№ 86
гр. Сливен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест на РП-Сливен, подаден чрез Н. С. – прокурор при РП Сливен,
срещу Определение от 18.04.2022 г. по ч. н. Д. № 202/22 г. по описа на РС Сливен, с което
на осъдения Б. Д. Б., ЕГН **********, съдът е определил едно общо наказание по НОХД №
1518/2021 г. и НОХД № 12/2022 г. на РС Сливен, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, коeто да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим и отделно от наказанието по
ч. н. д. № 62/2022 г. на РС Сливен в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение на осн. Чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за 3 години изпитателен срок. Определено
общо наказание „Лишаване от свобода“ от три месеца, е завишено с 1 месец на основание
чл. 24 от НК.
В протеста представителят на РП Сливен счита, че определеното общо наказание е
неправилно, тъй като не отговаряло на принципа за определяне на най-благоприятния
вариант за осъденото лице. Посочва, че Б. Б. е осъден с шест самостоятелно влезли в сила
присъди, като най-благоприятният вариант за определяне на общо наказание, е при
определяне на две съвкупности. Първата съвкупност по н.о.х.д. № 119/2021 Г.; 325/2021 г. и
85/2021 г. на РС Сливен, с общо наказание „Пробация“ и втора съвкупност по НОХД №
1518/2021 Г.; 599/2021 г. и 12/2022 г. на РС Сливен с общо наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, при първоначален „Общ“ режим.
Иска се от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното определение и да
бъде постановено ново, с което да се определят две нови съвкупности по-горе посочения
начин, или делото да бъде върнато за разглеждане.
По така предявения протест няма постъпил отговор от осъдения или неговия служебен
защитник.
В с. з. представителят на ОП Сливен поддържа протестът и искането за отмяна на
определението по ЧНД № 202/22 г. на РС - Сливен, като вместо него се определи съвкупност
от наказанията наложени по НОХД № 1518/21 г., 599/21 г. и 12/22 г. на РС - Сливен, в
1
размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, и като се постанови изтърпяване на наказанието
при първоначален общ режим. По отношение на другата съвкупност предлага да не се
определя ново общо наказание, а да се постанови, че по отношение на съответните присъди,
наказанието следва да се търпи съобразно замененото общо наказание с определението по
ЧНД 432/21 на ОС – Сливен, а именно 2 месеца и 5 дни „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 г. Тези две съвкупности счита, че ще
спазят принципа за най-благоприятното за осъдения съчетания, тъй като общият размер на
наказанията по двете съвкупности бил по-кратък от този определен с обжалваното
определение.
В с. з. осъденият редовно призован, не се явява лично, но се представлява от защитник
адв. К. от АК Сливен, която поддържа искането на прокуратурата с оглед направените в
съдебното заседание корекции и счита, че действително това е по-благоприятното
положение за осъдения.
С оглед въведените доводи и твърдения, както и с оглед материалите по делото,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Частно наказателно дело № 202/2022 г. е образувано по предложение на РП Сливен, с
което е поискано кумулация на наказанията на Б. Д. Б., наложени му с Определения по
НОХД № 1518/2021 г.; 599/2021 г.; и 12/2022 г. на РС Сливен, и определяне на едно общо
наказание.
От представения по делото бюлетин за съдимост се установява, че:
1. С влязло в сила споразумение на 16.02.2022 г. по НОХД 12/2022 г. на РС Сливен, на Б.
Д. Б., е наложено, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от НК
във. вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
което да изтърпи при първоначалнен „общ режим“.
2. С Присъда № 59/23.12.2021 г., по НОХД 599/2021 г. на РС Сливен, влязла в сила на
10.01.2022 г., на Б. Д. Б., е наложено, за извършеното от него престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 26 от НК, наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен
срок от три години.
3. С влязло в сила на 23.12.2021г. Споразумение № 246/23.12.2021 г. по НОХД № 1518
на РС Сливен, на Б. Д. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК,
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
4. С влязло в сила на 28.04.2021 споразумение № 40 по НОХД № 325/2021 г. по описа на
РС Сливен, на Б. Д. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, му е наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в
„Задължителна регистрация“ по настоящ адрес за срок от шест месеца и
„Задължителни периодични срещу с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
5. С влязло в сила на 26.05.2021 г. споразумение по НОХД № 85/2021 г. на РС Сливен,
на Б. Д. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Пробация“,
изразяваща се в „ Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година
и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
6. С влязло в сила на 17.03.2021 г. споразумение по НОХД № 119/2021 Г. по описа на
РС Сливен, на Б. Д. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.5
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание
„Пробация“ изразяваща се в „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца.
