РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245300602287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Присъда № 73/21.03.2023г. по НОХД № 2989/2022г. по описа на РС –
Пловдив, ХХIII н.с. подс. С. Н. Ш. - ***, обл. Пловдив, б., българска
гражданка, неомъжена, работеща, със средно образование, неосъждана, ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че на 08.10.2021г. в гр.
Стамболийски, обл. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – *** в
„***“ ООД, ЕИК ***, е присвоила чужди пари – сумата от 900 лв.,
собственост на „***“ ООД, ЕИК ***, връчени в това й качество и поверени й
да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 вр. чл. 54 от НК е
осъдена на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното на подс. Ш. наказание една година лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановено е вещественото доказателство – 1 бр. хартиен лист от
тетрадка, съдържаща саморъчно написан текст и цифри, да остане по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ш. е осъдена да заплати по
сметка на ОДМВР - Пловдив направените в досъдебното производство
разноски в размер на 130 лв., както и по сметка на РС - Пловдив сумата от 60
лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
Срещу присъдата е постъпила жалба, както и допълнителна такава, от
1
подс. Ш., чрез защитника й адв. А. С., в която се навеждат доводи, че
доказателствата по делото не сочат на осъществена присвоителна деятелност
от подс. Ш. по отношение на инкриминираната сума. Иска се присъдата да
бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, като е
направено алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото
на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С Присъда № 23/12.03.2024г. по ВНОХД № 1248/2023г. по описа на ОС –
Пловдив и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК присъдата
на първоинстанционния съд е била отменена и постановена нова, с която подс.
Ш. е призната за невинна и на основание чл. 304 от НПК оправдана по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 201 от НК.
С Решение № 499/16.10.2024г. по наказателно дело № 621/2024г. по
описа на ВКС, I н. о. Присъда № 23/12.03.2024г. по ВНОХД № 1248/2023г. по
описа на ОС – Пловдив е отменена и делото е върнато за ново разглждане от
друг състав на същия съд.
Представителят на ОП – Пловдив по изложените от него съображения
моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивната жалба се поддържа от адв. С. в съдебно заседание, като
излага съображения, въз основа на които моли съда да признае подсъдимата за
невинна и да я оправдае.
Подс. Ш. поддържа казаното от нейния защитник.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата,
както и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания
съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл. 318 от
НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата
обстановка, изложена от първоинстанционния съд, при която се установява
извършването на деянието, участието на подсъдимата, механизмът на
неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимата,
субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, както следва:
Подс. Ш. е ***, обл. Пловдив, б., българска гражданка, неомъжена,
работеща, със средно образование, неосъждана, ЕГН **********.
Дружеството „***“ ООД, ЕИК *** билo със седалище и адрес на
управление в гр. **** като същото стопанисвало и игрална зала „Спайдер“,
находяща се в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Антим Първи“ № 2.
2
Предметът на дейност на дружеството бил хотелиерски, ресторантьорски,
информационни, рекламни услуги и развлекателни и електронни игри в зали,
както и всякакви други дейности и услуги, които не са изрично забранени от
закона. Собственик и управител на „***“ ООД бил св. Г. Й. Ш..
На 06.07.2021г. подс. Ш. сключила Трудов договор № 073/06.07.2021г. с
„***“ ООД, представлявано от св. Ш. със срок на изпитване 6 месеца.
Съгласно договора подсъдимата била назначена на длъжност „***“ с код по
НКПД 42123008 и месторабота: ***, игрална зала „Spider”. В длъжностната
характеристика, която била неразделна част от трудовия договор и лично
връчена на подс. Ш., изрично било отбелязано, че ***то е
материалноотговорно лице, като подробно били описани правата и
задълженията му. В т.5 от длъжностната характеристика било посочено, че
***то трябва да отчита смяната си без никакви липси и парични задължения.
В случай на липси, същите следвало да се отстранят незабавно или най-късно
до встъпване в следващата му смяна. Съгласно длъжностната си
характеристика, подсъдимата имала задължение да съхранява парите за цялата
смяна и отговаряла за опазването им.
На 08.07.2021г. подс. Ш. постъпила на работа, като лично подписала
Протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 073/06.07.2021г. С
подписването му от нея и работодателя се удостоверявало, че е постъпила на
работа на 08.07.2021г. и лично са й предоставени екземпляр от трудовия
договор, подписан между страните, длъжностна характеристика и копие от
завереното уведомление до НАП за регистрация на трудовия договор в НАП.
