за собственост, притежавана от Деница
Иванова К., копие на Решение № I –
28/ 19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/ 2019г. на Окръжен съд гр. Бургас, материалите по гр.д. №
566/ 2019г. на НРС, в.гр.д. № 954/ 2020г. на БОС, писмени доказателства
представени от страните и имащи отношение към изясняване на обстоятелствата по
делото.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. По същество е основателна, по
следните съображения.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че с
посочените решения на общите събрания на етажната собственост е определена
такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на етажна
собственост, намираща се в гр. Свети Влас, ул. „С.В.” № .., вх. А / западен/. Сумата
е определена в размер на 9.60евро на кв. м. с ДДС , като се е запазила като
стойност при двете общи събрания през 2010г. и 2015г. Не се спори, че
свидетелката С.К. е била задължена към етажната собственост да заплати
определената такса. Решенията на общото събрание са влезли в сила, няма
твърдения да са обжалвани и в последствие да се отменени. Установи се, че с
решението на ОС от 2015г. е взето решение, с което „И.К.” ООД е избрано като
дружество на което да бъде възложено да извършва дейностите по управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост, вкл. и да събира дължимите
такси от собствениците на имотите. Не се спори по делото, че на управителя Мая П.
е възложено да сключи договор с дружеството, но такъв не е бил подписан.
Свидетелката С.К. е посетила офис на дружеството и е заплатила на Д.П. сумата
от 13067.00лева за дължимите от нея такси за периода от 2011г. до 31.08.2015г.
Това е станало на 21.10.2015г. Ответникът не е оспорил, че е подписал
представената по делото разписка, както и че парите са получени от него. Самата
сума не е била предадена на етажната собственост. Последното също не се оспорва
от Д.П.. В случая следва да се обсъди дали Д.П. е следвало да задържи
получената сума или е следвало да я предаде на ищеца. Според настоящия състав, Д.П.
е имал задължение да предаде сумата на ищеца. На първо място следва да се
отбележи, че в приетите по делото други съдебни актове ясно е посочено, че С.К.
е извършила плащане на задължението си към лице, което според нея е бил
кредитор. Същата е действала добросъвестно и с ясното съзнание, че дружеството,
което е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на етажната собственост
„И.К.” ООД е следвало да получи плащането на сумата. К. не е могла и не е
знаела, че между дружеството няма сключен договор в изпълнение на решението на
ОС от 18.05.2015г. Такъв договор, както се посочи, по делото не е представен и страните не
твърдят, че има сключен. На следващо място се вижда, че разписката дадена от Д.П.
сочи етажната собственост за получател на процесната сума. Ответникът е приел
сумата от името на ищеца, но не е предал сумата на представляващия етажната
собственост. Това не се отрича от Д.П., а и се е доказало в хода на приложеното
гр.д. № 566/ 2019г. по описа на Районен съд гр. Несебър. Там е била извършена
ССчЕ , което ясно е доказала, че сумата не е постъпила по сметка на етажната
собственост. Не може да се приеме това, че Д.П. е получил сумата като съдружник
в „И.К.” ООД. Както се отбеляза липсва договор между дружеството и етажната
собственост, който да му предостави това право а и между „И.К.” ООД и С.К. няма
сключен договор за управление и обслужване на общите части в комплекса, което
да я изключи от собствениците, които следва да заплащат дължимите такси към
етажната собственост, както е посочено в решението от ОС на ЕС от 08.12.2010г.
Следва да се отбележи, че и в Решение № 245/ 31.12.2019г. по гр.д. № 566/
2019г. на НРС и в Решение № I –
150/
30.06.2020г. по в.гр.д. № 954/ 2020г. на Окръжен със гр. Бургас е възприето, че
етажната собственост е легитимиран да предяви иск за получаване на сумата от
ответника. И в двете решение е посочено, че етажната собственост е кредитор на С.К.
