Решение по дело №8933/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1047
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20211100108933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Гражданско дело №
20211100108933 по описа за 2021 година
Ищецът Б.Д. Х. е предявил против ответниците Д. С. Н. и Р.С. Н., осъдителен иск с
пр. основание чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 30 905 лева, претендирани солидарно, като
обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди, от които 30 000 лева
неимуществени и 905 лева имуществени с твърдението, че тези вреди са настъпили от
деяние, което осъществява състав на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. Ал. 1 от НК, признато
със съдебен акт – определение с което е одобрено споразумение по НОХД № 1512 по опис
на СРС за 2021 г. и който съдебен кат има за последица влязла в законна сила присъда. В
исковата молба се излага, че ищецът е пострадал от престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. Чл. 20,
ал.2 вр. Ал.1 от НК и след датата на деянието 11.06.2020 г. е претърпял болки и страдания
свързани пряко с нанесената телесна повреда и наложилата се оперативна намеса, а в
последствие и продължителното лечение до пълно възстановяване, като и вреди от морален
характер, свързани с уронване на честта и достойнството. Излага, че в следствие на
особеното си психическо състояние, свързано със страх се е наложило да напусне
жилището, в което живее. В след оперативния период е преустановил временно работата си.
Твърди, че е заплатил разходите за операцията и възстановяването.
Ответниците Д.Н. и Р. Н., поотделно в идентични писмени отговори, не оспорват
допустимостта на предявените искове и тяхната основателност /въпреки декларативното
становище за обратното/.Възраженията им се отнасят само до размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Считат, че същия е завишен. Обосновават възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърдят, че действията, с които е допринесъл за
вредоносния резултат е употребата от страна на ищеца на думи от английски език с
популярно негативно и обидно значение. Считат, че тези думи адресирани до тях са довели
до ответна реакция, която е призната за престъпление, а своите действия обосновават с
засегнати чест и достойнство.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото
писмени гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност съобразно материално
правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и от съдържанието на НОХД № 1512 по опис на СРС за
2021 г. се установява, че ищецът е пострадал от деяние, извършено от ответниците на
11.06.2020 г. на адреса, на който живеят и двете страни. Деянието е осъществено в
1
съучастие, като ответниците са съизвършители. Извършили са престъпление против
личността на дееца. Нанесли са му средна телесна повреда. В следствие на счупени носни
кости ищецът е претърпял операция и дишането му е било затруднено с двете ноздри ,
настъпила е деформация на носната пирамида и напипване на праг на счупване по гърба на
носа и локална болка. На ищеца е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Горните факти са установени с влязло в законна сила на 01.02.20221г.
определение, с което е съдът е одобрил споразумение между ответниците от една страна и
Прокуратурата от друга. Съдебният акт, макар и наименуван определение и постановен по
специален процесуален ред има последиците на влязло в законна сила присъда и по
отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Изброените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане са доказани пряко и главно. Не е спорно между страните какъв е
вида на телесните увреждания, които също са установени с определението на наказателния
съд. Причинените физически болки и страдания, продължителността на възстановителния
период се установяват от медицинската така документация, която не е оспорена от
ответниците. Представени са писмени доказателства, удостоверяващи извършени разходи
за оперативно и след оперативно лечение, чиито разход съответства на претенцията за
нанесена имуществена вреда и поради липсата на оспорване, съдът приема, че претенцията е
доказана както по основание така и по размер от 905 лева.
Спорно между страните е дали поведението на ищеца е било такова, че да бъде
преценявано като съпричиняване към нанесените неимуществени вреди и съответен ли е по
размер иска на критерия за справедливост. От събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на св. Е., чиито показания съдът кредитира като основани на непосредствени
впечатления се установява, че поведението на ищеца се е променило след нанесения побой.
Изпитвал е силен страх от ново нападение, станал е параноичен и поради това е напуснал
адреса. Независимо от сравнително бързото физическо възстановяване, психиката му е
останала под въздействие на негативните емоции. От спокойна и пасивна, но общителна
личност се е превърнал в резервиран и подплашен човек. Показанията на свидетелите
водени от ответниците, тяхната майка Н.а и интимната приятелка на единият от тях св. М.,
чиито показания са допуснати за установяване на съпричиняващо поведение на ищеца, не
съдържат данни за такова. Показанията на първата свидетелка, съдът не цени поради
роднинската връзка с ответниците и поради това, че не е очевидец на побоя, а показанията
на М. са безсъдържателни към предмета на доказване, защото тя не е очевидец на
релевантни факти. Св. Н.а, която излага пред съда впечатления за невъзпитано и обидно
поведение от страна на ищеца и за нападения на лице с бухалки, които свързва с
поведението на ищеца не се подкрепят от никакви данни, включително и от производството
пред наказателния съд. От правна страна, в частта на претенцията за неимуществени вреди,
съдът приема, че ищецът е претърпял такива, не само поради безспорни и установени с
присъдата физически наранявания, а и негативни въздействия върху психиката. Поводът за
физическата саморазправа, която представлява битов конфликт поради неспазване на
обществен ред в жилищна сграда е иницииран от поведението на ответниците, а не от
поведението на ищеца, поради което не са налице каквито и да е данни за съпричиняване.
По размер претенцията за обезщетение на нанесените неимуществени вреди, които
освен физически са и психически, съобразявайки критериите на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема,
че справедливо би било обезщетение в размер на 20 000 лева. За да определи този размер,
съдът съобразява тежестта на нанесената телесна повреда и данните за невъзможността,
носните кости да се позиционират във вида, в който са били преди нанасяне на побоя.
Съответен на този размер е нанесената психическа травма, тъй като повода да конфликта се
корени в поведението на ответниците и в липсата на самоконтрол от тяхна страна,
необходим за живеене в социална жилищна среда, която изисква подходящо възпитание за
спазване на обществени ред. Не на последно място, следва да се съобрази и дързостта на
деянието, извършено с общ умисъл и изначалното превъзходство в съучастието спрямо
2
присъствието на пострадалия и негов близък човек от женски пол.
С оглед изхода от спора в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски, съответни на уважената част от иска и съответно разноски в тежест на ищеца
съобразно отхвърлената част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Н. с ЕГН ********** и Р. С. Н. с ЕГН ********** и двамата от
гр.София, ж.к. ******* СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Д. Х. с ЛНЧ ******* от
гр.София , ул. „******* кантора 103 чрез пълномощник и съдебен адрес – адв. А.Т. от САК,
сумата от 20 905 /двадесет хиляди деветстотин и пет/ лева, от които 20 000 неимуществени
и 905 лева имуществени вреди, настъпили от деяние, което осъществява състав на
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. Ал. 1 от НК, признато със съдебен акт – определение, с
което е одобрено споразумение по НОХД № 1512 по опис на СРС за 2021 г. и който
съдебен кат има за последица влязла в законна сила на 01.02.2021 г. присъда и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за нанесени неимуществени вреди в размер над присъдените 20 000 лева до
претендираните 30 000 лева, на основание чл. 45 вр. Чл. 52 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д. С. Н. ЕГН ********** от гр. София, ж.к. ******* ДА ЗАПЛАТИ на
Б.Д. Х. с ЛНЧ ******* от гр. София , ул. „******* кантора 103 чрез пълномощник и
съдебен адрес – адв. А.Т. от САК, сумата от 625.69 лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН **********, ж.к. ******* ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д. Х. с
ЛНЧ ******* от гр. София , ул. „******* кантора 103 чрез пълномощник и съдебен адрес –
адв. А.Т. от САК, сумата от 625.69 лева, представляваща направените по делото разноски ,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Д. Х. с ЛНЧ ******* от гр. София , ул. „******* кантора 103 чрез
пълномощник и съдебен адрес – адв. А.Т. от САК ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Н. ЕГН
********** от гр. София, ж.к. *******, сумата от 463 лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Д. Х. с ЛНЧ ******* от гр. София , ул. „******* кантора 103 чрез
пълномощник и съдебен адрес – адв. А.Т. от САК ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Н. с ЕГН
**********, ж.к. *******, сумата от 463 лева, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3