В периода, в който подс. Ш. работела в игрална зала „Спайдер“ в гр.
Стамболийски, назначени на длъжност „***“ били тя и още трима души, а
работното време било ограничено със заповед на Министъра на
здравеопазването - от 07:00ч. до 23:00ч. На смяна работело само по едно ***.
Първата за деня смяна била от 07:00ч. до 16:30ч., след което от 16:30ч. до
23:00ч. на смяна било друго ***. След края на работния ден игралната зала се
заключвала, съответно смените между ***то, приключващо смяната за деня и
това, започващо смяна на следващия ден, не се застъпвали.
Принцип на работа в игрална зала „Спайдер“ бил, когато клиент желаел
да играе на някой от игралните автомати, той предварително заплащал
съответната парична сума, след което ***то зареждало кредит на машината,
съответстващ на заплатената му сума. При приключване на смяна, всяко ***
имало задължението на направи отчет на броячите на всички 15 машини в
игралната зала, след което на тетрадка записвало наличността на намиращите
се в касата пари и опис по купюри, монети и талони. Наличната сума в касата
следвало да съответства на общия отчет от показанията на игралните автомати
с оглед заредените кредити и изплатените за печалба суми. ***то, което
застъпвало на смяна, също правело отчет на показанията на броячите на
всички игрални автомати, получавал общите показания, като сравнявал дали
този отчет съответства на наличността в касата, която приема.
На 08.10.2021г. първа смяна на работа на длъжност „***“ в игрална зала
„Спайдер“ в гр. Стамболийски застъпил св. Ц. Д. М.. Около 16:30ч. на същата
3
дата свидетелят приключил смяната си, направил отчет на машините и описал
в тетрадката сумата, която оставя налична в касата, а именно 5370 лв.
Наличността напълно съответствала на отчета на всички игрални автомати и
при предаване на касата от св. М. нямало никакви липси. Около 16:30ч. на
08.10.2021г. след св. М. на смяна застъпила подс. Ш.. При започване на
смяната си, съгласно изградената в работата практика, подсъдимата преброила
наличните пари, оставени от смяната на св. М., установила, че няма никакви
липси и ги заключила в касата. Св. М. си тръгнал и подс. Ш. останала
единственото *** в игралната зала. Около 23:00ч. на 08.10.2021г. подсъдимата
приключила смяната си, като направила отчета на броячите на игралните
автомати, взела от наличността в касата сумата от 900 лв., собственост на
„***“ ООД, и описала в тетрадката оставащата сума по купюри, монети и
талони. В касата оставила сумата от 4674.00 лв., а сумата от 900 лв. задържала
за себе си, като собственоръчно написала в тетрадката със син химикал: „-900
лв. **** няма да идвам повече“, след което си тръгнала, заключвайки
игралната зала.
На 09.10.2021г. около 07:00ч. сутринта на смяна след подс. Ш. отново
застъпил св. М.. Съгласно задължението си, св. М. направил отчет на броячите
на всички машини в залата и сравнил общия отчет на броячите с наличността
на парите в касата, предадена от подсъдимата, при което установил липса на
пари в касата за сумата от 900 лв. Св. М. преброил парите в касата и
установил, че наличността съвпада с описаното от подс. Ш. по купюри,
монети и талони, но предвид показанията на броячите на игралните автомати,
сумата в касата следвало да е с 900 лв. повече. Св. М. видял, че в тетрадката
било записано „900 лв. **** няма да идвам повече“, като сумата напълно
съответствала на стойността на липсващите в касата пари, и веднага се обадил
на собственика и управител на игралната зала – св. Ш.. Незабавно след
разговора, св. Ш. отишъл в игралната зала и заедно със св. М. отново
извършили проверка на парите в касата и отчетите на всички игрални
автомати, при което се потвърдила първоначалната констатация на св. М. и
написаното от подс. Ш., а именно, че предвид общия отчет на игралните
автомати и наличността по касата, липсвала сумата от 900 лв., а оставената в
нея сума от 4674 лв. напълно съответствала на описа по купюри, монети и
талони. За установената липса свидетелите Ш. и М. съставили Констативен
протокол от 09.10.2021г.
След случилото се св. Ш. потърсил подс. Ш., като комуникирали чрез
мобилното приложение „Вайбър“, при което подсъдимата отказала да
възстанови присвоената от нея сума.
Със Заповед № 2021-088/11.10.2021г. за прекратяване на Трудов договор
№ 073/06.07.2021г. на св. Ш., в качеството му на представляващ „***“ ООД,
трудовото правоотношение между посоченото търговско дружество и подс.
