№ 303
гр. Ловеч, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200619 по описа за 2025 година
С Електронен фиш Серия К № 10864536 на ОД на МВР Ловеч на З. К.
К., ЕГН: ********** от гр.С., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.05.2025 г. в
13:53 часа в обл.Ловеч, общ.Угърчин, обл.Ловеч, на ПП І – 4, км. 38+161,
землището на с.Голец, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока
гр.Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън
населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3 % е установено, че с МПС
т.а.«Пежо Бипер» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d.
Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 105
км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/9772924 на 25.10.2024 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят З. К. К., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, поради недоказаност на
нарушението и моли да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
1
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на
жалбоподателя /разписка л.16/, от която е видно, че ЕФ е връчен на 05.06.2025
г. лично на жалбоподателя от Ц.П. – мл.автоконтрольор в РУ-Роман, жалбата е
подадена на 19.06.2025 г. по ел.път и входирана в РС-Тетевен, след което е
препратена по компетентност на РС-Ловеч, като по същество е частично
основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 105
км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, за извъннаселено място, т.е.
превишение от 15 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от
използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената
скорост за пътния участък е 90 км/ч и тя не произтича от п.з.В26, а от
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, касаеща разрешената скорост извън
населено място. Че процесният пътен участък попада извън населено място е
видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената
скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 38+161, землището на с.Голец,
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и
в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и
точното отстояние на автомобила от АТСС – 121 метра, както и в каква посока
се е движил автомобила, тъй като на снимковия материал е отразено, че
автомобилът е отдалечаващ се, т.е. след като АТСС е насочено в посока Варна
и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно,
че посоката му на движение е към гр.Варна. Безспорно е и обстоятелството, че
нарушението е извършено извън населено място, което е видно от
представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като
същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично
е отразено, че превишената скорост е 108 км/ч, а след като е приспаднат
2
автоматично 3% толеранс – 105 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и
в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3%, от което следва, че
при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено
е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на
който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над
разрешената в/извън населено място и тя присъства в дадената правна
квалификация.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено се установява, че нарушението е извършено извън населено
място, землището на с.Голец, област Ловеч, през което преминава участък от
ПП І-4 /С. – Варна/),като правилно въз основа на направеното словесно
описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Забраната да не се превишава стойността от 90 км/час за извън населено място
е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 105 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е била 90 км/ч., предвид на това, че нарушението е
извършено извън населено място, видно от снимковия материал. Следва да се
има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./
електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017
год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
3
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 154-
ЗЧ-ИСИС от 08.11.2024 год., от който се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и
че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 120cd3d всъщност е
фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш
вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния
режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно,
е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице
нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено
само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма,съдържание, реквизити и процедура по издаване,
поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в
ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по
т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния
фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
4
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването
на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от
ЗДвП).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от
представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая
В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система,
от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата,
попълнил и издал ел.фиш на 30.05.2025 г. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение,
разрешена и установена скорост. При издаване на ел.фиш е спазена и
процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е
извършено нарушението, като видно от справката за собственост,
автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
5
анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика
на автомобила – жалбоподателят след получаване на ЕФ не е упражнил
правата си по чл.189,ал.5 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана
неговата отговорност, като собственник на МПС, с което е извършено
нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол
с рег. № 906р-4754 с дата на използване 27.05.2025 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 27.05.2025 г., от който е видно
къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, място за контрол, посока на движение на контролираните МПС,
режим на измерване, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на
чл.10 от наредбата. Представена е и снимка на разположението на АТСС.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи:
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно
легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба
6
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата
на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а
и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация,
реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/
2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните
технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът
приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията
7
бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство
или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена
скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165,
ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от
2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда
обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се
е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в
близост до пътя /видно от представената снимка /л.10 от НАХД №208/2025 г.
на РС-Тетевен/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или
да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-
компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила на
жалбоподателя. Служебно известно е на съда, че всяко регистрирано
нарушение с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 е съпроводено
от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за
измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може
да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има
маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват
с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал /л. 17 от НАХД №208/2025 г. на РС-
Тетевен/ се установява, че процесното техническо средство е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
8
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а в конкретния
случай няма такива. Така, че ако автомобилът не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция не споделя
изложеното в жалбата възражение за недоказаност на нарушението.
По отношение на повторността обаче, съдът приема, че наказващият
орган е приложил материалния закон неправилно.
Както при описание на нарушението, така в санкционната част на ЕФ е
посочена разпоредбата на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с
ал.2, т.2 от ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на повторност. В случая в съдържанието на
обжалвания ЕФ е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение за
скорост в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9772924 на
25.10.2024 г., т.е. след предходно допуснато от водача нарушение (установено
и санкционирано), спрямо което приема, че процесното се явява извършено в
условията на повторност. Това обстоятелство обаче се опровергава от
събраните по делото доказателства, а именно разпечатка от АИС АНД/л.15 от
НАХД №208/2025 г. на РС-Тетевен/, приложена от ОД на МВР-Ловеч от която
е видно, че ЕФ серия К № 9772924 е обжалван на 24.10.2024 г., при което няма
как същият да е влязъл в сила на 25.10.2024 г., както е отразено в същата
справка и в обжалвания ЕФ.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
9
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния случай за
цитираното от наказващия орган предходно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
на жалбоподателят е издаден ЕФ серия К № 9772924, който обаче е обжалван
и не е влязъл в сила към 25.10.2024 г., както е посочено в обстоятелствената
част на обжалвания ЕФ, поради което не е налице квалифициращия признак
повторност.
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато
административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се
измени основанието за налагане на санкцията и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение - в случая това е основния състав на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, което видно от изложените по - горе мотиви, съдът намери за безспорно
установено. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и
тълкувателна такава -ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на скорост от жалбоподателя по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е тази на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като се установи, че неговото
превишение на разрешената скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 15 км/ч. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на 50 лв., в който смисъл
атакуваният ЕФ следва да бъде изменен.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин е установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изменен по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал.2, т.2 от ЗДвП, като се намали на основание
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП наложеното административно наказание глоба от
100.00 лева на 50.00 лева.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
е обявена за противоконституционна с Решение № 4/30.04.2025 г. на
Конституционния съд /ДВ бр.38/2025 г./, тъй като настоящата инстанция
10
намира, че въпреки, че към преписката не са ангажирани доказателства за
налагани наказания по ЗДвП на водача, само това обстоятелство не може да
обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.
От друга страна следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност
на деянието.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 10864536 на ОД на МВР Ловеч, с
който на З. К. К., ЕГН: ********** от гр.С., е наложена на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на
100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП наложеното
административно наказание глоба от 100.00 лева на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11