С влязло в сила на 08.07.2021 г. Определение по ЧНД № 667/2021 г., по описа на РС
Сливен, на осъдения Б. Д. Б., ЕГН **********, е определено едно общо наказание по
влезлите в сила присъди по НОХД № 119/2021 Г., НОХД № 85/2021 г., и НОХД № 325/2021
2
г., всички по описа на РС Сливен, а именно: „Пробация“, изразяваща се в „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ в с. Сборище, общ. Твърдица, улица „Прогрес“ № 11, за срок
от една година, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
една година.
С влязло в сила на 22.12.2021 г. Определение № 258 по ЧНД № 432/2021 г.,
Сливенският окръжен съд е заменил неизтърпяната част от наложеното на осъдения Б. Д. Б.,
ЕГН **********, по ЧНД № 667/2021 г. на РС Сливен, наказание „Пробация“, с наказание „
Лишаване от свобода“ за срок от два месеца и пет дни, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила
на определението.
С Определение № 151/08.03.2022 г. по ЧНД № 62/22 г. Сливенският районен съд е
определил на осъдения Б. Д. Б., ЕГН **********, едно общо наказание по влезли в сила
присъди по НОХД № 119/2021 г.; НОХД № 325/2021 г.; НОХД № 85/2021 г. и НОХД №
599/2021 г., всички по описа на РС Сливен, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, което на основание чл. 69 вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок
от три години.
За да постанови обжалваното определение, предмет на настоящото производство,
първоинстанционният съд е констатирал, че деянията по двете присъди по НОХД №
1518/2021 г. и № 12/2022 г. на РС Сливен, са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което следва да намери приложение чл. 25 от НК.
Първоинстанционният съд заключил, че при това групиране ще се формират две
съвкупности, които представляват по-благоприятното за осъдения съчетание, тъй като се
стига до едно условно наказание и едно ефективно в размер на три месеца „Лишаване от
свобода“. Предложението на прокуратурата е намерено за неоснователно, тъй като при
предложеното групиране се стига до ефективно наказание в размер на шест месеца
„Лишаване от свобода“ и условно в размер на два месеца и пет дни „Лишаване от свобода“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ОС
Сливен, достигна до следните правни изводи:
Предявеният протест е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Налице са основанията за определяне на общо наказание спрямо осъдения Б. Д. Б. по
посочените по – горе присъди и одобрени от съда споразумения.
Първоинстанционният съд е събрал пълни данни за предходните му осъждания, като
по този начин е получил пълна и цялостна картина за съдебното минало на осъдения, но
прилагайки материалноправните норми на чл. 23-25 от НК, неправилно е преценил, че
предложеното групиране е по-неблагоприятно.
Наложените по НОХД № 119/2021 г., НОХД № 325/2021 г. и НОХД № 85/2021 г.
всичките по описа на РС Сливен, наказания „Пробация“ са заменени с Определение №
258/14.12.2021 г. по ЧНД № 432/2021 г. на ОС Сливен, с наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 2 месеца и 5 дни. Направената замяна е нов юридически факт, който променя
съществения елемент от присъдата/определението, с което е определено общо наказание
„Пробация“, поради което определението по чл. 452, ал. 3 от НПК има правното значение на
присъда, тъй като с него се решава въпрос, който е включен в разпоредбата на чл. 301 от
НПК. Определението по чл. 452, ал. 3 от НПК поражда правно действие само и единствено
за напред, от момента на влизането му в сила – 22.12.2021 г. При определяне на общото
наказание по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК съдът е длъжен да отчете настъпилата
промяна и да съобрази наказанието, което е било действащо към момента на постановяване
на определението, с което се извършва кумулацията / т. 1 и т. 3 от ТР № 6/2013 г. по тълк.
дело № 6/2013 на ОСНК/. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил длъжен и е
съобразил този нововъзникнал юридически факт при определяне на наказанията, които
могат да бъдат кумулирани спрямо осъденият, тъй като вече не е налице наказание
„Пробация“, а „Лишаване от свобода“. Предвид това, доводът на РП Сливен, изложен в
протеста, за определяне на други две съвкупности, една от които да е с общо наказание
3
„Пробация“, е неоснователен, тъй като противоречи на закона и горното тълкувателно
решение.
Следва да бъде отбелязано, че престъплението по НОХД № 12/2022 г. по описа на РС
Сливен, за което е осъден Б., е в условията на повторност, спрямо първите му осъждания,
което изключва възможността да бъде извършена съвкупност.