Ш. било прекратено, считано от 11.10.2021г.
По повод депозирана жалба от св. Ш. до РП - Пловдив и на основание
чл. 212, ал. 1 от НПК било образувано настоящото наказателно производство
за извършено престъпление по чл. 201 от НК.
4
В хода на проведеното по делото разследване с Протокол за доброволно
предаване св. Ш. предал в оригинал 1 бр. хартиен лист от тетрадка, съдържащ
саморъчно написан текст и цифри от различните ***та за м. октомври 2021г.,
съдържащ и отчета от смяната за 08.10.2021г. на подс. Ш., както и написаното
от нея „-900 лв. **** няма да идвам повече“.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебнографологична експертиза, ръчно
изписаните текст и цифри в долната дясна четвъртина с „8“ на лист от
тетрадка /четвъртината, съдържаща „-900 лв. **** няма да идвам повече“/ са
изпълнени от подс. Ш.. Коригираните цифри 1120 и 100 вероятно не са
изпълнени от подсъдимата.
Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за
установена на основание:
- гласните доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите Г. Й. Ш., Ц. Д. М., П.С.Щ., Г.Т.Д. и М. Й.а М., дадени в хода на
съдебното следствие, както и от показанията на свидетелите Ш. и М., дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК.
- заключението на изготвената по делото съдебнографологична
експертиза, възприета като обективно и компетентно изготвена от лице,
притежаващо нужните знания и умения в съответната област на науката и
даващо отговори в пълнота на поставените въпроси
- писмените доказателства и писмените доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред - лист от тетрадка в оригинал, трудов
договор, длъжностна характеристика, копие от завереното уведомление до
НАП, констативен протокол, заповед за прекратяване на трудов договор,
справка съдимост, характеристична справка, които са кредитирани изцяло от
съда като обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото.
В хода на проведеното съдебно следствие се проведоха допълнителни
разпити на свидетелите Ш. и М. и беше назначена съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно заключението на която операциите приемане, пазене и
реализиране на парични средства в игралната зала на „***“ ООД не са
оформени правилно; няма отразена липса в счетоводния баланс на
дружеството към 31.12.2021г.; в дружеството не е извършвана ревизия по
отношение на установите липси, същите не са заведени в счетоводството на
дружеството; в счетоводството на дружеството не са се осчетоводявали
въпросните талони за зареждане на суми в игралните автомати, както и други
бонуси, давани към клиентите. Няма приемо-предавателни протоколи за
предаване на сумите в касата. Няма отчет и на касата за деня от касова книга, в
който подробно да са записани всички постъпващи, както и излизащи суми от
и в касата, както и какво крайно салдо следва да има за деня и какво реално е
установено.
Въззивната инстанция ползва въпросното заключение и научните изводи
на вещото лице от проведеното в хода на въззивното производство експертно
5
изследване при формиране на вътрешното си убеждение по същество на
делото, ценейки същото в контекста на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите Ш., М., Щ., Д. и М., дадени в хода на съдебното следствие, както
и показанията на свидетелите Ш. и М., дадени в хода на досъдебното
производство. Така, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НК, предвид
липсата на спомени относно датата, на която е била установена липсата, са
били надлежно прочетени и по този начин приобщени към материалите по
делото показанията, които св. Ш. е дал пред орган на досъдебното
производство. Относно същото обстоятелство, както и относно това кой е
предал смяната на подс. Ш. и дали са били установени липси, когато
последната е приела смяната, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
са били прочетени и дадените пред пред орган на досъдебното производство
показания на св. М.. На показанията на свидетелите районният съд е дал вяра
като обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по
делото, приобщаващи относими факти и обстоятелства във връзка с приетата
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития съответните лица са станали преки очевидци, и пряко установяващи
извършеното престъпление. Правилно са кредитирани и показанията на
свидетелите Ш. и М., дадени пред орган на досъдебното производство,
доколкото съответстват на останалите доказателства по делото, дадени са в
период, по-близък да инкриминираната дата, когато спомените са били по-
ясни и след прочитането им са били потвърдени от свидетелите. Като
достоверен и сигурен източник на информация, доколкото се отличават с
последователност, логичност и са в колерация с останалия доказателствен
материал, следва да бъдат кредитирани и показанията, дадени от свидетелите
М. и Ш. в допълнителните им разпити, проведени в хода на въззивното
съдебно следствие.
