РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 250

30.01.2020 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, VІI състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Тилова, като разгледа АХД № 3302 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Делото е образувано по исковата молба от Л.М.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. Г. ***, с която е предявен иск за вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издаден и впоследствие отменен Електронен фиш Серия К № 1147093 на ОДМВР – Пловдив, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна взема становище за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на предявената искова претенция.

 Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с влязло в сила на 02.10.2019 г. решение № 1632/ 09.09.2019 г. по НАХД № 3396/2019 г. на РС-Пловдив е отменен Електронен фиш Серия К № 1147093 на ОДМВР – Пловдив. В съдебния процес ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар общо в размер на 300 лв., видно от приложен договор за правна защита и съдействие, същият представляващ и разписка. /лист 8 и лист 9/.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление респ. ЕФ, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл не следва да бъде споделен доводът, че в случая отмененото наказателно постановление респ. ЕФ не представлява незаконосъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

 

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление респ. ЕФ не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, респ. ЕФ както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт.

Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, респ. ЕФ отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление респ. ЕФ.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление респ. ЕФ от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление респ. ЕФ. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление респ. ЕФ, с което са наложени санкции, които ищецът е считал за незаконосъобразни.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление респ. ЕФ. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Възраженията в насока прекомерност на претендираното обезщетение са неоснователни. Институтът на разноските не е уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН /в приложимата редакция/. Възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Имуществените вреди, претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1/20014г. , а размерът може да бъде редуциран от съда по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие. В този смисъл ТР №1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ОС на колегиите на ВАС. В конкретния случай заплатеното адвокатско възнаграждение се приема от съда именно за обосновано и справедливо. Предвид на изложеното са неоснователни доводите, че претендираните разноски са прекомерни.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП респ. ЕФ (отменен по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 300 лв., предвид установения минимум в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Л.М.Ж., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 1147093 на ОДМВР – Пловдив.

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Л.М.Ж., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 10 лв.

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на адвокат К.Д.Г.,***, ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по АХД № 3302 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: