№ 243
гр. Враца, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело №
20251400500420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по повод обжалвано
решение № 242/10.07.2025 г. по гр.д. № 344/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина, постановено в делбено производство в неговата втора фаза.
Против решението е постъпила въззивна жалба № 4946/23.07.2025 г. от
процесуалния представител на Ц. В. В. – адв. М. М. от АК-Враца, с която се
излагат съображения за неправилност на съдебното решение. Позовава се на
разясненията по т. 8 от тълкувателно решение № 1/2004 г. и подчертава, че
смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от
наследниците, както и че предметният имот има характер именно на наследствен
имот, независимо че част от наследниците са продали своите наследствени права
на Ц. В. и поради това той бил с по-голям дял. Посочва се и решение на ВКС,
съгласно което с извършване на прехвърлителни сделки между наследници не се
променя характерът на наследствения имот, поради което е възможно да се
приложи разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК /чл. 288, ал. 3 ГПК отм./. Моли
решението на Районен съд – Бяла Слатина да бъде отменено и въззивният съд да
постанови друго, с което да възложи имота на Ц. В. В., като му се даде срок да
изплати останалите 2/10 ид.ч. на останалите съделители.
Отговор от ответниците не е постъпил. В откритото съдебно заседание
страните не се явяват и не се представляват. Във въззивното производство не са
събирани нови доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
оплакванията във въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
1
взе предвид и намира за установено следното:
С влязло в сила Решение № 27/29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 344/2023
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина – първа фаза на делбата, съдът е
допуснал делба между Ц. В. В., ЕГН: **********, Н. П. М., ЕГН: **********, и В.
П. М., ЕГН: **********, по отношение на недвижим имот, представляващ:
поземлен имот УПИ VII с площ от 1250.00 кв. м., пл. н. № 637, квартал 48 по
регулационния план на с. ***, обл. Враца, одобрен със Заповед № 492/1974 г., при
граници: имот с кад. № 637, имот с кад. № 636 и улица, при квоти: за Ц. В. В. 8/10
ид.ч., за Н. П. М. – 1/10 ид.ч. и за В. П. М. – 1/10 ид.ч. Установено е посредством
експертиза, че процесният имот не може да бъде поделен реално с обособяване на
самостоятелни дялове, отговарящи на определените квоти и на изискванията на
ЗУТ. Дефинирайки имотът като неподеляем, съдът е приел, че е в невъзможност да
обособи реални дялове за всеки от съделителите по смисъла на чл. 347 ГПК, нито
би могъл да осъществи делбата по реда на чл. 353 ГПК – чрез теглене на жребий,
доколкото последният способ намира приложение само когато броят на имотите е
равен или по-голям от броя на съделителите. Поради това е приел за
неоснователно искането на Ц. В. имотът да бъде разпределен в негова
изключителна собственост. По-нататък съдът е постановил, че не съществува
възможност имотът да бъде предоставен в дял на един от съделителите и по реда
на чл. 349 ГПК, доколкото процесният имот не е жилищен и не са изпълнени
условията на тази разпоредба. С оглед на всичко това е заключил, че делбата може
да бъде осъществена единствено посредством изнасяне на имота на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК, поради което е постановил диспозитив в такъв
смисъл – гореописаният имот, остойностен на 5240,00 лв., е изнесен на публична
продан, като е постановено получената от проданта сума да се разпредели между
съделителите съобразно квотите им от правото на собственост. Осъдил е
съделителите за разноски.
Решението е валидно и допустимо, а по същество като краен резултат -
правилно. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани достатъчно
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което изцяло
се споделя от въззивния състав. Установено е кои са съделителите и при какви
квоти следва да делят, имотът е индивидуализиран, приета е съдебно-техническа
експертиза, с помощта на която да се формира правилен извод за единствения
възможен способ за извършване на делбата.
Спорът се свежда до това, възможно ли е в конкретния случай делбата да се
осъществи посредством способ, различен от публичната продан, доколкото
жалбоподателят иска имотът да бъде възложен в негова собственост, позовавайки
се на чл. 349 ГПК, и да обезщети останалите съделители с пари.
В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се
извърши делбата, се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349,
чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо да бъде
изяснено дали имотът-предмет на делбата, е поделяем. /Решение № 50004 от
4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2022 г./ Способът, предвиден в чл. 348 ГПК –
публична продан, е уреден като изключение, приложимо, когато имотът е
2
неподеляем. Неподеляемост на делбеното имущество е налице, когато имотите са
по-малко от броя на дяловете, както и когато предмет на делбата е един единствен
недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите.
Доколкото по същество се обжалва способа, по който е извършена делбата,
настоящият състав изследва самостоятелно още веднъж въпроса за поделяемостта
на допуснатия до делба имот, за да избере най-подходящия способ за извършване
на делбата така, че по възможност да се спази изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН.