Така, в подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са
показанията на свидетелите М. и Ш.. Св. М., също като подс. Ш., бил назначен
на длъжност „***“ в игрална зала „Спайдер“, като на 08.10.2021г. бил първа
смяна на работа, като след него на смяна застъпила подсъдимата. Св. М. бил
първа смяна и на 09.10.2021г., т. е. застъпил на работа след подс. Ш.. От
показанията на св. М. се установяват фактически данни, свързани с
местонахождението на игралната зала, търговското дружество, стопанисващо
същата, длъжността, която свидетелят заемал, работното време на залата,
принципът на работа, съгласно който всяко *** при приключване и предаване
на смяната правило отчет на машините и описвало в тетрадка сумата,
оставаща налична в касата, ключът за която бил само един и се държал на
място, което знаели само ***тата, като сумата в касата следвало да
съответства на отчета на игралните автомати, начинът на водене на тетрадката
и значението на записаното в нея, водените отчети за показанията на
игралните автомати, както и констатираната от него липса, когато застъпил на
смяна след подс. Ш..
6
От показанията на св. М. се установява, че при предаване на смяната на
подс. Ш. на 08.10.2021г. в касата нямало липси, като наличната сума била
5 370 лв., която била преброена от подсъдимата и заключена в касата, без да е
имало каквито и да било проблеми. При застъпването му на смяна след подс.
Ш., св. М., след като направил отчет на броячите на машините и го сравнил с
наличността на парите в касата, установил, че всичко отговаряло на това, което
подсъдимата била написала в тетрадката, като в касата липсвала сумата от 900
лв. Установил и записаното от подсъдимата в тетрадката „-900 лв. **** няма
да идвам повече“. Действително по делото се установява, че към
инкриминираната дата приемо-предавателни протоколи между ***тата не са
били правени. Касовата наличност при отстъпване от смяна на св. М. на
08.10.2021г., както и реалното предаване и приемане на сумата по каса от
подс. Ш., се установява от приложения към материалите по делото лист от
тетрадка и от показанията на свидетеля, както дадени пред орган на
досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 от НПК, така и от тези, дадени пред настоящата въззивна
инстанция.
Действително, сумата в долния десен ъгъл, номериран с числото „8“, на
приложения към материалите по делото лист от тетрадка, отразена като
наличност в касата /получена след сборуване на отделните стойности/, не
съответства на действителните изчисления. Следва да се посочи, че в същия
този ъгъл от листа са коригирани цифрите, представляващи стойността на
талоните и срещу „кача“ /прякор на клиент на казиното, на когото бил зареден
кредит на игралните машини, който той впоследствие следвало да
възстанови/, като съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебнографологична експертиза коригираните цифри 1120 и
100 вероятно не са изпълнени от подсъдимата, от което следва, че същите са
били коригирани впоследствие, поради което и се получава несъответствие
между сбора на отделните стойности и сумата, отразена като налична в касата
след приключване работата на подсъдимата и вземането от нея на 900 лв. В
този смисъл и относно несъответствията между отразените в останалите
карета от листа суми като налични в касата и сумите, получени при сборуване
на отделните стойности, следва да се посочи, че от показанията на св. М. се
установява, че корекциите в листовете от тетрадка, с които се отчитали парите
в касата, се извършвали от ***то, което открие грешка в тях, при което я
поправял, драскайки отгоре върху посочената преди това стойност, като така
се процедирало независимо дали отчетът е негов или на някой друг. Така или
иначе обаче категорично се установява липсата от касата на дружеството на
сумата от 900 лв.
Действително, св. М. е бил и предходен, и последващ сменник на подс.
Ш., който е констатирал липсата на пари от касата, като впоследствие е
участвал и в извършената проверка на касата заедно със св. Ш., но това не
обосновава недостоверност на неговите показания, доколкото както беше
посочено те се подкрепят от останалите доказателства по делото и доколкото
не се установява св. М., а така също и св. Ш., да са имали някакъв мотив за
осъждане на подсъдимита. Отношенията между св. Ш. и подс. Ш. са били
7
такива на работодател и служител, а тези на последната със св. М. –
колегиални.
В подкрепа на показанията на св. М., са тези на св. Ш., установяващи
също принципа на работа в залата, водените отчети за показанията на
игралните автомати, начинът на отчитане на средствата, както и съобщеното
му от св. М. относно констатираната от последния липса на пари в касата,
извършената от св. Ш. проверка на броячите на машините и наличната в
касата сума, оставена от подс. Ш., при която установил липсата на 900 лв. и за
резултатите от която проверка бил съставен констативен протокол, записаното
от подсъдимата във водената за наличността на касата тетрадка, начинът на
водене на същата и значението на записаното в нея, видяното от него на
камерите за видеонаблюдение в обекта, както и проведената комуникация с
подсъдимата.
