СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 3051 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
от 18.08.2016 г.,
постановено по гр.д. № 25496/2013 г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Д.Ш. не дължи
на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 3 444,47 лв. – главница, представляваща
консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996 г. до м.01.2003 г.; 1
215,13 лв. – лихва за забава върху главницата от падежа на всяка една от дължимите
месечни вноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 02772/2003 г.
по описа на СРС, 68 с-в, тъй като тези задължения са погасени по давност на
02.04.2006 г. и е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Ш. на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3, ЗЗД сумата от 1205,39 лв., представляваща събрана сума по
изпълнително дело № 20098580400016 за периода от 12.07.2013 г. до 19.03.2015
г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2003 г. по
гр.д. № 02772/2003 г. по описа на СРС, 68 състав, която е преведена на
взискателя „Т.С.“ ЕАД, като е отхвърлен иска над сумата от 1 205,39 лв. до
предявения размер от 2 350 лв. и за периода м.03.2009 г. – 14.06.2013 г.
Срещу
постановеното решение в частта, в която е отхвърлен искът за сумата над
1 205,39 лв. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от ищеца Л.Д.Ш., в която са развити съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че СРС неправилно е
приложил чл. 118 от ЗЗД. Аргументира се, че сумите по изпълнителното дело са събрани
въпреки волята на ищеца и не се касае за доброволно изпълнение. Претендират се
разноски.
В
законоустановения срок въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната
жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционното решение е обжалвано в
частта, в която е отхвърлен искът на основание чл. 55, ал.1, предл. 3, ЗЗД на Л.Д.Ш.
срещу „Т.С.“ ЕАД за сумата над 1205,39 лв. до
предявения размер от 2350 лв., представляваща събрана сума по
изпълнително дело № 20098580400016 за периода м.03.2009 г. – 14.06.2013 г.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2003 г. по гр.д. №
02772/2003 г. по описа на СРС, 68 състав.
Елементите на неоснователното обогатяване
по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване
на друго лице и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването.
По делото няма спор относно фактическата
обстановка - издаден срещу ищеца изпълнителен лист за консумирана, но
неизплатена топлинна енергия за посочен период, мораторна лихва и разноски,
образувано изпълнително производство с взискател - настоящият ответник и
длъжник-ищеца, проведено принудително изпълнение, чрез наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, по който са събрани суми общо в размер на
3075,54 лева и уважен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, ГПК
с решение от 18.08.2016
г., постановено по гр.д. № 25496/2013 г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в за
недължимост на сумите по процесния изпълнителен лист, поради изтекла
погасителна давност, което в тази му част е необжалвано и влязло в сила.
В резултат на действията
на ЧСИ е осъществено принудително изпълнение на погасено по давност задължение,
от което следва и че е настъпило обогатяване на едно лице и обедняване на
друго.
Въззивният съд счита за основателно
възражението на въззивника, че тъй като сумите по изпълнителното дело са
събрани принудително, чрез запор на трудовото възнаграждение на ищеца, не се
касае за доброволно изпълнение и следователно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не
намира приложение. В този смисъл е и Решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр. д. №
179/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. Принудително събраните суми по образуваното пред
ЧСИ изпълнително дело, след като задължението е погасено по давност, подлежат
на връщане. От удостоверението, издадено от работодателя на ищеца, се
установява, че са му удържани от трудовото възнаграждение във връзка със
запорно съобщение по процесното изпълнително дело и са преведени на ЧСИ Д.
суми, които възлизат в общ размер на 4 107,97 лв. Видно от приложеното и
прието като доказателство изпълнително дело на взискателя „Т.С.“ ЕАД е
преведена от ЧСИ по процесното изпълнително дело сумата от 3075,54 лв., от
които първоинстанционният съд е осъдил да бъдат заплатени на ищеца 1205,39 лв.
– сумата, събрана от ЧСИ след депозиране на исковата молба по настоящото дело.
Въззивният съд намира, че искът е основателен и за периода преди подаване на
иска за изтекла погасителна давност, тъй като длъжникът няма друго средство за
защита освен завеждане на отрицателен иск. Настоящият съдебен състав не споделя
изводът на първоинстанционния съд, че след като ищецът не е възразил за изтекла
погасителна давност по изпълнителното дело, не подлежат на връщане извършените
плащания до завеждане на настоящото дело. Частния съдебен изпълнител не е
компетентен да се произнася по въпросите за изтекла погасителна давност и за
длъжника липсва друг механизъм за защита освен предявяване на иск пред съда.
Сумите по изпълнително дело, както бе установено от материалите по делото, не
са заплатени доброволно от длъжника, а са събрани принудително от ЧСИ чрез
наложен запор. Следователно, не може да се приеме, че ищецът – длъжник не се е
противопоставил на събирането им, преди да подаде искова молба. Тези суми са
събрани против волята му. По тези съображения, въззивният съд счита, че искът на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, ЗЗД, е основателен за целия период на
принудително събиране на суми по изпълнителното дело и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
По разноските.
При този изход на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК разноски следва да се присъдят на въззивника в размер на 225 лв. за
въззивното производство.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и
95 лв. над присъдените от СРС разноски за първоинстанционното производство.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, в която
ищецът е осъден на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 18.08.2016 г., постановено по гр.д. № 25496/2013 г. по описа на
СРС, ГО, 30 с-в в частта, в която е отхвърлен иска на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3, ЗЗД над сумата от 1 205,39 лв. до предявения размер от 2 350 лв. и
за периода м.03.2009 г. – 14.06.2013 г. и частта, в която Л.Д.Ш. е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3, ГПК сумата от 360,93 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Ш. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, ЗЗД сумата от
1144,61 лв. до предявения размер от 2350 лв., представляваща събрана сума по
изпълнително дело № 20098580400016 за периода от м.03.2009 г. – 14.06.2013 г.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2003 г. по гр.д. №
02772/2003 г. по описа на СРС, 68 състав, която е преведена на взискателя „Т.С.“
ЕАД.
*** ЕАД да заплати на Л.Д.Ш. на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата в размер
на 95 лв., представляващи съдебни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Ш. на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата в
размер на 225 лв., представляващи съдебни разноски за въззивното производство.
Решението в останалата, необжалвана част е
влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.