№ 1494
гр. Пловдив , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205151 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 501105 –
F522715/25.03.2020г., издадено от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на С. К. А., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се поддържа, че се касае за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като жалбоподателят предлага съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, като сочи, че от събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява
1
извършеното нарушение, самият жалбоподател не оспорва същото, като
деянието е реализирано, дори същият да не е действал умишлено, съгласно
разпоредбата на чл.7 от ЗАНН. Посочва, че деянието не съставлява
маловажен случай, независимо от размера на реализираните приходи, тъй
като задължението за подаване на ФГО цели да направи информацията
относно финансовото състояние публична. Относно процедурата по
съставяне на АУАН сочи, че макар да е нямало връчена лично на
жалбоподателя покана, тя е била надлежно уведомена, а дори и да бъде
прието, че не са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в нейно
отсъствие, същото не е съществено нарушение, доколкото актът и е бил
връчен и тя е направила възражения по него. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 29.07.2020г., видно от приложеното известие за доставяне на
същото, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на
05.08.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Ето защо настоящата жалба следва да се прецени като процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят С. К. А., ЕГН: ********** бил *** на „М. 2005“ ЕООД,
ЕИК:********* – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност
2
през 2018г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0706376/24.02.2019г. и приложен
към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят А., в качеството си на *** на „М. 2005“ ЕООД,
ЕИК:********* не публикувал годишен финансов отчет на същото дружество
за 2018г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на
следващата година, а именно – до 01.07.2019г. /30.06.2019г. бил неприсъствен
ден/.
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 21.08.2019г. с
писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД
НАП – Пловдив с писмо изх.№ 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП.
До жалбоподателя А. било изпратено „електронно съобщение“ да се яви
за съставяне на АУАН.
На същата били изпратена Покана изх.№ 94-00-5991-795/26.09.2019г.,
да се яви за съставяне на АУАН, която не била връчена на жалбоподателя –
видно от върнатото в цялост известие за доставяне.
На 06.11.2019г. свидетелят М. С. С., в качеството и на *** в ТД НАП -
Пловдив, съставила АУАН № F522715/06.11.2019г. срещу С. К. А. за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН
бил съставен в отсъствието на А. и около 3 от месеца по-късно – на
12.02.2020г., препис от АУАН бил връчен на същия жалбоподател. Въз
основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел М. С. С., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля С. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
3
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – разпечатка от информационна система на НАП – от
която се установява начина на изпращане покана за явяване за съставяне на
АУАН, Покана изх.№ 94-00-5991-795/26.09.2019г., в едно с известие за
доставяне на същата от които се установява, че покана да се яви за съставяне
на АУАН била изпратена до жалбоподателя била изпратена на хартиен
носител, но не била получена от същия.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610 от 03.07.2018г. на
министъра на финансите – от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за
счетоводството, в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, то съставените
АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е
съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без
същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно
- нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не
се яви за съставяне на акта.
В този смисъл съдът не констатира надлежно изпратена покана до
жалбоподателя ***, макар да се събраха данни за изпращане на „електронно
съобщение“.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в
4
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съответните разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата на
„електронно съобщение“, ето защо подобен ред на изпращане на съобщение е
неприложим в производството по ЗАНН.
Още следва да се съобрази, че макар до жалбоподателя да била
изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН на хартиен носител, а
именно – Покана изх.№ 94-00-5991-795/26.09.2019г., същата не била връчена
на жалбоподателя – видно от върнатото в цялост известие за доставяне.
На следващо място следва да се посочи, че по делото е приложена и
Покана изх.№ 70-00-11528-46/20.09.2019г., която обаче не е до жалбоподателя
А., а до дружеството „М. 2005“ ЕООД, ЕИК:*********. Ето защо същата
покана не съставлява такава до жалбоподателя, още повече следва да се
съобрази, че дружеството също е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството,
поради което очевидно е, че няма как да бъде споделено едно становище, че
след като един субект – дружеството е поканено за съставяне на АУАН, то и
друг субект – физическо лице, следва да се счита „поканено“.
В този смисъл не би могло да бъде подкрепено становище, че съставяне
АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН
не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото лицето има 3 -
дневен срок от подписване на акта да представи писмени възражения.
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „Освен възраженията при съставяне на
акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и
писмени възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната
разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН
предвижда два отделни процесуални момента, в които лицето, срещу което е
съставен АУАН, може да стори възражения и да представи доказателства във
връзка с последния – при самото съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от
ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от първата си възможност, а именно –
тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.
5
Следва да се посочи, че предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и
чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно
становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от
ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на
жалбоподателя и други подобни. Нарушението реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН
има формален хакер и очевидно напълно спекулативно и не подлежащо на
изследване е едно предположение, че след като не е сторил възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил такива и ако
присъстваше при съставяне на акта, от която възможност в случая е бил
незаконосъобразно лишен.
Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства
при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи
възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен
за съставения срещу него АУАН.
Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че по делото се установяват
достатъчно данни, че жалбоподателят С. К. А. е осъществила от обективна
страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството
– за това, че на 02.07.2019г., в гр.Пловдив, в качеството си на *** на „М.
2005“ ЕООД, ЕИК:********* – търговец по смисъла на Търговския закон и
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не публикувал годишен
финансов отчет на същото дружество за 2018г. в Търговския регистър към
Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година. В този смисъл
лисват и основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението е формално по своя характер и неговите общественоопасни
последици са предвидени от самия законодател, като е невъзможно да бъдат
издирвани в конкретния случай. Също следва да се отбележи, че
общественоопасните последици не са свързани с обема на дейността на
дружеството, а с липсата на публичност на отчета, за която липса обема на
6
дейността е без начение.
Въпреки горното и с оглед вече посочените съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, то разглежданото наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 501105 –
F522715/25.03.2020г., издадено от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на С. К. А., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7