Така, от показанията на св. Ш. се установява, че с подс. Ш. са
комуникирали чрез мобилното приложение „Вайбър“, като тя отказала да
възстанови липсващата от касата сума, веднъж казвайки, че е пуснала парите
на някой да ги изиграе, а след това, че си ги е приспаднала. Освен
комуникацията по телефона, св. Ш. ходил и до дома на подсъдимата, но не
могъл да я намери. Относно приложената по делото разпечатка от
кореспонденцията по „Вайбър“, следва да се посочи, че дори да се приеме, че
изявлениета в същата са направени от подсъдимата, те нямат
характеристиката на обяснения, поради което и не притежват доказателствена
стойност, доколкото не са направени в хода на наказателното производство, по
предвидения за това ред в НПК. Що се отнася обаче до показанията на св. Ш. в
частта им, в която пресъздава съдържанието на водената между него и
подсъдимата кореспонденция, следва да се отбележи, че в тази им част същите
имат характер на производен източник на доказателства. Производният
характер на показанията на св. Ш. не води до тяхното отхвърляне. Същите са
надлежен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и
следва да бъдат ценени при разкриването на фактологията на деянието, наред
с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност. Тези
показания на св. Ш. пресъздават съдържанието на непосредствено
споделеното му от подсъдимата. Действително в доказателстевния процес е
недопустимо производните доказателства да подменят наличните такива. Не
съществува обаче забрана за използване на производни доказателства въобще
– липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните
доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни, като
в тези случаи същите подлежат на задълбочена проверка и анализ поотделно и
в съвкупност с останалите доказателства по делото. Показанията на св. Ш. в
тази им част изцяло кореспондират с кредитираните от съда доказателства,
поради което процесуално законосъобразно са били интерпретирани от
първоинстанционния съд.
Както беше посочено, правилно от първоинстанционния съд са
кредитирани и показанията на свидетелите Щ. и Д., дадени в хода на
8
съдебното следствие, които са водили счетоводството на „***“ ООД и от
показанията на които се установява начинът на отчитане на извършваната в
стопанисваната от дружеството игрална зала хазартна дейност и съставяните в
тази връзка отчети, както и това, че не е била отчетена липса в размер на
инкриминираната сума от 900 лв.
Първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на св. М., дадени
в хода на съдебното следствие, като правилно е прието, че въз основа на тях не
могат да се направят изводи в противовес на приетата за установена
фактическа обстановка, доколкото свидетелката всъщност потвърждава
възприетия механизъм на работа в игралната зала, както и задълженията на
***тата, включително и на подсъдимата, за правилното и своевременно
отчитане на получените парични следства. Нещо повече, св. М. потвърждава
показанията на свидетелите Ш. и М. относно липсата на дължими и
неизплатени трудови възнаграждения на персонала в периода, в който
подсъдимата е работела, разбира се, доколкото същата е имала знание за това.
Действително от показанията на св. М. се установява, че след като разбрала от
подс. Ш., че е уволнена, изгледала записите от камерите за видеонабюдение в
обекта относно работния ден на последната и видяла, че същата отчела касата,
попълнила тетрадката и заключила касата. Тези показания на св. М.
кореспондират с показанията на св. Ш. относно видяното от него на
видеозаписите. Действително свидетелите не са видели на записите
подсъдимата да взема 900 лв. от оборота, но това не означава, че тя не се е
разпоредила с тази сума, доколкото недвусмислено по делото е установено, че
тя е била сама в помещението на инкриминираната дата и единствено тя е
могла да борави с оборота, който е бил в нейна фактическа власт и само тя е
имала обективна възможност да се разпорежда с парите. Включително и от
показанията на св. М. се установява, че от свидетелите М. и Ш. разбрала за
липса на пари в касата, взети от подсъдимата, след което видяла и записаното
от нея в тетрадката.
За формиране на изводите от фактическа страна съдът е ценил и
приложения към материалите по делото лист от тетрадка относно
собственоръчно изписания от подс. Ш. текст „-900 лв. **** няма да идвам
повече“. Макар това изявление да няма характеристиките на обяснение в
процесуален смисъл, а на извънпроцесуално изявление, въпросният лист от
тетрадка има характер на писмено доказателство относно изписаното в него от
подсъдимата, което обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по
делото и по-конкретно с кореспондиращите помежду си показания на
свидетелите М. и Ш. и с оглед цялостното поведение на подсъдимата, следва
да се приеме като отразяващо фактически данни, свързани с поведението й
при приключване на смяната, установяващи вземането от наличността в
касата на 900 лв. и напускането на работа.
