РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. З., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № * срещу В. Т. С., ЕГН
**********, с предявени кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца:
-сума в размер на 836,71 лева, представляваща главница за представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
м.05.2021 г. - м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-сума в размер на 138,92 лева, представляваща лихва за периода 15.09.2022 г.
до 29.05.2024 г.;
-сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 13,20 лева,
представляваща главница за периода от м. 05.2021 г. до м. 02.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сума в размер на 3,17 лева, представляваща лихва за периода 16.07.2021 г. до
1
29.05.2024г.,
за обект, с адрес: ГР. С., П.К. ****, ОБЛ. С., ОБЩ. Т., Ж.К. С., БЛ.*, ВХ. Е,
ЕТ. *, АП. *.
Претендира и разноски в производството.
Ответницата, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, не е подала такъв. На
същата, по реда на чл.46 от ГПК, редовно са връчени препис от исковата
молба и приложенията към нея /чрез съпруга й/.
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 225/2024г., по описа на Районен съд –
З., образувано по депозирано от „Т.С.” ЕАД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена Заповед № 91/09.08.2024г. за изпълнение на парично задължение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове.
Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото, поради което и производството е допустимо.
По отнователността на исковите претенции:
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
процесуалното поведение на страните и направеното искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Както вече се посочи, в срока по чл. 131 ГПК, от страна на ответника
не е представен писмен отговор. Същият е редовно призована за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направила искане
2
делото да бъде гледано в нейно отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
в съдебно заседание, както и тези по чл.40 и чл.41 от ГПК.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото
доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
По разноските:
По разноските в заповедното производство:
В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с
подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и
предявяването на иск за установяване съществуването на вземането,
изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това
при постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото
производство разпределя отговорността за разноските, направени в
заповедното производство.
За заповедното производство ищецът също има право на разноски, като
съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното
производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Доказа се да са сторени разноски за ДТ в размер на 25 лв. /а не
претендираните в размер на 50лв., така по чгр. Дело №225/2024г. на Районен
съд З./, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., които
следва да се присъдят с решението.
По разноските в исковото производство:
Видно от представен списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в Молба с вх. №
2491/03.09.2025г., от страна на ищеца се претендират разноски в общ размер
3
от 275 лв., от които: ДТ 175 лв. за образуване на гр. дело по чл.422 от ГПК и
юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.
Така мотивиран, и на основание чл. 239 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. С., ЕГН **********, с адрес:
общ. Н., с. С., дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № *:
-сума в размер на 836,71 лева, представляваща главница за представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
м.05.2021 г. - м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-сума в размер на 138,92 лева, представляваща лихва за периода 15.09.2022 г.
до 29.05.2024 г.;
-сума в размер на 13,20 лева за извършена услуга дялово разпределение,
представляваща главница за периода от м. 05.2021 г. до м. 02.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
-сума в размер на 3,17 лева, представляваща лихва за периода 16.07.2021 г. до
29.05.2024г.,
за обект, с адрес: ГР. С., П.К. ****, ОБЛ. С., ОБЩ. Т., Ж.К. С., БЛ.*, ВХ. Е,
ЕТ. *, АП. *.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: общ. Н., с. С. да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.” № *, сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева),
представляващи съдебно деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: общ. Н., с. С. да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.” № 23Б, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в
заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 225 по описа за 2024 г. на
Районен съд З..
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – З.: __________А.Ч._____________
5