Вярно е, че водещият принцип в делбата е съделителите да получат дял в
натура, доколкото това е възможно (чл. 69, ал. 2 ЗН), но следва да се подчертае, че
принципът налага извършването на делбата по начин, че всеки съделител да
получи реален дял.
Тъй като имотът е само един, а съделителите и дяловете – трима, правилно
съдът е заключил, че в случая не е възможно делбата да се осъществи чрез теглене
на жребий.
Въззивният съд обаче констатира, че не е обсъдена възможността делбата да
се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне на имотите между
съделителите по колена, за да провери дали по този начин не би могло да се
обезпечи правилното приложение на чл. 69, ал. 2 ЗН. Трайната практика на ВКС
приема, че когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на
наследствени права, като продажбата е извършена между съсобствениците по
наследяване, не е възникнала комбинирана съсобственост и е допустимо
съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите по колена (напр.
Решение № 50004 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2022 г., II г.) Когато се
делят сънаследници, които принадлежат към различни колена, делбата най-напред
се извършва по колена, а след това вътре в колената. При извършване на делбата по
колена съсобствеността не се прекратява напълно, дяловете се групират по колена
и принципът за дял в натура се прилага по отношение на всяко коляно, като така се
стига до съсобственост между по-малко на брой съсобственици и се запазва и
увеличава възможността при следваща делба вътре в коляното някой или някои от
съсобствениците да придобият дял в натура. /Решение № 60123 от 1.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 364/2021 г/.
Въпросът за колената на наследяване е правен, предвид което не е необходимо
за съда страните да са излагали твърдения в този смисъл, за да бъдат колената
установени. В случая съделителите принадлежат към две отделни колена –
жалбоподателят Ц. В. В. от една страна, и ответниците – от друга страна.
В случай, че посредством разделяне по колена дяловете са такива, че да е
възможно имотът да се раздели при съблюдаване императивните изисквания на
ЗУТ, може да се дадат указания за изготвяне на инвестиционен проект по смисъла
на чл. 201 ЗУТ и делбата да се осъществи по реда на чл. 353 ГПК, който способ е
винаги за предпочитане пред публичната продан.
Имотът, предмет на делбата, е един и представлява дворно място – УПИ с
площ от 1250 кв. м. в с. ***, обл. Враца. Съгласно експертното заключение най-
малкият по площ новообразуван имот при евентуално разделяне следва да бъде с
площ от 400 кв.м., така че да съответства на изискванията на чл. 19 ЗУТ.
3
Установено е, че дялът на жалбоподателя Ц. В. В. възлиза на 1000 кв.м. (едното
коляно), а на останалите двама съделители – по 125 кв.м. на всеки, или общо 250
кв.м. (второто коляно).
Тоест в случая дори и при групиране на дяловете на ответниците като такива
от едно коляно, пак се получава дял, почти двойно по-малък и от най-малкия
възможен за новообразуване имот. Макар и да няма изрично такъв поставен
въпрос, от СТЕ безспорно се установява, че не е възможно да се извърши поделяне
при условията на чл. 19, ал. 4 ЗУТ при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1, т.
4 или чл. 19, ал. 4 ЗУТ за минимално допустими лице и повърхност на
новообразуваните имоти, така че да съответства на дела на коляното.
Следователно имотът категорично е неподеляем и по отношение на дяловете не
може да се приложи способът на чл. 353 ГПК, тъй като в случая по никакъв начин
не е възможно да се оформи дял, съответстващ на дяловете на съделителите.
Когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, както е в случая,
доколкото имотът не може да бъде законосъобразно разделен, така че съделителите
по двете колена да могат да получат дял в натура, делбата следва да се извърши
чрез изнасяне на имота на публична продан. Недопустимо е в този случай имотът
да бъде разпределен на един от съделителите, а дяловете на останалите съделители
да се уравнят само с пари, тъй като това би означавало извършване на
принудителна продажба на съсобствения имот на един от съсобствениците и
лишаване на останалите съделители от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в
натура. /Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г./.
Следва да се отбележи, че посоченият способ допуска страните в делбата да
участват при наддаването в публичната продан, като в крайна сметка
жалбоподателят не е лишен от възможността да се сдобие със собствеността.
Що се касае до искането на жалбоподателя да се приложи чл. 349 ГПК, то това
също е невъзможно, доколкото тази разпоредба може да намери приложение само
ако имотът е жилище. В случая имотът не е жилище. Вярно е, че не е налице
смесена съсобственост към настоящия момент и имотът е запазил наследствения
си характер, но не това е причината да не се приложи разпоредбата на чл. 349, ал. 2
ГПК, а това, че не са налице останалите предпоставки на посочения член, а именно
– на първо място да е жилище. Настоящият състав споделя практиката, посочена
във въззивната жалба, но тя не оборва правилността на решението.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията
си по чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат никому.
Водим от горното, Окръжен съд – Враца
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242/10.07.2025 г., постановено по гр.д. №
344/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5