РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Петрич, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Й.Ш.“ ЕООД, с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „С.К.“ № ***,
ет.***, против Наказателно постановление (НП) № 42-0000660/25.02.2021 г. на Директора на
РД "АА" - С., с което на дружеството-жалбоподател, за административно нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на
пътници и товари /МТС/, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева.
В Районен съд П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 93836/27.04.2021
година, постановено по НАХД № 626/2021 година по описа на Районен съд – Б., е
прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради липса на изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
твърдяното нарушение, както и липса на всички съществени елементи от обективна страна
на състава на нарушението. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител. Изпращат писмено становище, с което поддържат жалбата и молят съдът да
1
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но
в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата
е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар.
За ТО – П. към РП - Б., призовани в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 03.02.2021 г. около 14:30 часа в гр.Б., в сградата на
Областен отдел „А.а.", Б. служителите на РД „АА" гр.С. – свидетелите А. Г. Г. и И. Д. С.,
във връзка с Известие за проверка № 12-00-00-963/2/29.09.2020 г. и Заповед № РД-12-
262/03.02.2021 г., извършили тематична проверка на превозвача „Й.Ш.“ ЕООД,. В хода на
проверката, проверяващите установили, че превозвачът притежаващ лиценз на Общността
№ 9345, валиден до 22.02.2028 г. за международен превоз на товари е извършвал
международен обществен превоз на товари с моторно превозно средство от категория N3,
влекач с рег.№ ***, с водач В.Т., който за периода от 21.02.2020 г. до 09.09.2020 г., не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари.
Нарушението е установено след извършена справка в информационната система на РД „АА“
за психологическа годност на водачите.
За така установеното нарушение, на 03.02.2021 г. актосъставителят АНДР. Г. Г., в
присъствието на свидетеля ИВ. Д. С. и управителя на фирмата В.Г., ЕГН **********,
съставил на дружеството Акт за установяване на административно нарушение серия А-2012
№ 285840 от 03.02.2021 г., в който отразеното деяние е квалифицирано, като нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател,
който не е отразил, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в
законоустановения тридневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 25.02.2021 г. Началникът на РД „АА" - С. издал и
обжалваното НП № 42-0000660, с което за описаното административно нарушение по чл.57,
ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр,
наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
2
НП е връчено лично и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател В. Г. на
30.03.2021 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В с.з. в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя А.Г. и свидетеля по акта
И.С.. Свид. Г. заявява, че не си спомня с точност случая като поддържа написаното в акта.
Излага, че при съставяне на акта е присъствал управителя на фирмата жалбоподател, като
АУАН е съставен в гр.Б.. Констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на
база извършена проверка в информационната система на РД „АА“ за психологическа
годност на водачите, при която установили описаното в акта и наказателното постановление
нарушение. Свид. С. заявява, че съставят много актове не си спомня случая, но поддържа
написаното в акта. И двамата свидетели не успяха да изложат в с.з. конкретни факти и
обстоятелства относно извършената проверка, заявяват, че поддържат написаното в акта.
Съдът приема показанията на посочените свидетели, но доколкото същите са лишени от
конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на
АУАН. Декларативното потвърждение от страна на тези свидетели, че потвърждават
отразените в АУАН фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства,
ведно с твърденията, че не си спомнят нищо, водят до извод, че същите имат само формален
характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо акта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира
административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва АУАН и наказателното
постановление да съдържат законово регламентиран минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които следва да са налице в посочените актове са определени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Така, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН , АУАН
следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, а нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 ЗАНН изисква НП също да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Анализът на
посочените разпоредби води до извода, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, като данните, които безусловно
следва да са налице са дата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при
3
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Съдът намира, че атакуваното в настоящето производство наказателно постановление не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 ЗАНН, т.к. същото не съдържа
посочените по – горе реквизити. В обжалваното постановление не е посочена датата, на
която е осъществено деянието, не е посочено мястото, където е извършено нарушението,
както и няма описание на нарушението, не са изложени обстоятелствата, при които е
извършено, а още по- малко доказателствата, които го потвърждават.
Административнонаказващият орган е посочил единствено датата и мястото на извършване
на проверката, което обаче безспорно не запълва изискването за посочване на дата и място
на извършване на нарушението.
Непосочване на дата и мястото на извършване на нарушението всякога представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, което от своя страна влече незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и константната съдебна практика.
От друга страна, за решаващата инстанция не става ясно, при постановяване на обжалвания
акт, как административно наказващия орган е установил нарушението.
В атакуваното НП е посочено, че нарушението е установено на 03.02.2021 г. в сградата на
ОО „АА“ – Б. при извършване на тематична проверка на дружеството превозвач.
По същество АНО е приел, че превозвачът е разпоредил извършване на международен
превоз на товари с МПС от категория N3 влекач с рег.№ ***, видно от ЧМР от 05.02.2020г.
и разпечатка от дигиталния тахограф от 21.02.2020г. до 09.09.2020 г. видно от регистъра за
психологическси изследвания за водачите, като не притежава удостоверение за
психологическа годност водача В.Т.. Това описание на нарушението, освен че е неясно и
непоследователно структурирано, не се подкрепя от надлежни доказателства. По делото
няма данни за извършвания превоз, кога е извършен този превоз, по какъв маршрут, няма
яснота действително ли се касае за международен превоз, от кои обстоятелства се
установява това. По делото не е приложен дори посочения в НП Лиценз на Общността №
9345, валиден до 22.02.2028 г. за международен превоз на товари, за да приеме съдът, че се
касае за превозвач с такъв лиценз. Единствено става ясно, че по справка от
информационната система на ИА „“АА“, лицето В.Т. е имал издадено Удостоверение за
психологическа годност с валидност до 20.02.2020г., както и се е явил на изследване на
10.09.2020г.
При така изложеното в НП, както наказаното лице, така и съдът следва да предполагат, че
лицето В. Т. е в трудови правоотношения с наказаното дружество, че същият е бил водач на
международен превоз и като водач е извършил съответен международен превоз, в периода
от 21.02.2020г. до 09.09.2020 г. без да притежава удостоверение за психологическа годност.
Посоченият период е периода след изтичане валидността на удостоверението до
последващото явяване на изследване, не е обусловен от доказателства за конкретно
4
извършени превози, следва да се предполага, че в този период е извършен международен
превоз. Такова предположение обаче е абсолютно недопустимо за ангажиране
административно-наказателната отговорност на което и да е лице. Недопустимо от
доказателствата да се извеждат фактите по административно-наказателното обвинение,
които изобщо не са били предявени на жалбоподателя и същият не е имал възможност да се
защити по тях.
Поради всичко изложено, съдът намира, че в хода на административонаказателната
процедура са допуснати процесуални нарушения, които са от такова естество, че правят
невъзможна преценката за материалноправната законосъобразност на атакуваното
Наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000660 от 25.02.2021 г. на Директора на РД
"АА" – С., с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози, на
"Й.Ш.“ ЕООД, представлявано от В. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К.Б.“ № ***„ е
наложена имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева, за извършено
нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5