Действително въпросната парична липса не е била констатирана чрез
извършена ревизия и не е била отчетена документално в счетоводството на
дружеството, което се установява от доказателствата по делото, включително
и от изготвената в хода на въззивното съдебно следствие съдебно-счетоводна
9
експертиза. Освен това, съгласно посоченото заключение, не са били
оформени правилно операциите по приемане, пазене и реализиране на
парични средства в игралната зала на „***“ ООД, в счетоводството на
дружеството не са се осчетоводявали въпросните талони за зареждане на суми
в игралните автомати, както и други бонуси, давани към клиентите, няма
приемо-предавателни протоколи за предаване на сумите в касата.
Счетоводните нередности в ощетеното дружество обаче нямат пряка връзка с
предмета на доказване по делото. Неотчитането документално в
счетоводството на дружеството на паричната липса не обуславя непременно
заключение, че такава и нейният размер не може да се установи. Това е въпрос
на доказване и то с всякакви допустими по НПК доказателствени средства и
способи.
Няма пряка връзка с предмета на доказване обстоятелството от кого е
бил поставен подписът от името на подс. Ш. във ведомостта за заплати за м.
септември 2021г., респ. извън предмета на доказване е изплатени ли са били
всички работни заплати на подсъдимата, поради което и направеното в тази
връзка искане пред настоящата въззивна инстанция за назначаване на
съдебнографологична експертиза беше оставено без уважение. Що се отнася
до текста в долния ляв ъгъл, номериран с числото „8“ /третото каре от
представения по делото лист от тетрадка/, относно който пред
първоинстанционния съд е било направено искане за назначаване на
експертиза, която да установи от кого е изпълнен, от показанията на св. М.,
дадени пред настоящата въззивна инстанция, се установява, че е изпълнен от
него.
В обобщение може да се направи извод, че преценката на гласните
доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили
назначените по делото съдебнографологична и съдебно-счетоводна
експертизи, както и доказателствената стойност на приложените по делото
писмени доказателства, налагат извод, че изнесената в обвинителния акт
фактическа обстановка е обоснована.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. Ш. е
осъществила от обективна и субетивна страна състава на престъплението по
чл. 201 от НК за това, че на 08.10.2021г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, в
качеството си на длъжностно лице – *** в „***“ ООД, ЕИК ***, е присвоила
чужди пари – сумата от 900 лв., собственост на „***“ ООД, ЕИК ***, връчени
в това й качество и поверени й да ги пази и управлява.
За съставомерността на деянието по основния състав на длъжностното
присвояване от обективна страна е необходимо кумулативно да са налице
следните обстоятелства: особено качество на субекта на престъплението, а
именно длъжностно лице, особен предмет – чужди пари, вещи или други
ценности, които са връчени или поверени на длъжностното лице в това му
качество да ги пази или управлява, изпълнително деяние – под формата на
противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с
инкриминираните вещи.
10
Правилно първоинстанционният съд е приел, че към инкриминираната
дата подс. Ш. е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК, а именно такова, на което е възложено да изпълнява със
заплата по трудов договор работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество, доколкото с Трудов договор № 073/06.07.2021г., сключен между
подсъдимита и „***“ ООД, представлявано от св. Ш., е била назначена на
длъжност „***“ с код по НКПД 42123008 и месторабота: ***, игрална зала
„Spider”, като в това качество и съгласно длъжностната й характеристика е
имала задължение да формира кредити на хазартни автомати, след получени
от клиенти пари, да изплаща печалби, съответно да пази и управлява
имуществото на дружеството в игралната зала и е била материалноотговорно
лице. Ирелевантно е обстоятелството, че подс. Ш. самоволно е решила да
напусне работа, доколкото при получаване на сумата, която присвоила, както
и при отчитане на касата, която предала при приключване на работа, тя е
изпълнявала служебните си задължения по сключения трудов договор, който
впоследствие е бил прекратен, считано от 11.10.2021г.
Налице е и вторият критерий за обективна съставомерност на деянието
на подс. Ш. – връчване на чуждото имущество в качеството й на длъжностно
лице да го пази и управлява. Именно в това й качество на подсъдимата са били
поверени сумите, налични в касата на дружеството, което е станало по силата
на сключения трудов договор, въз основа на длъжностната й характеристика и
произтичащите от нея права и задължения. В съдебната практика под
„връчване“ на длъжностното лице с посочената в чл. 201 от НК цел се разбира
или установяването на фактическа власт над чуждото имущество, или
получаването на реална възможност в рамките на възложената работа да се
извършат правомерни действия на фактическо или юридическо разпореждане
с имуществото за постигане на тази цел в интерес на собственика му.
