№ 385
гр. ххх, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ххх, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20224440100229 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В РС – ххх е постъпила искова молба от В. В. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
ххх чрез пълномощника си адв. Д. Ж. Т. от АК - Плевен, в качеството му на баща и законен
представител на ххх с ЕГН **********, против А. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх
предтавлявана от назначения й особен представител адв. С. Б., с която на основание 127а,
ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да реши спора между родителите
относно упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, неговото
местоживеене и издръжка, да бъде определен режим на контакти между детето и
ответницата, да бъде осъдена ответницата да заплаща на детето, месечна издръжка, както и
ответницата да бъде осъдена да му заплати направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди, че с ответницата нямат сключен граждански брак, но са живели на семейни начала
и от съвместното им съжителство имат родено едно дете – ххх с ЕГН **********.
Майката е трайно незаинтересована за детето, не полага грижи и изобщо никога не е
търсила контакт с детето. От раждането тя напуснала бебето и го оставила на грижите на
държавата. Освен това дете тя има още две деца от друг мъж и за които също не се грижи,
поради което са изведени от семейството на майката.
По време на бременността по отношение на нея от отдел „Закрила на детето“ при ДСП-ххх е
предприето настаняване в звено „Майка и бебе“ – град Габрово, където е родила детето Н..
Ищеца е припознал детето със заявление от 12.12.2016г., тъй като майката се възпротивила
и не позволила да бъде вписан като баща в акта за раждане на детето.
1
Поради това и поради липса на родителски капацитет на майката, доходи, жилище и
условия за полагане на грижи за детето непосредствено след раждането била предприета
спешна мярка за закрила и тя е настанена в приемно семейство. От тогава А. не е търсила
детето, не го е виждала. Детето било върнато при бащата със Заповед № ххх, а с влязло в
сила Решение по ГД №1056/2017г. на ЧРС е прекратено настаняването в приемно
семейство.
От тогава той, майка му и детето живеят в гр. ххх в дома на неговите родители на адрес гр.
ххх, ж.к. „ххх, за което е представено у-ние за постоянен и настоящ адрес, както и договор за
продажба на недвижим имот от 17.11.1990г.
Твърди, че работи в сферата на строителството, няма постоянни доходи, но въпреки това
успява да покрива разходите на семейството и детето не е лишено от нищо и с помощта на
майка му, която получава сигурен пенсионен доход. Двете са много близки и връзката
между тях е топла и сърдечна..
Ищеца разполага с жилище, което е познато на детето и в което е живяло от 2017г. до
момента, и условията в него са много добри.
Моли съда да постанови решене с което да предостави родителските права на него, да се
присъди издръжка в полза на детето Н. В.а в размер на предвидения в закона минимум.
Ответницата А. И. Г. не се явява, представлява се от назначения й особен представител –
адв. С. Б. от ПлАК.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от адв. Б.. Не
оспорва предявените искове.
В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. ххх е
депозирала социален доклад в който се взема становище, че е в интерес на детето да бъде
отглеждано от бащата.
Разпитани бяха свидетелите на ищеца – Олга Василева Гетова и Цветанка Т.а Петкова.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и
фактическа страна следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и
пасивната легитимация на страните в процеса.
Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като
„спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-
правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите. Съдебната намеса е регламентирана в
обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен
от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди
отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените
2
съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат
променяни при изменение на обстоятелствата.
Ищеца и ответницата са родители и законни представители на детето Н. В.ова В.а с ЕГН
**********
Страните не са встъпвали в брак и както се установи в производството и не се оспори от
тях, са живели на семейни начала.
От 2017 г. детето се отглежда от бащата, което обстоятелство се установява от социалния
доклад и от разпита на свидетелите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, касаещи предмета на спора – живеене на
страните при условията на фактическа раздяла, влошени междуличностни отношения, както
и местоживеене и издръжка на децата.
От приетия по делото социален доклад от Дирекция “СП“ - ххх е видно, че детето живее
при баща си в гр. ххх от 2017г., тъй като майката от самото му раждане се дезинтересирала
от него. Детето посещава детска градина. Налице е емоционална връзка родител-дете,
бащата е силно мотивиран да продължи да се грижи за детето и притежава положителни
качества. Налице са подходящи условия за отглеждане на детето, като сигурна и спокойна
безопасна среда. Задоволени са всички потребности на детето от храна, дрехи, обувки,
лични принадлежности, здравеопазване достъп до детско заведение, задоволяване на
емоционални, социални контакти и др.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ
съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето
от двамата родители заедно и поотделно.
Между страните не е налице спор по отношение на това, на кого следва да се предоставят
упражняването на родителските права върху детето, както и определяне на
местожителството му, като съдът при определяне на кого да предостави упражняването на
родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита правата и
интересите на децата в перспектива. Основен критерий за решението при кого от двамата да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание,
надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание,
готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било
здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете.
Ниската възраст, пола на детето и заключението на социалния доклад на Дирекция “СП“ –
ххх, обуславят единствено обоснования извод, че най-добре ще бъде защитен интереса на
детето, ако родителските права и местоживеенето му е при неговия баща.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на детето месечна
издръжка чрез техния баща и законен представител в размер на минимума от 177.50 лева
3
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото съдебно
деловодни разноски в размер на 300.00 лева за възнаграждение на особен представител.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати д.т., върху уважения размер на три
годишните платежи върху издръжката в размер на 255,60лв. и сумата от 40.00 лева –
държавна такса за разглеждане на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето ххх с ЕГН ********** да се
упражняват от бащата В. В. В. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето ххх с ЕГН ********** да е на адрес: гр. ххх,
обл. ххх
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето ххх с ЕГН ********** с майката А.
И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата, в почивните дни с преспиване при майката,
ако желае детето, както и един месец през лятото, които да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, и празниците, като на четна година децата да са с нея.
ОСЪЖДА А. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх да заплаща за малолетното си дете ххх с
ЕГН ********** на адрес: гр. ххх, обл. ххх ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лв. /сто
седемдесет и седем лева и 50 стотинки/ лева, считано от 04.03.2022 г. /датата на завеждане
на настоящият иск/ до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение и
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА А. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх да заплати на В. В. В. с ЕГН
********** от гр. ххх, обл. Плевен, ж.к. „Победа“ бл. 7 вх. А, ет. 3 ап. 11 сумата от 300.00
лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА А. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх да заплати на да заплати по сметка на
Районен съд гр. ххх държавна такса върху уважения размер на издръжките в размер на
255,60лв /двеста двадесет и пет лева и 60 стотинки/ лв.
ОСЪЖДА А. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ххх да заплати на да заплати по сметка на
Районен съд гр. ххх окончателна държавна такса за разглеждане на делото в размер на 40 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че
е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ххх: _______________________
4