Решение по КНАХД №400/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], против Решение № 183/01.07.2025г., постановено по АНД № 20253630200935 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 11-01-770/03.04.2025г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], с което на основание чл.250, във вр. с чл.259 от ЗОП на Б. К. Т. от [населено място], в качеството му на заместник кмет на община Шумен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9900 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.13, във вр. с чл.79, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗОП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки позиция за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Счита, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането ѝ, тъй като в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. По изложените в касационната жалба аргументи настоява за отмяна на обжалвания акт, както и за потвърждаване на наказателното постановление. Отправя претенция за разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея, както и обективираните искания за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на НП.

Ответната страна, Б. К. Т., депозира писмен отговор посредством адвокат Ц. С. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат С. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Със Заповед №ФК -10-789 от 19.08.2024г., издадена от директора на АДФИ, на свидетелката И. Г. - държавен финансов инспектор в АДФИ било възложено да извърши финансова инспекция на Община Шумен. Част от предмета на проверката бил да се провери законосъобразността на сключени през 2023г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури на договаряне по реда на чл.18, ал.1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им.

При извършената на проверка на документацията, свързана с проведени през 2023г. процедури по реда на ЗОП за възлагане на обществени поръчки било установено следното:

Б. Т. заемал длъжността зам. кмет на Община Шумен. Със Заповед № РД-25-1140/02.06.2021г., кметът на община Шумен, в качеството му на възложител, делегирал на основание чл.7, ал.1 от ЗОП правомощия на длъжностното лице инж. Б. К. Т., заместник - кмет по Строителство и екология от общината, да организира и провежда процедури по реда на ЗОП с предмет: строителство по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОП, услуги и доставки в сферата на строителството и екологията.

С Решение № [рег. номер] от 17.07.2023г. Б. Т. - упълномощено лице, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП - пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на "Диагностично1консултативен център I" ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00138- 2023-0049. Решението било публикувано в Регистъра за обществени поръчки според разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от ЗОП на 17.07.2023г. Обектът на поръчката е доставки по чл. 3, ал. 1. т. 2 от ЗОП, а вида на процедурата - пряко договаряне. В Решението било посочено, че поръчката се възлага съгласно чл.182, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП /липса на конкуренция поради технически причини/. Процедурата била обявена с основен CPV код 09310000 - „Електрическа енергия“, с прогнозна стойност 198 000.00 лева без ДДС и срок за изпълнение 1 месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице било мотивирало приложимото основание по ал.1 със следния мотив: „във връзка с предстоящо обявяване на процедура с предмет, сходен с този на настоящата обществена поръчка, възложителят сключи договорза съвместно с образователни структури на на територията на Община Шумен и с „ДКЦ I“ ЕООД“ , като последния от тези договори е сключен на 11.07.2023г.за доставчик на ел.енергия на свободния пазар . Това доведе до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10- то число на месеца документи за доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че, ако не се сключи договор с настоящия доставчик. Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30%“. Съгласно чл.64, ал.1 от ППЗОП упълномощеното лице било посочило лицето, с което възнамерява да сключи договор - "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, [населено място], като се е възползвало от разпоредбата на чл.65, ал.1, т.1 от ППЗОП и не е одобрило и не е изпратило покана. На основание чл.112, ал.1 от ЗОП за изпълнението на обществената поръчка бил сключен Договор № е ЗОП-2023- 0049-01/28.07.2023г. между Община Шумен /като възложител/ и "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, на стойност до 198 000,00 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 28.07.2023г. до 31.08.2023г. При извършената от финансов инспектор проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането й, посочени в закона установила, че не може да се изведе заключение, че възлаганата 2 поръчка е ограничена до конкретен изпълнител по технически причини, т.е. не съществува друга алтернатива или заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване параметрите на поръчката. Въз основа на резултатите от извършената проверка бил съставен АУАН № 11-01- 770/08.10.2024г., с който на Б. К. Т. е вменено извършено на 17.07.2023г. нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП.

Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.250 от ЗОП /обн., ДВ, бр.13 от 16.02.2016г./ във връзка с чл.259 от ЗОП във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП на Б. К. Т. от [населено място] е наложено административно наказание “глоба “ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

Съдът констатирал, че Б. Т. е санкциониран съобразно разпоредбата на чл.250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на нарушението (обн. ДВ, бр.13 от 2016г., в сила от 15.04.2016г.) предвижда, че възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3 - 10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000 лв. Впоследствие, към момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП разпоредбата на чл.250 от ЗОП е била изменена (ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила от 1.01.2024г.) и от този момент не предвижда наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, каквото е повдигнато обвинение на Т., а касае само процедурите по чл.18, ал.1, т.3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл.250а от ЗОП, приета с ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г., която разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8 - 10 или т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ.

Съдебният състав посочил, че с изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила от 1.01.2024г.), деянието „провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона“, е отпаднало като такова, не е обявено за наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което не е административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Доколкото на Б. Т. е наложено административно наказание за „откриване на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице условията, посочени в закона“, а не за „сключването на договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона“, при липсва тъждество в нарушенията по смисъла на чл.250 и чл.250а от ЗОП, при тези обстоятелства съставът на Районен съд - Шумен приел, че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН – преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца. В случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние „провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице условията, посочени в закона“. Воден от тези съображения въззивният съд отменил атакуваното наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1, изр.2 АПК.

Във връзка със сочените отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП, настоящата инстанция следва да отбележи, че не споделя тези аргументи. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби - чл.250 (преди изменението) и чл.250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия.

Към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл.250 от ЗОП в редакцията и към ДВ, бр.13/2016г. в сила от 15.04.2016г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр.88/2023г., в сила от 01.01.2024г., чл.250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено „Възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20000 лв., като от текста е отпаднала процедурата по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. Следователно след настъпилото изменение на тази разпоредба на закона, не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, т.е. на процедура чрез пряко договаряне.

В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст - чл.250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023г., който гласи „Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50000 лв. за процедурите по чл.18, ал.1, т.8-10, и не повече от 24000 лв. за процедурите по чл.18, ал.1, т.13.“ Тази административно наказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението - сключване на договор, в резултат от процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, каквото деяние не е вменено на Б. Т.. Деянието се изразява в провеждане на процедурата, което не е предвидено като наказуемо деяние. С влезлите в сила изменения на закона и след като НП не е влязло в законна сила тази наказуемост е отпаднала.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд, а именно, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца - отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. Още следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.250а законът възвежда като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл.250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административно наказателното обвинение, което е недопустимо.

Следва да се има предвид също, че както по силата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора.

Поради изложеното касационният състав се солидаризира с решаващия правен извод на предходната инстанция за незаконосъобразност на наказателното постановление, с оглед на което решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника за настоящата инстанция. По делото са приложени доказателства за ангажиране на процесуално представителство от адвокат Ц. С. по силата на Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025г., като касаторът следва да заплати в ползва на ответната страна разноски в размер на 1290 лева, който се явява съответен на осъщественото правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в хода на проведеното открито съдебно заседание.

Водим от горното Шуменският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183/01.07.2025г., постановено по АНД № 20253630200935 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място] да заплати на Б. К. Т. от [населено място], [ЕГН], разноски в размер на 1290,00 (хиляда двеста и деветдесет) лева.

Решението е окончателно.