№ 642
гр. Дупница, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510101328 по описа за 2025 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
М. Б. К., ЕГН: **********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител И. С. И., ЕГН: **********, двете с адрес: с. ***, е е предявила срещу ОбщИ.
Бобошево, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бобошево, ул. „Иван Кепов“ № 3,
представлявана от Кмета С.Б.Т. иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл.49 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 22.05.2025г., около 18:30 часа, на улица в с. ***, била нападната
от безстопанствено куче, което я ухапало в областта на дясната подбедрица и само ударът с
дърво от един от съселяните й предотвратил по-нататъшната му агресия. В резултат на
ухапването на ищцата била причинена кървяща рана с диаметър около 1 см. с размачкани
ръбове по задната повърхност на дясната подбедрица, проникваща в дълбочИ., както и на
три сантиметра над нея повърхностно болезнено нарушение на целостта на кожата. Освен
това изживяла страх и ужас, дълго време след инцидента сънят й бил неспокоен.
С оглед изложеното, иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
общИ. да й заплати обезщетение в размер на 5000.00 лв. за претърпените от ухапването
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и силен страх, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-22.05.2025г. до окончателното плащане.
Претендира и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответната общИ., в
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Излагат се твърдения, че посоченото от ищцата куче, извършило нападението, не е
„безстопанствено“ по смисъла на приложимите нормативни актове, а се е намирало под
надзора на лицето С.М., тъй като пребивава трайно около нейния имот. Същевременно, няма
данни кучето да е било маркирано с ушна марка.
Ответникът оспорва, също така, че е налице причинно - следствена връзка между
твърдяното бездействие на ОбщИ. Бобошево и инцидента, понеже общИ.та е изпълнила
1
нормативно установените си задължения по овладяване популацията па безстопанствени
кучета (пространно описани в отговора), поради което не може да се приеме, че е налице
бездействие от нейна страна.
Отделно от това, ответникът счита исканото обезщетение за прекомерно завишено.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното с исковата молба Медицинско свидетелство (л.12-л.13 от
делото), издадено от д-р Б.П., на длъжност хирург в „ИПСМП д-р Б.П.“ ЕООД, гр. Дупница,
малолетната М. К. е прегледана по повод ухапване от куче, станало на 22.05.2025г., около
18:30ч. Установена е рана от ухапване по задната повърхност на дясната подбедрица,
проникваща в дълбочИ., леко кървяща при хирургичната обработка. Раната е с диаметър
окло 1 см., с размачкани ръбове. На 3 см. над нея-повърхностно нарушение на целостта на
кожата, покрито с фИ. кора, болезнено при палпация.
Приети са като доказателство и Жалба, подадена от И. С. И., майка и законен
представител на малолетната ищца, по повод ухапването на детет, както и отговор на
същата от общ. Бобошево. Прието е като доказателство и Постановление на Прокурор А.С. в
РП-Кюстендил, за отказ да се образува досъдебно производство по повод ухапването на
детето, като прокурорът е приел, че се касае за безстопанствено куче.
С отговора на исковата молба е представен Констативен протокол от 03.06.2025г.,
съставен от Д. Б.-мл. експерт „Опазване на околната среда“ и Б.И.-гл. специалист „Опазване
на обществения ред“, в присъствието на Л.Н.-Кмет на с. ***, от който се установява, че
комисията е извършила проверка по повод подадената от майката на ищцата жалба относно
ухапване от агресивно куче. Въпросното куче /описано в протокола като „мъжко, черно,
ловно куче, порода „българско гонче“, без ушна марка/, било установено в тревна площ,
прилежаща към общински път, на ***, където е домът на С.К.М., за която кмета на с. Усойка
обяснила, че храни кучето. На 16.06.2025г. била извършена повторна проверка, а С.М. била
поканена да даде обяснения. Същата е заявила, че кучето не е нейно и тя не го отглежда.
Представени са и Писмо от Директора на ОДБХ-Кюстендил с информация за
изпълнението на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на общ. Бобошево, Протокол от извършено преброяване на безстопанствените
кучета на територията на общИ.та, Утвърден процедурен план за залавяне и транспортиране
на безстопанствените кучета на територията на общИ.та, Договор за организиране и
изпълнение на мерките в ЗЗЖ и Програма за овладяване овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на общ. Бобошево, ведно с решение на ОС.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, посредством разпита на
свидетелите К.А. К., С.К.М., Л.Й.Н. /кмет на с.Усойка/, и Д. Е. Б. /бивш служител на
ответната общИ., на длъжност експерт „Опазване на околната среда“/.
От показанията на свидетелите К. и М. се установява, че на 22.05.2025г. малолетната
ищца М. К. е била ухапана от безстопанствено куче на улицата, пред къщата на свидетелката
М., която, след като излязла от дома си и видяла че ищцата има кървяща рана на крака, я
въвела в къщата, промила й раната с дезинфектант и й направила превръзка. За кучето
свидетелката разказва, че било бездомно, изоставено преди няколко месеца от непознат
автомобил. От тогава свидетелката, както и повечето й съседи, дават на кучето храна от
милосърдие. След инцидента ищцата била много уплашена, имала проблеми със съня,
изпитвала болки от раните си.
От показанията на свидетелите Д. Б. и Л.Н. се установява, че по повод подадената
жалба от майката на ищцата били осъществени проверки на безстопанствените кучета на
територията на общ. Бобошево и конкретно на кучето, ухапало ищцата. Същото, според
2
свидетелите, не проявявало агресия, нямало нито ушна марка, нито нашийник. Свидетелката
Б., която тогава изпълнявала длъжността експерт „Опазване на околната среда“ се обадила
на фирмата, с която общИ.та имала сключен договор за организиране изпълнението на
мерките, предвидени в ЗЗЖ, за да предприемат съответните мерки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В случая по делото са установени пълно и главно, тоест несъмнено, всички елементи
на този фактически състав на чл. 49 ЗЗД. По въпросите дали е необходимо и достатъчно да
има увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на общИ.та по чл. 49, във вр. с чл. 45
ЗЗД за вреди от ухапване на безстопанствено куче и коя от страните носи доказателствената
тежест да докаже, че причинилото ги куче е безстопанствено, има трайна практика на ВКС.
Според същата, по първия въпрос, е прието, че за да бъде ангажирана отговорността на
общИ.та по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от
значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при
изпълнение задълженията на -та по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ.
Екскулпирането е възможно само ако общИ.та докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е
осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната
ситуация и съобразяват фИ.нсовите, организационни и други възможности на общИ.та (Р
3682015-ІV г. о., Р 488-2012-ІV г. о., Р 308-2018-ІV г. о., Р 383-2010-ІV г. о.). По втория
въпрос ВКС приема, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на
ищеца, който твърди, че е пострадал от нападението му, като доказването е пълно, с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства,
при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента (Р 262-2010-IV г. о., Р
3082018-ІV г. о., Р 377-2009-ІV г. о.).
В случая от представените с исковата молба горепосочени документи, кредитираните
от съда показания на свидетелите, в това число и ангажираните от ответната страна,
преценени съвкупно със ЗСМЕ, се установи несъмнено по делото, че на 22.05.2025г., около
18:30ч., в с. Усойка, на ***, ищцата М. К., е била нападната и нахапана по дясната
подбедрица от безстопанствено куче, без да го предизвика, вследствие на което получила
кървяща рана с диаметър около 1 см., с размачкани ръбове, проникваща в дълбочИ., а на 3
см. над нея-повърхностно нарушение на целостта на кожата, покрито с фИ. кора, болезнено
при палпация. Впрочем факта на ухапване на ищцата не е спорен между страните.
За да приеме, че нападналото я куче е безстопанствено, което е спосновният спорен
момент по делото, съдът съобрази кредитираните показанията на свидетелите, от които се
установява, че същото куче не е имало нито ушна марка, нито каишка, намордник и повод,
което само по себе си доказва, че е безстопанствено, а по делото липсват данни към момента
на това увреждане, а и преди това, същото куче да има конкретен собственик, който да
полага грижи за него и под чийто надзор то да се намира, което е индиция, че същото е
безстопанствено (Р 262-2010-IV г. о., Опр. 50481---II г. о., Опр. 353-2021-III г. о.).
Същевременно ответникът не е доказал пълно и вно, тоест несъмнено, възражението си,
същото куче да има конкретен стопанин, а този факт е положителен и според
горепосочената практика на ВКС, тежестта за доказването му, и то пълно и главно, тоест
несъмнено, се носи именно от общИ.та, защото на същия е основала възражението си, че
въпросното куче не се намира под неин надзор (Опр. 353-2021-III г. о.). Напротив, от
показанията на ангажираните от ответната общИ. свидетели Д. Б. и Л.Н.-кметски наместник
на с.Усойка, се установи, че същото куче е без установим собственик, не е идентифицирано
3
/няма чип, нашийник, маркер/ и се намира на улицата, извън частен имот, без контрол от
човек и няма лице, което да упражнява отговорност за него. Техните показания
кореспондират с показанията на свидетелката С.М., че кучето е лежало в тревната площ на
*** , след като е било изоставено.
Законодателят е квалифицирал като „безстопанствено куче“ всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче оставено на обществено място без надзор с
разпоредбата на § 1 от НАРЕДБА № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение механизма на фИ.нсиране и
отчетност.
Глава пета от Закона за защита на животните вменява задължения на общините да
организират изпълнението на програмата за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, както и вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствените кучета към хора или животни. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините като същите са длъжни да
вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората по чл.50,
т.2 от ЗЗЖ. Съгласно константната съдебна практика в хипотезата на чл.49 от ЗЗД не е
необходимо доказване вИ.та на възложителя на работата, а вИ.та на изпълнителя
(конкретните лица, натоварени с функции по изолиране на агресивните кучета с цел
опазване спокойствието и здравето на жителите на общИ.та) се предполага до доказване на
противното /арг.от чл.45 ал.2 от ЗЗД/. В случая не са ангажирани доказателства,
установяващи противното, а дори от показанията на св. Д. Б. се установява, че фирмата за
залавяне на бездомните кучета, с която общИ.та тогава е имала сключен договор, не
реагирала своевременно, тъй като договорът й със съответния ветерИ.рен лекар бил
прекратен и нямали медицински лица, които да прегледат въпросното животно.
Следователно, по делото се установи горепосоченото агресивно поведение и
последвалото го увреждане на ищцата от безстопанствено куче. Това увреждане
свидетелства за бездействие от страна на служителите на общИ. Бобошево по отношение на
задължението й по чл.50, т.2 от ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни
увреждания. Поради това, по правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери за установено по делото, че е налице твърдяното в
исковата молба противоправно бездействие на служители на ответната общИ., на които тя е
възложила тази работа, което е основание за ангажиране на гаранционно-обчезпечителната й
отговорност по чл. 49 ЗЗД за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Възраженията на осветника срещу иска са несъответни на вменените му
отговорности от закона, да осъществява с дължимата грижа залавяне на безстопанствени
кучета, настаняването им в определените за целта приюти, а след обработването им да
упражнява надзор над тях и предотвратява агресивното им поведение спрямо хората,
находящи се територията на общИ.та. Отговорността произтича от възложеното нормативно
на общините задължение по този начин да опазват здравето на местното общество от
посегателства от такива животни, а с това да осигуряват и спокойствие на гражданите на
територията на съответната общИ.та. Неизпълнението в този смисъл на действия по
отношение на опазването на общественото здраве, в резултат на което е нанесено телесно и
психическо увреждане на ищцата, ангажира отговорността на общИ.та като юридическо
лице, което носи отговорност на териториален принцип. Законът определя изискуемия
резултат, а каквато и организация да е създала общИ.та, в т.ч. и чрез трети лица, на които е
възложила горепосочените дейности, ако не го е постигнала, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вредите отговорността й е обективна.
По отношение на размера им, съдът взе предвид, че причинените на ищцата телесни
увреждания са леки и не са много на брой. В пряка причинна връзка от същите малолетната
4
ищца е претърпяла и интензивни болки и страдания, както и силен стрес. Съдът взе предвид
и оздравителния период на телесните увреждания, както и обстоятелството, че макар и към
момента раните да са напълно оздравели, са останали емоционални последици от
преживения силен стрес и неблагоприятно отражение върху крехката детска психика.
Вземайки предвид всички установени по делото обективни обстоятелства и най-вече
ниската възраст на ищцата към момента на увреждането й, съдът намери, че справедливо
обезщетение за тези посени от нея неимуществени вреди е именно търсената с предявения
иск за обезщетяването им сума от 5000 лева (чл. 52 ЗЗД).
При основателността на този главен иск за обезвреда, напълно основателен се явява и
предявеният в обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава да плати това обезщетение от
5000 лева по чл. 49 ЗЗД още от деня на увреждането на пострадалата ищца-22.05.2025г. и без
покана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната общИ. следва да заплати на ищцата
сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Същевременно, предвид
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение,
както и предвид сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че размерът на същото следва да бъде намален
наполовИ..
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответната общИ. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на РС-Дупница държавна такса по уважения иск в размер на 200.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОбщИ. Бобошево, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бобошево, ул.
„Иван Кепов“ № 3, представлявана от Кмета С.Б.Т., ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. К., ЕГН:
**********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И. С. И.,
ЕГН: **********, двете с адрес: с. ***, сумата в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди –
болки, страдания и силен страх от ухапване на безтопанствено куче на на 22.05.2025г., около
18:30ч., в с. ***, на ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
увреждането-22.05.2025г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОбщИ. Бобошево, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бобошево, ул.
„Иван Кепов“ № 3, представлявана от Кмета С.Б.Т., ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. К., ЕГН:
**********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И. С. И.,
ЕГН: **********, двете с адрес: с. ***, сумата от 500.00 лв. (петстотин лева),
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОбщИ. Бобошево, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бобошево, ул.
„Иван Кепов“ № 3, представлявана от Кмета С.Б.Т., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Дупница, сумата от 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща дължимата държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
5
от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6