При преценка на основанията за извършване на групиране на наказанията, въззивната
инстанция прецени, че по три от присъдите/споразуменията на осъдения Б. са налице
предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, доколкото деянията по всички тях са били
извършени преди за което и да е било от тези деяния да е наложено наказание „Лишаване от
свобода” или друго наказание с влязла в сила присъда. Това са деянията по НОХД 12/2022
г., по НОХД 599/2021 г. и НОХД № 1518 по описа на РС Сливен, за които са наложени
наказания „Лишаване от свобода“, а най-тежкото от тях е това по НОХД № 599/2021 г. по
описа на РС Сливен, в размер на шест месеца. При това положение и на основание чл. 25 вр.
чл. 23 от НК наказанията по посочените присъди/споразумения могат да бъдат кумулирани,
като бъде определено едно общо, най-тежко измежду тях наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца. Определящото за кумулирането на наказанията по тези
присъди/споразумения е обстоятелството, че най-тежкото наложено наказание попада сред
тях. С определението по чнд № 62/2022 г. на РС Сливен, обаче са кумулирани наказанията
по първите три осъждания и по НОХД № 599/2021 г., поради което тази група следва да
бъде разгрупирана с цел създаване на съвкупността посочена по-горе.
С оглед горните констатации за наличие на престъпление, извършено в условията на
повторност, не е възможно наложеното по ЧНД № 432/2021 г. на ОС Сливен, наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 месеца и 5 дни, да бъде включено, т.е. принципът на
поглъщане на по-леките по вид наказание не намира приложение. Поради това, така
определеното наказание с Определение № 258/14.12.2021 г. по ЧНД № 432/2021 г. на ОС
Сливен – „Лишаване от свобода“ за 2 месеца и 5 дни, трябва да остане извън горепосочената
съвкупност за отделно изтърпяване, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години
съгласно чл. 66 от НК.
Общото време на посоченото горе групиране е „Лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца и 5 дни, като тази продължителност определя съчетанието като по-благоприятно за
осъдения, отколкото определеното от първия съд. Общото време е основният критерии при
определяне на правилността на този принципи. При равен сбор са приложими и различни
допълнителни критерии, но такива не намират приложение при горното групиране.
Резултатите от другите възможни групирания са с по-високо общо време.
Настоящият съдебен състав намира, че за определеното по НОХД 12/2022 г., по НОХД
599/2021 г. и НОХД № 1518 по описа на РС Сливен, общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, тъй като на
осъдения следва да бъде даден последен шанс да осъзнае своите приоритети в живота, като
му се посочи, че при всяко следващо деяние ще бъде отчитан изключителен превес на
отегчаващи обстоятелства, което следва да го накара да се замисли преди да извърши
каквито и да било посегателства срещу имуществото или личността на хората
По отношение на първата съвкупност, определеното най-общо тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим с оглед чл. 57 от ЗИНС, тъй като само така би могло да бъде
гарантирано постигането на генералната и специална превенция спрямо осъдения.
Ефективното изпълнение на това наказание е обусловено от броя на извършените от
осъдения от един вид престъпления в рамките на година и половина. Това обстоятелство
обуславя склонността на осъдения да нарушава установения в Република България ред и
закони, поради което спрямо него трябва да бъде въздействано с цел поправянето му към
спазване на същите.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е
частично неправилно по отношение на определените на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК
4
наказания, поради което следва да бъде отменено в тази част. В останалата част относно
приложението на чл. 25, ал. 2 от НК обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 336 вр. чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение от 18.04.2022 г. по ч. н. Д. № 202/22 г. по описа на РС Сливен,
в частта, с която:
- е определено на осъдения Б. Д. Б., едно общо наказание по влезли в сила присъди по
НОХД № 1518/2021 г. и НОХД № 12/2022 г. по описа на РС Сливен, а именно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „три месеца“, което да се изтърпи при
първоначален общ режим и отделно от наказанието по ЧНД № 62/2022 Г. в размер на шест
месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК вр. чл. 66,
ал. 1 от НК, се отлага за изпитателен срок от три години.
- На основание чл. 24 от НК е завишено така определеното общо наказание от три
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим с един месец, като завишеното
наказание също да се изтърпи при първоначален общ режим като ВМЕСТО ТОВА:
НАЛАГА на осъдения Б. Д. Б., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание,
измежду наказанията наложени по присъди/споразумения по НОХД 12/2022 г., НОХД
599/2021 г. и НОХД № 1518, всичките по описа на РС Сливен, а именно „ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, т. 3 от ЗИНС да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим за изтърпяване на определеното наказание
лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА отделно изтърпяване на наложеното по ЧНД № 432/2021 г. на ОС
Сливен, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 месеца и 5 дни,
изпълнението на което отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на решението.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Определение от 18.04.2022 г. по ч. н. Д. № 202/22
г. по описа на РС Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5