Във връзка с неотчитането като форма на изпълнителното деяние
съдебната практика приема, че понятията „липса на имущество“ и
„длъжностно присвояване“ не са еднозначни фактически състави. За да е
налице изпълнителното деяние на присвояването в случаите на липса, следва
да се установи както неотчитането на имуществото от длъжностното лице, т.
е. липсата на повереното му за пазене имущество, така и фактът, че липсата е
предхождана от конкретни разпоредителни действия на дееца по отношение
на повереното му имущество, с които той се е отнесъл към него като със свое
собствено имущество. За установяване на фактическото изпълнение на
деянието по чл. 201 от НК от обективна страна разпоредителните действия на
дееца върху повереното му имущество могат да се обективират и само с
факта, че когато само той има изключително необозпокояван достъп до
връченото и поверено му за пазене и управление имущество, се изключват
чуждата лична намеса или други фактори за промяната на тази фактическа
власт и следоватлено при формирането на причините за настъпилата липса на
повереното му имущество се изключват други фактори, освен личния принос
на дееца за настъпването й. В този случай тя е единствената логична
последица от действията на дееца по фактическото своене на парите /в този
смисъл Решение № 15/12.03.2009г. на ВКС по н. д. № 638/2008г., III н. о., НК/.
11
Само деецът може да изясни кога е взел парите и какво е направил с тях
– дали ги е похарчил, вложил в сметка или ги държи в дома си или просто ги е
унищожил и пр. За целите на доказването е достатъчно обаче да се установи,
че само той е имал единствен достъп до тях и липсата им поради това е
причинена единствено от неговите действия, от което следва, че липсата е
щета с установен произход. Тя сама по себе си е разпореждане с вещите като
със свои, деецът ги е „взел като свои“. Но и тук по правило е невъзможно да
има преки доказателства – деецът осъществява действието, когато е сам, без
свидетели и без да оставя други следи. В случая е приложим правно
логическият метод на оценка на установените фактически данни, известен в
логиката като метод на изключването. Той е само единият от редицата методи
на познанието, но напълно равностоен на другите при доказателствено-
оценъчната дейност – за да се приеме, че липсата се дължи именно на
разпоредителните действия на дееца е достатъчно да бъдат изключени
абсолютно всички възможни външни фактори, които могат да поставят начало
или да допринесат за причинния процес, довел до липсата /в този смисъл
Решение № 162/27.05.2009г. на ВКС, по н. д. № 91/2009г., III н. о., НК/.
На плоскостта на изложеното правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна подс. Ш. е
извършила изпълнителното деяние на длъжностното присвояване. В този
смисъл са анализираните вече доказателствени източници, което не налага
повторното им изброяване. Установява се от фактическа страна, че на
подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице – *** в стопанисваната от
пострадалото дружество игрална зала, са й били връчени и поверени й да пази
и управлява наличните в касата на дружеството пари, както и че при
предаване на смяната от св. М. на подс. Ш. на 08.10.2021г. не е имало липси.
Вместо да отчете цялата налична сума при предаване на смяната си,
подсъдимата взела и задържала за себе си сумата от 900 лв., в резултат на
което е възникнала липса.
Недвусмислено по делото е установено, че подсъдимата е била сама в
помещението на инкриминираната дата и единствено тя е могла да борави с
оборота, който е бил в нейна фактическа власт и само тя е имала обективна
възможност да се разпорежда с парите, които след като ги е преброила, е била
длъжна да остави в касата при приключване на смяната, което тя не е
изпълнила и повече не се е върнала на работа. По делото не се доказа
наличието на въздействие на външни фактори, които да са изключили или
ограничили възможността на подс. Ш. да се разпорежда с парите, поради
което и настоящият състав приема, че е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и
констатираната липса, съгласно и цитираната по-горе практика на ВКС. Не
трябва да се игнорира и поведението на самата подсъдима, която
собственоръчно в приложения към материалите по делото лист от тетрадка
изписала текста „-900 лв. **** няма да идвам повече“, като при проведената
между нея и св. Ш. комуникация веднъж казала, че е пуснала парите на някой
да ги изиграе, а след това, че си ги е приспаднала. Тези обстоятелства не могат
да бъдат пренебрегнати, тъй като обективират знанието на подсъдимата за
12
липсата.
От субективна страна подс. Ш. е извършила престъплението умишлено
при пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. Както правилно е посочил първоинстанционният
съд подсъдимата напълно е съзнавала длъжностното си качество – че е
назначена на трудов договор в ощетеното юридическо лице, че работата й е
свързана с пазене и управление на имущество на дружеството, в което работи,
както и че сумата от 900 лв., която е взела и задържала за себе си, е имущество
- собственост на това търговско дружество и следва да я отчете и остави в
касата, преди да си тръгне. Въпреки съзнанието за всички тези обстоятелства,
извършила деянието, в което е обвинена, като присвоила посочената сума от
900 лв., собственост на „***“ ООД, променяйки отношението си към тези
пари от такива, които владее и пази за дружеството, към такива, които счита за
свои собствени.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция прие за
напълно обоснован извода на първоинстанционния съд, че подс. Ш. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 201 от НК,
поради което законосъобразно я е признал за виновна в извършване на
престъплението по повдигнатото й обвинение.
Ето защо не могат да бъдат споделени доводите за недоказаност от
обективна и субективна страна престъплението, в какъвто смисъл са
направените както пред първата, така и пред настоящата инстанция
възражения, доколкото анализираните доказателствени източници
обосновават законосъобразността и обосноваността на извода, касателно
съпричастността на подсъдимата към процесното деняие, както правилно е
констатирал и първоинстанционният съд, доколкото с категоричност се
установява, че тя не е отчела парите, които са й били връчени като *** и
поверени й да ги пази и управлява, в резултат на което е възникнала липса.
При определянето вида и размера на наказанието и съобразявайки се с
целите на специаланата и генерална превенция на наказанието, правилно
първоинстанционният съд е приел, че на подс. Ш. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК, доколкото в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи определянето му на основание чл.
55 от НК. Коректно са ценени като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни
предвид трудовата ангажираност, липсата на данни относно противоправни
прояви, характеризиращи я като лице с ниска степен на обществена опасност,
като не са отчетени отегчаващи такива. Ето защо обоснован се явява изводът,
че съответно на конкретната степен на обществена опасност на престъпното
посегателство и на данните за личността на подсъдимата е наказанието една
година лишаване от свобода, поради което и същото се явява справедливо.
Правилно районният съд е преценил, че за постигане целите на чл. 36 от
НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Ш. не е
13
необходимо същата да изтърпи така наложеното й наказание една година
лишаване от свобода, поради което и изпълнението на същото е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Неоснователна е претенцията за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК,
доколкото деянието на подс. Ш. разкрива типичната за този вид престъпление
степен на засягане на обществените отношения, поради което не може да се
приеме, че същото не е общественоопасно, респ. че неговата обществена
опасност е явно незначителна, поради което и е обосновано използването на
санкционните средства на наказателното право.
Правилно е произнасянето на първоинстанционния съд и досежно 1 бр.
хартиен лист от тетрадка, съдържащ саморъчно написан текст и цифри,
приложен на л.43 от ДП, като е постановено да остане по делото.
Законосъобразно е произнасянето на съда и относно направените по
делото разноски, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ш. е осъдена
да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените в досъдебното
производство разноски в размер на 130 лв., както и по сметка на РС – Пловдив
сумата от 60 лв., представляваща направени разноски в съдебното
производство.
Подс. Ш. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВСС по сметка на
ОС – Пловдив сумата от 1 098,10 лв., представляваща направени разноски в
хода на въззивното производство по настоящето дело и по ВНОХД №
1248/2023г. за изготвяне на експертизи.
Настоящата съдебна инстанция не констатира в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд, както и на досъдебното такова,
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, даващи
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В
хода на досъдебното производство не са били нарушени правата на
обвиняемата и на ощетеното юридическо лице. Обвинителният акт отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК, като съдържа приетите от прокурора
факти, очертаващи обвинителната теза за вмененото във вина на подсъдимата
престъпление от обективна и субективна страна. Първоинстанционното
производство е проведено законосъобразно, като мотивите към присъдата
отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради което е
неоснователна претенцията в този смисъл. Предвид изложеното и доколкото
не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата същата следва
да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 73/21.03.2023г. по НОХД № 2989/2022г.
по описа на РС – Пловдив, ХХIII н.с.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Н. Ш. да заплати в полза на ВСС по сметка
на ОС – Пловдив сумата от 1 098,10 лв., представляваща направени разноски в
14
хода на въззивните производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 от НПК на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15