и към нея е следвало да бъде заплатена сумата от 13067.00лева. В решението на
Окръжен съд гр. Бургас е направена и връзка с Решение № I -
28/19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г. на БОС. Решението е влязло в
сила, като е прието, че етажната собственост е легитимирана да търси плащане за
такси за поддръжка и управление на общите части. Също така е възприето, че с
решението си от 2015г. ОС на ЕС е приело, че плащането може да се направи и на
некредитор, но титуляр на вземането остава етажната собственост. Както се
посочи, няма данни ответникът да е предал сумата на ищеца. Следва да се счита
за доказано, че от действията на Д.П. се е стигнало до обедняване на етажната
собственост, като ответникът е получил сумата , но не е предал същата на
истинския кредитор. Нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е свързана с тази на чл.
75, ал. 2 от ЗЗД, доколкото истинският кредитор може да иска от мнимия такъв
сумите, които последният е получил без правно основание.
По отношение на възраженията за настъпила погасителна давност. Не е налице
настъпила такава. Плащанията за дължимите годишни такси са такива с периодичен
характер, но възражението за това може да бъде направено само от лицето , което
дължи тези плащания на кредитора, на етажната собственост. Ищецът се позовава
на друг факт, а именно, че исковата сума е недължимо получена от ответника, за
което следва да се прилага общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Тя
обаче не е изтекла. Сумата от 13067.00лева е получена от П. на 21.10.2015г., а
исковата молба по настоящото дело е входирана в съда на 20.10.2020г., т.е. един
ден преди изтичането на законоустановения срок.
Не се посочиха и събраха доказателства за това, че сумата е била ползвана
за ремонт на покрива на сградата на етажната собственост. Изложеното твърдение
на е подкрепено с доказателства и не следва да се кредитира. Представените
оферти може да сочат за нуждата от ремонт, а свидетелските показания на С.К. да
потвърждават извършването му, но това не означава, че точно с тази сума е
заплатен ремонта.
Следва да се заключи, че П. е получил сумата, без да има основание за това
и същата подлежи на връщане на етажната собственост.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,
при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските за водене на производството. Представен е списък и е видно, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00лева и сумата от
682.00лева за внесената държавна такса или общо 1932.00лева, които следва да се
понесат от ответника.
Следва да се посочи, че с молба с молба с вх. № 2656967/
16.12.2021г. са представени доказателства, че на 09.12.2021г. ответника Д.И.П.
е починал. Същият е с наследници М.Г.П., ЕГН **********,***- съпруга, И.Д.П.,
ЕГН **********,***- син и Г.Д.П., ЕГН **********,*** – син.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,***,
починал на 09.12.2021г., след приключване на съдебното дирене и преди
постановяване на решението, да заплати н.Е.с.н. жилищна сграда „В.Ю., гр. С.В.,
ул. „С.В.” № .., вх. А – западен с управител „С.Б.С.Р.” ЕООД, ЕИК 205..9196,
сумата в размер на 13067.00лева / тринадесет хиляди и шестдесет и седем лева /,
представляващи причинена на етажната собственост имуществена вреда,
представляваща получени и невърнати от него такси за поддръжка и управление на
Общите части на сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. Свети Влас, ул. „С.В.” № ..,
вх. А / западен/ , дължими от Деница Иванова К. за 2011г. – 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2020г. в размер
на 3981.81лева/ три хиляди деветстотин осемдесет и един лева и осемдесет и една
стотинки/, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, Д.И.П., ЕГН **********,*** да заплати н.Е.с.н. жилищна сграда „В.Ю.,
гр. С.В., ул. „С.В.” № .., вх. А – западен с управител „С.Б.С.Р.” ЕООД, ЕИК 205..9196,
сумата в общ размер на 1932.00лева / хиляда
деветстотин тридесет и два лева/ разноски за водене на производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като за ответника да се
връчи на наследниците му.
СЪДИЯ: